Получих отговор от Фонда

Обадиха ми се от Фонда.
Обади ми се същата служителка, с която говорих първия път.
Каза, че са получили снимките, че бебето е много сладко и ми благодари.

Каза също, че молбата ми е удовлетворена. Че мога да си взема молбата когато реша в рамките на годината. Но че трябва да направя опита най-късно до навършването на 43-тата ми година.

До тук добре! За по-нататък - не съм наясно изобщо какво ще правя. Как ще се развият нещата. Но.... стъпка по стъпка. Пък каквото Господ покаже.

Искам да отговоря на коментара на Рина по предишния ми постинг:

Здравей Рина,
Раждането дори само на едно дете вече е опит да се дърпа дявола за опашката, защото той е ЗА абортите и ПРОТИВ раждането на деца изобщо. дявола е открай човекоубиец и би искал ако може да не се раждат деца изобщо.
Наистина мислила съм много относно осиновяванията. Мислила съм през повечето време, докато не сме имали деца... Въпросът не е прост. От една страна е много благородно да отгледаш едно дете и да му дадеш бъдеще. От друга страна съм убедена, че за да го направиш истински е нужно да имаш призвание. Нужно е да имаш едно особено нещо в себе си, което мисля, че .... аз нямам, а още по-малко го има съпруга ми. За да бъда напълно откровена трябва да кажа, че по отношение на децата изпитвам доста ... егоистични чувства.
През годините съм ровила доста в интернет, посещавах сайтове, където се обсъждаха тези въпроси, с тайната надежда, че някакси ще ми дойде силата, желанието и смелостта да пристъпя към това решение. Говоря в единствено число, защото мисля ,че както решението за осиновяване е на двамата съпрузи, така и всеки от тях трябва да реши за себе си. То е нещо като женитбата... Та, влизах и четох доста.... Често се случваше да вляза в сайтове , където жени, които пишеха, че не искат да осиновят циганчета, бяха буквално оплювани. Казваха им, че са егоисти, че не искат да дадат любов на едно дете, а мислят само за себе си и т.н. Е, аз също не мога и не искам да осиновявам циганче. А на моите години не мога да се надявм да взема българче до 3 години. С по-голямо дете не зная дали бих могла да се справя...
Странно е, че никой не коментира мотивите на останалите родители да си имат деца. Не мисля, че мотивите на всички забременели спонтанно са напълно алтруистични. Смятам, че мотивацията да станеш родител е изтъкана от множество различни подтици и инстинкти, и много от тях просто са егоистични....

За себе си мога да кажа че не съм намирала смелост да пристъпя към осиновяване. Нито желание. Още повече съпруга ми. Той винаги е повтарял че ще имаме наше дете.... Познавам жени и мъже, които са с широки, истиниски, бащински сърца. Много от тях отглеждат деца от домовете. Онзи ден например ми се повреди хладилника. Повиках техник, който се оказа приемен родител. До сега с жена си са отгледали 4 деца. Имат си и две свои. Може би не е случайно защото приемната грижа като че ли повече ме интересува. Мисля, че след време бихме могли да се погрижим за някое дете. Но никога не сме мислили сериозно да осиновим. Съжалявам, че домовете са пълни с изоставени деца. Наистина бих взела дете, но това дете, което аз поискам. Не ми допада начина по който държавата днес действа, според нея в интерес на детето. Лично аз не съм убедена, че мга всеотдайно да се грижа за ВСЯКО дете, или за КОЕ ДА Е дете. Наистина с грижите по детето любовта се увеличава. Това го виждам с моето собствено дете. Но детето изисква много жертви - напрактика целия ти живот! И аз се страхувам....

Имам още да пиша по темата, защото ме вълнува, но в момента не мога, защото държа бебето с една ръка, боли го коремчето...