Новината не е съвсем "топла", но все не можех да намеря време да стигна до компютъра, за да седна да пиша, а по този въпрос имам да попиша.
Доста внезапно нещата между нас със Сашо се промениха в съвсем положителна посока. Казвам "внезапно", защото като че ли всичко стана внезапно, но докато това се случи измина известен период време. Откак ви писах последния път имах възможност да разговарям с още мои познати и приятелки на темата за мъжа и жената след раждането на детето. Откровено казано всеки следващ разговор все повече ме успокояваше - ако изобщо това е за успокоение.... А именно, че нашите проблеми не са "локални, а глобални". Разбрах, че в много семейства се повтаря този същия проблем - животът на мъжа продължава по стария начин, а живота на жената е преобърнат наопъки. И мъжът не може да разбере това, поради което може да окаже и малка помощ и разбиране към съпругата си. Една от приятелките ми каза: "Твоя мъж поне те издържа - кола си имаш, пари ти носи, и не се налага да работиш. Моя и това не прави...Не е сменил никога памперс и не е къпал детето..." Моя съседка, която има две деца и горе-долу същия брачен стаж като нас ми каза: "О, вече изобщо не обръщам внимание на това. Нали ходи на работа, носи пари в къщи? Къде ще отида с двете деца, какво ще правя? Да ходи да работи и да ни издържа. Другото не е много важно... Да не мислиш че моя мъж ме е разбрал? Като започна да ми прилошава осъзна, че от години не съм спала нормално. Иначе все ме питаше защо все съм уморена... Какво да ти кажа Бисе, у дома трябва да съм на разположение на всеки, когато ме поиска..." Разговарях с около 6-8 семейни жени... След което осъзнах, че може би трябва да преосмисля позицията си. Опитах се да се поставя на мястото на Сашо. В краят на краищата той наистина няма представа какъв е моя ден. Няма как да знае ,когато е на работа постоянно. Наистина средства не се пестят и не съм ограничена каквото и да съм поискала - доколкото имаме възможности. Помага ми в къпането на бебето и когато много ми се спи го гледа докато спя - в почивните дни де. Пазарува често вместо мен. Изхвърля буклука. Веднъж месечно прави основно почистване у дома. Понякога се случва да измие чиниите. Имам кола на разположение и не ме ограничава в харчовете - не че харча нещо де. Но не ми е поставял условия... Като сравних всичко това с нещата, които вършат мъжете на приятелките ми стана ясно, че равносметката е в полза на Сашо.... Опитах си да си представя как изглежда в очите му една постояно недоволна съпруга, след "ВСИЧКО" което прави. Отговорът е - досадно! Също така се опитах да си представя докъде ще се стигне ако продължавам в същия дух. Ами... до развод, в най-лошия случай. А в най-добрия до един неудовлетворяващ и затормозен брак. Гледах случайно и едно предаване по ТВ, в което коментираха това ,че съпрузите преживяват криза във взаимоотношенията си, когато се роди детето. Реших да направя единственото смислено нещо: да се моля за нашия брак. Реших да не искам нищо от мъжа си. Да си я карам все едно е в командировка - без да имам очаквания. Започнах да се моля за нас докато се разхождам в Морската градина. Често сега, през зимата там няма хора и е отлично място човек да може дори в движение да се усамоти и да се обърне към Господа. И така и направих. Започнах да се моля Бог да ни възстанови взаимоотношенията, да оправи и нареди нещата между нас. и т-н. Мина се около две седмици може би. През това време у дома нещата се поуспокоиха. Аз гледах да мога да почиствам всеки ден - нещо, което Сашо иска да правя. И да сготвям нещо. Една вечер след като малкия легна ние си похапнахе, пихме хубаво вино и се любихме. Докато си лежахме в леглото след това съвсем непланирано и непринудено казах на Сашо: - Саше знаеш ли, че ние с тебе преминаваме през кризата на семейство, в което се е родило дете? - Не. - Когато в едно семейство се появи дете, съпрузите преминавали през криза на взаимоотношенията. Явно и ние преминаваме през такава криза. - Да... Ами то всичко трябва да се пренарежда. Тъкмо сме свикнали един с друг и наново... - Криси, с близначките от инвитро ми каза, че познава доста семейства, на които когато след инвитро им се родят деца, се развеждат. - Така ли? - Да, защото толкова години са сами и са си свикнали и изведнъж всичко се обръща наопъки. - Хм. Това беше нашия разговор. Но повече не беше нужно. Изведнъж сякаш стена падна помежду ни. Като че ли истината излезе наяве. Не случайно Христос е казал: "Истината ще ви направи свободни". Преживявахме нещо, през което преминаваха мнозина като нас, и проблема не беше просто в нашите характери. Обстоятелствата се опитваха да ни манипулират и да наложат своя ред... без да го осъзнаваме. От тази вече - преди около две седмици, нещата изведнъж се промениха. Взаимоотношенията ни внезапно се възстановиха. Честно казано и за мен е необяснимо, как вече не се дразня и не се ядосвам. Сашо стана мил и по-грижовен. Отдавам цялата слава на Господ, защото Той владее сърцата, Той освобождава и премахва всяка тъмнина. Когато Той е помежду ни между нас цари Неговата любов и светлина. Това е приятели - приказката е със щастлив край. Убедена съм, че дори да се случи да се скарваме, което е нормално да става - нали сме хора, основния проблем помежду ни вече не съществува.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|