Гошката обогатява по малко речника си. Основно с бебешки фрази - неразбираеми за нас, но... вероятно разбираеми за него. Понякога си мълчи, а друг път върви и си говори. Нарежда ги едни-и-и, невъзможни за цитиране срички и думички.
Иначе на български започна да казва ясно ДА! Освен това в 90 % от случаите го употребява на място. Често го питам: "Гошка, искаш ли еди какво си?" А той сладко ми казва: "Да!" НЕ-то го споменава за сега много по-рядко. Ох, този Гошка, толкова е сладък - нямате си на престава! Така сладко говори, с едни гримаси, с едни физиономии, и жестове ми прави!!! МНого е сладък,бе! Всеки ден някой ме спира на улицита, за да каже колко е сладък. Днес едни жени възкликнаха: "Колко е сладък! Като немските кукли е!" Не зная какви са немските кукли, но мисля, че са онези леко ретро керамични кукли с големи сини очи... Много често ме питат дали е момиче, въпреки че якичък и е облечен в синьо почти винаги. Казват че си мислят че е момиче, защото е красив и миловиден. Да не говорим за характера му! ВСички се впечатляват колко е спокоен! Аз мисля, че това спокойствие идва не само от гените, но и от начина по който го отглеждаме и възпитаваме. Гогето е отглеждан по метода на привързаното родителство. Ето моите правила: Няма ваксини - нещо което влияе не само на имунната система, но и на характера на личността. Спи при нас. Всъщност спи в своето легло, но то е долепено до нашето и фактически сме на едно голямо легло. Продължавам да го кърмя активно. Не го храня насила. Не му забранявам да прави нищо, освен опасните и наистина вредни неща. Не го водя по лекари. Много го гушкам, прегръщам, целувам и говоря. Не го оставям да плаче излишно. Уважавам го, макар да е дете. Не го дразня. Говоря му спокойно и се старая да съм търпелива с него. Моля се за него и го благославям. Никога не го наричам с подигравателни или негативни думи, ( като калпазанчо, диване и др.), дори на шега. А напротив, говоря му само положителни неща за него самия, които са истина де. Никога не го лъжа и не се опитвам да го заблуждавам с глупости, макар да е съвсем малък. Затова той еактивен, но и спокоен, и мирен. Изобщо - мечта!
2 Comments
Гери
6/9/2012 12:03:55 am
Мама-мечта на бебе-мечта :)
Reply
Бистра
6/9/2012 03:50:33 am
Благодаря ти!
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|