Най-накрая да имам малко повече време, за да разкажа за Рождения ден на Гошето.
Аз лично много се вълнувах, защото смятам че първия рожден ден на детето ни е знаменателно събитие. До сега беше на 0 години, а вече става на 1 годинка! Естествено зная, че той нищо няма да помни от РД, но път нали си имаме видеокамера - като поотрасне ще му е много интересно какво е било. И така след много размишления как да организираме всичко реших да го направим у дома на порции. На датата да събера бебетата, с които се разхождаме всеки ден и две-три мои много добри приятелки с дечица. На следващия ден да поканя родителите и брат ми със снаха ми. А на третия ден да почерпиме наши приятели от църквата и други. Невъзможно беше да ги сберем в един ден поради липсата на пространство. Речено сторено. Още от понеделника се заприготвях - направих си план кое в кой ден да си подготвя, че да не ми е натегнато в последния момент. Написах си менюто, какви покупки ще правя, час за фризьор, час за фотосесия, обаждане за да поканя гостите и график за приготвянето на менюто. Мисля, че още в сряда започна да вали сняг и да духа, а в четвъртък - деня преди РД обявиха КОД Оранжево- предбедствено положение. В петък - знаете! Температурите бяха доста под нулата, сняг и студ, и вятър. Още в четвъртък вечер започнах да се чудя какво да правя?! Ясно ми беше, че бебенцата няма да може да ги доведат. Започнах да звъня на майките и да се консултирам дали да не го отложим?! Но понеже мненията бяха разнопосочни, и след консултация със Сашо реших, че няма да го отлагаме. ПРазнуваме пък който дойде дойде! Но две от мамите вече ми казаха, че няма да могат да дойдат. Станахме сутринта в петък - всичко затрупано. В 8.00 се обадих на фотографката да я помоля да отложим фотосесията. - Ама разбира се - каза тя - аз се учудих как не ми се обадихте по-рано. Всъщност дори да дойдете до студиото няма как да влезем вътре. Всичко е затрупано със сняг. ЗНая, че искахте на деня да снимаме, но няма да е възможно. - Добре, ще се обадим допълнително.Жалко че тортата няма да е на лице. Бях поръчала тортата от сл. Неделя специално заради фотосесията. Иначе без друго правих и домашна торта с бишкотки и кисело мляко, за да могат бебетата спокойно да я хапват. След като отложихме фотосесията нещата се поуспокоиха, и започнах без притеснения да довършвам приготовленията за рождения ден, който бяхме обявили за 14.00 Много беше вълнуващо. А Гогето беше впечтален от едрите снежинки, които валяха. В 14.00 започнаха да идват нашите гости. ОСмели се да дойде само едно бебче с майка си - Боянчо. Дойдоха с такси. ПРистигнаха и моите две дългогодишни приятелки Галя и ХРиси, с техните дечица - Сами, Йоско, Вики и Кирил. Гогето беше леко шашнат от толкова деца на едно място. Но не му беше неприятно. Игра си с тях, гледка и т.н. Получи и подарци - играчки и дрешки. Когато дойде момента за тортата пяхме Честит Рожден Ден и после заедно с внсички деца духнахме свещичките. Най-хубавия момент беше когато Сашо засвири с китарата, а ние с Гого танцувахме.Той много обича да го взема на ръце и да танцувам с него. Беше много хубаво! Той се усмихваше с онази негова лека загадъчна усмивка и ме гледаше в очите! Майката на Боби, и тя се казава Галя, ми каза: - Никога не съм виждала бебе да гледа майка си по този начин. Наистина и аз не съм виждала, но... нали знаете приказката за "моето гардже", мислила съм си, че просто сигурно си внушавам. Но явно наистина Гогето ме гледа особено - погледа му е прям, леко закачлив, проницателен, пълен с възхищение, и ...абе...пълен с любов! Танцувахме няколко песни, дакот ръката ми капна! И другите мами се включиха в танците със своите дечица - Галя с Боби и Хриси с Кирчо. Накрая изпяхме "Честит Рожден Ден, Гого", духнахме свещите заедно с всички деца, нарязахме тортата, хапнахме едно сладко сладко и към 17.00-18.00 народа си тръгна. Много съм доволна, беше емоционално и весело, голяма аларма, голяма шумотевица. На другия ден - втора серия. Готвене, пригтовяне, и нови гости. Този път хапнахме по-спокойно. Нашите се зарадваха за празника. Гогето пак блесна в центъра на събитието. И така до 18.00 На третия ден вече малко по-скромно отново се почерпихме с други приятели. И вече наистина се уморих! Викам на Сашо: "направихме рожден ден като циганска сватба - три дни яли, пили и се веселили!" Ами това е в общи линии. Качих малко снимки в галерията, така че можете да добиете и визуална представа за нашия купон. Така си изкарахме.... Дано в бъдеще рождения ден на Гогето да не се случва в такива големи виелици. Ако съжалявам за нещо, то е че Гого не се е родил през лятото, та да си правим купони на открито. Но както казва Сашо, ти гледай, че го имаме Гого. Другото е без значение.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|