Днес имам рожден ден!

Родена съм на 31 март 1969 г.
Вече звучи твърде далеч.
Не съм много настроена за празник. Помня като бях малка колко се вълнувах за рожденните си дни. Беше най-хубавия ден в годината!
Сега леко се натъжавам.  Все пак съм преминала от "другата страна" ... или поне аз така го възприемам. Не че се чувствам остаряла. Честно казано вътрешно не се усещам на повече от 20-25 г. Но имено това е тъжното - че тялото ми бавно остарява, докато душата ми е все така млада. Дано да остана млада и в мислите си. Защото неми се иска да заприличам на някоя застаряващ лелка отвътре. :-)

 Май сега тепърва ще се радвам с рожденните дни на Гошето.
И на Сашо - той поне  е купонджия.

Но не е ли странно когато виждаш някой старец и си мислиш че той е така стар и отвътре? А всъщност старите хора се чувстват все така млади вътрешно. Само мислите им стават по-песимистични. Аз трябва да се пазя от това, защото съм си предразположена, както знаете, истинска меланхоличка!
Наистина понякога завиждам на Сашо - той няма такива проблеми, да се замисля твърде много, да се задълбава в нещата. Той е много по-просто устроен и това определено улеснява живота му. А аз все мисля и обмислям... Не че това има кой знае какъв резултат. Всъщност често има и негативен резултат, защото само се натоварвам повече. 
И пак за душата - за това че тя няма възраст. Спомням си, че когато бях малка не възприемах себе си като дете. Верно е, че не съм имала мислите на възрастен, но за възрастта си аз съм разсъждавала, обсъждала, размишлявала върху нещата... Просто се опитвам да се сетя дали някога съм се чувствала един вид "като малка". Мисля, че все съм се усещала "голяма", съобразно възрастта си. Вероятно затова и дечицата все казват "Аз вече съм голям". На нас ни изглеждат деца, но в себе си, те усещат една безвъзрастова душа, за която годините са без значение. Тя е личността на човека и само това е важно.... Затова не мисля да третирам Гого като дете, а като голям. Смятам да го уважавам и да пазя достойнството му, дори когато  трябва да налагам мнението си.

Днес благодарих на Бога, че съм се родила, че имам добри родители, мъж и дете. Че ми едал благодат да премине праз нещата в живота ми. Че съм жива, изкупена от Него, че греха, болестите и смъртта нямат власт над живота ми. И дори когато падам в тях, пак ще стана. Толкова се радвам, че съм Го познала, че не живея без надежда, че не живея с мисълта за смъртта и за безмислието на битието. Благодарна съм, че имам призвание, смисъл, надежда и любов от Него....

--------------------

След половин час ще дойдат майка ми и баща ми на обяд. Сготвих нещо много ама МНОГО лесно. ВСъщност направих торта, предястие и основно за час и половина.

За предястие направих пълнени яйца с пушена сьомга и жълтък, и доматки за свежест.
За торта - много лесна тортичка от бишкоти, кисело мляко и банан -ужасно вкусна и бърза за приготвяне.
За основно ето ТОВА.
Малко се повтаря сьомгата, но мисля че няма да натежи, при положение че за първи път готвя сьомга.
Разбира се имам и задушени зеленчуци с масло и бяло вино.