Гошката проходи!

Гошенцето проходи на 11 май 2011, на 1 год..3 мес и половина приблизително. 
От известно време ходи хванат за мене или за количката, и с каишка. И се чувства все по-уверен. И онзи ден ни изненада - вижте сами на видеото. Това е второто видео, което заснех минути след като той се пусна и сам дойде при мен в кухнята. Повторихме момента, за да го запиша, като го сложих на дивана с надеждата, че сам ще слезе, и той наистина сам слезе и тръгна. Е, не съвсем уверено. но все пак сам се пусна и тръгна:

Голяма радост беше. От тогава минаха няколко дни и той става все по-добър и всепо-уверен. Вече често се случва да не потърси ръката ми. ПРосто тръгва нанякъде. Често е така устремен напред, че подтичва и се случва да плонжира напред. Но нали е на каишка - не пада. 
Впрочем тази каишка за прохождане много ми харесват. Постояно сме с нея и когато се случи да я забравя у дома, направо не ми се разхожда. Защото когато бяхме само за ръчичка, аз се изморявам повече, той е доста по-ограничен в движенията, често провисваше на ръката ми... А  така и той е по-свободен да тръгне накъдето желае, а е и предпазен от падане. Наистина чудесно помагало за прохождане.

Гошенцето е много щастлив и ми се струва, че е горд дори от своето постижение. У дома примерно аз съм в кухнята, а той в хола. Става и тръгва тромаво по голи крачета - щъпук, щъпук - идва към мен. На лицето му огромна усмивка, и ме гледа с такъв възторг, че все едно ми казава: "Мамо, виж как ходя!" Аз естестевено го хваля непрестанно и ентусиазирано за това!

Честно казано аз не се измъчих с прохождането. Някакси стана като че ли бързо или ... не зная, но не ме е болял кръст, нито пък се мъчих да го държа за ръчички твърде дълго. Може би той вече е достатъчно заякнал за да си ходи и де факто аз само го пазя да не пада. Не наислвахме нещата с ходенето - всичко си стана естествено.

Сега ще правим прощъпулник, но без гадаене за професия - против съм. Но ще направя питка и мисля да отпечатам крачетата му върху нея.