....

За сега нещата с акането вървят добре, Гого си ака всеки ден - по веднъж но бива. Е , днес пропусна, но вече не се притеснявам. Стигам до извода, че наистина адаптираното мляко му пречи. Когато е само на кърма започва да ака... но за съжаление тъкмо започнах да му насмогвам и се оказа че това количество вече не го задоволява. Има нужда от повече млекце. Последните два дни се буди и нощно време, а снощи три пъти!!!! Което ме навежда на мисълта че всъщност млякото май вече не му е достатъчно. Утре ще питам педито дали да не почна да му давам пюренца?!

Иначе Гогата е истински брилянт! Спокоен, уравновесен, прекрасен! Най обича да го вдигам нагоре и да заравям глава в коремчето му, като го целувам възможно най-шумно. Това го кара да се смее с глас. Държи ръчичики, наполвина пъхнати в устата и се смее с широка усмивка, чак прихълцва! Много е пораснал!  Вече е повече от 7.5 кг. ТЕЖИ!!! МНого тежи! И понеже често иска да го нося вместо да стои в количката, ми се струва още по-тежък! Откак се върнахме от София нещо намрази количката - не иска да се вози иска на високо и на ръчички! Слава Богу постепенно го отучвам. Днес изобщо не е плакал и спокойно се вози 3-4 часа. Но иначе обича да го държа и да му обръщам внимание. А гърба ми отнася всичко! Нощно време често се будя от болки. Боли ме гръбнака и ребрата - все едно някой ме е ритал в ребрата, такава е болката. Утешавам се, че така ще е огпраничен период време.

Иначе не ми омръзва дасъм с него. Прекарваме в целувки и прегръдки поне един-два часа през деня. Постояно му говоря, по цял ден. И той ме гледа и ме слуша. Обичам как ме гледа в очите - право в очите, с тези негови сини очи, и мига с дългите си като метличка мигли! Не искам да пораства. И искам да порастне за да мога да си говоря с него. Чудно ми е каква личност ще стане, какви таланти има?... 

Вече се опитва да лапа разни предмети. Най-вече ръцете си. Но и други неща, които докопа. За първи път играе с удоволствие с надуваемата топка, която му купих наскоро.