Преди няколко дни, когато се събудихме сутринта, взех Гогата и отидохме в хола, за да оставим татко му да се наспи. Сложих го на дивана и се наведох над него. Погледнах в очите му, а той се усмихваше - великолепна гледка!!! Тези очи - прозорец към цял един свят, който чака да бъде открит и да открие! В мен избликна любов към това същество, което не можеше да говори, не можеше да прави много неща, но с очите си казваше че ме обича и ми има доверие. От вътрешността ми започнаха да извират думи на благословение към него:
"Миличък благославям те, благославям те да порастнеш голям, да станеш силен, да бъдеш смел, да ходиш по високите места, благославям те да възмъжееш, благославям те да видиш деца от децата си, благославям те майче да обичаш правдата, да бъдеш справедлив, благославям те да обичаш истината, благославям те... Благославям те от цялото си сърце да обичаш Господ, да ходиш в Неговите пътища и да го следваш, благославям те Господ да ти бъде стража, да те пази от всяко зло, да те заобиколи с милостта си, благосалавям те да ти се открие и благодатта му да е с тебе!... Благославям те, миличък мой! Обичам те, скъпо мое бебе!..." Докато говорех... не можете да си представите очите на Георги - гледаше ме притихнал и попиваше всяка дума, която му казвах. Убедена съм че по свой си бебешки начин той разбираше какво му казвам. Беше смълчан и не помръдваше, само ме гледаше в очите и слушаше, слушаше... Когато спрях той ведага се размърда и започна да си играе с ръчичики и крачета. Досега винаги когато съм започвала да се моля за него, или за нещо друго в неговото присъствие, той спира да прави каквото и да е и слуша тихо. Молитвата повече от всичко друго го успокоява и укротява. Затова съм убедена, че е духовно бебе - има усет за духовните неща. Надявам се да е търсач на духовните истини.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|