Гогето пак падна

Гогето пак падна от фоьойла. Но този път не мина само с малко плакане. Падна по лице докато се навеждаше след една играчка. Плака около половин час, а после около час не можех да го успокоя - периодично хлипаше и се дърпаше от мен, или силно плачеше. Посред нощ също се буди  два-три пъти с плач. Много се уплаших да не би да му е станала някоя мозъчна травма... Казах си, че никога  повече няма просто така да го оставям и много ще внимавам къде  го слагам да седи.

Парадокса е, че тази случка с Гогето стопи леда между нас със Сашо. Нещата вървят на оправяне. Но въпросите пред мен стоят. Може би и аз трябва да стана по-разбираща?!? Майка ми казва, че съм максималистка. Осъзнавам, че ...често съм такава. ИСкам всичко да е перфектно. Да няма "пукнатини", "цепнатини" и други подобни помежду ни. Когато усетя, че нещо може да е заплаха за взаимоотношенията ни нямам мира докато не го елиминирам - независимо дали е човек или занимание. ПРевръщам се в нещо като  стража на семейството. Вероятно  моят перфекционизъм натежава на Сашо понякога.
..... Ще обмислям нещата. Имам нужда от трезв поглед. Помолих Господ да ми даде да видя истината, да видя нещата ясно, отстрани, защото когато човек е в центъра на събитията преценката му винаги е много субективна и егоистична.

Иначе още за Гогето:
Вчера трябваше да потърся нещо в килера и го оставих в кошарката. Поглеждам след около две минути - а той тихо и кротко се изправил на крачета и се държи се една ръка за повивалника, а решетката на леглото му стига до кръста! Веднага го грабнах и се обадих на Сашето да му кажа, че е нужно да свалим матрака на леглото надолу. Като нищо може да се прекатури. Вече самичък сяда, а често прави опити да се изправя и то успешни.

Вчера беше в проходилката , а Сашо се прибра от работа и той цъфна и започна да скърца от радост и хукна с проходилката към него размахвайки ръчички! Беше  толкова умилителна гледка!
Започна също така да експериментира различни звуци. Високи и пискливи когато сам си говори. А нещо като тарзански вик, когато иска да му обърна внимание - "А!" или "Е!"
Основния и любим негов звук обаче продължава да си е пърпоренето. Издува бузки, стиска устнички и издишва въздух като издава едно силно: "Пфру-у-у-у-у" Пърпори като мотоциклет. Прави го когато е в добро настроение а често и когато се събуди от сън.

Вече определено можем да си общуваме. Много обича да му пея.
Любима песен му е тази на "Педя човек, лакът брада". Също така една стара естрадна песен: "Обичамв те, обичам те, обичам те, не ми го казвай, не, не ми го казвай..." Смешно - но много я обича Веднага се усмихва като му я запея.Понякога дори да плаче започва да се усмихва през сълзи. Обича също песничката от приказката за Буратино, пея му и за Робинзон Крузо, а напоследък и някои други песнички - за патето, за котето, за ръчичките и др. А от няколко дни му е забавна "Тръгнал кос с дълъг нос", която разбира се придружаваме с движения с ръчичките, което много му допада.
Много се успокоява когато му пея песни за Господ. Има един албум с такива песни в колата, на който просто задължително се успокоява и често дори заспива.

Обичам го много! Такава сладост има в него - не мога да опиша... Понякога ме гледа толкова влюбено - с широко отворени и усмихнати очи! Наслаждавам ске на този поглед, защото няма завинаги да е мой.