Вчера сутринта реших да не давам на Гого Дуфалак. Дадох му само една лъжичка сладко от рози.
Както всеки ден излязохме на разходка. Седнахме на една пейка и аз си изкарах сандвич, който си бях направила в къщи - с кашкавал и домат. Гогето седеше на крака ми. Отворих си сандвича и захапах, а Гого настойчиво се втренчи в него. Продължих да хапвам, а той направи устнички и се наведе към сандвича ми... Ами сега?? Дръпнах го, а той нададе вик. Тогава му скъсах едно парченце домат а той замляска. После още едно. И още едно... После и аз отхапах и давамата замляскахме. Продължих да ям, а той отново започна да протестира. Пак му дадох и така докато накрая набързо си изядох сандвича а той се разплака и се наложи да го развличам... Надвечер изяде половин прясна праскова, която смелих с пасатора. И познайте какво? Днес сутринта без много напъване Гого се изака като по учебник. Благодаря на Бога, явно пресните праскови му действат доре на чревцата! Тази вечер отново му дадох половин. Дано утре да се повтори акито. Днес освен това харна малки парченца от кекса на една приятелка, който наистина бе много вкусен... И така педагогическото захранване върви много добре. Лесно ми е, не е ангажиращо а и за Гого се оказва интересно. Обаче сега се налага от време на време да се крия като ям. Защото види ли ме с нещо в ръка, веднага започва да си иска. Вчера преди да се приберем си купих семки и започнах да си ги беля и да хапвам... а той започна да си иска. Така че преустановил "люпенето". Утре ще му дам отново мъничко жълтък. И ще си получа пробиотиците от Спийди. Надявам се да подействат добре.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|