Напоследък си разсъждавам за това, колко всеотдайност (или по-добре да кажа – отдаване) са нужни за да отглеждаш добре детето си.
Отдаване в разходката, отдаване в игрите, отдаване в общуването... Отдаването буквално изисква целия ми наличен ресурс – интелектуален, емоционален, духовен. Случва се Гошето да иска да се занимавам с него, а аз искам да гледам нещо по телевизията (понеже това е единственото „развлечение“, което мога да имам у дома докато Гошката е буден). Играя с него, но хвърлям по едно око. След малко той забелязва, че не съм пълноценна в заниманието и започва по някакъв начин да го показва – недоволства, иска да станем и да отидем някъде и т.н. Или пък ако се случи да му чета, но и да хвърлям по едно око към нещо, което съм си пуснала на компютъра, той много бързо губи интерес към моето четене, за разлика от случаите, когато съм концентрирана изцяло върху четенето. Навремето ходех на балетен екзерсис (като малка съм играла малко балет). Докато правехме някое от движенията педагожката често ни подканяше: „Вложете се в упражненитео, вложи се!“ Имаше предвид да не го изпълняваме повърхностно, не просто да маркираме движението, но да го правим открай докрай на 100 %. Тоест да вложиш всичко в това движение, докато го изпълняваш. Абсолютно същото според мен е правилото при общуването с детето – трябва да се влагам във всичко. Ако чета – правя го на 100 %, не вяло, не между другото. Чета така, че и на мен самата да ми е интересно. Когато играя с количките му, не просто да стоя безучастно или да побутвам колата, докато си мисля, как да изтичам в другат астая да свърша нещо, а се влагам на 100 % - представям си че съм дете и че ми е интересно да играя на колички. И наистина става забавно - и двамата с Гошаката се смеем. Той наскоро започна да имитира как прави колата, след като баща му му направи показно една вечер. На другия ден го чух да прави опити да пърпори, докато бута камиона си. Бях чувала, че децата копират, но не съм предполагала до каква степен те буквално гледат и повтарят това, което виждат. Аз съм на мивката и изтръсквам ръцете си от водата. Гошето ме гледа задълбочено и започва да тръска своите ръчичики. Сашо вчера си търсеше ключовете и потупа с двете си ръце джобовете си, за да провери дали не са там. Гошката стои зад него и той потупва с ръчички крачетата си като татко си.. И това се случва непрекъснато.Той повтаря всичко което вижда. Забелязвам, че казва и някои думи с моята интонация, като Да-а-а например. Шокирана съм до каква ГОЛЯМА степен детето копира поведението и моделите, които вижда. Дадох си сметка колко страшно е, че има толкова много осакатяващи родители – наранени хора, които сами нараняват децата си, като им показват едни зли, неморални или просто грозни взаимоотношения... Искам ние да бъдем добър, истинен пример за нашето момче. Но също така много ми се иска то да живее и в общество, където има повече такива индивиди, а понякога мисе струва, че наоколо има твърде много неуравновесени хора (меко казано).
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|