Понякога се чувствам отчуждена от самата себе си.
Грижата по Гошката така ме поглъща, че забравям за себе си - без да искам. Не чувствам глад, не чувствам жажда, не усещам че ми се ходи до тоалетната.... Ето така се случва - слагам го да спи и изведнъж осъзнавам колко съм гладна! Или прибираме се и изведнъж разбирам колко много ми се ходи до тоалетната.. Концентрацията покрай гледането на детето е доста голям. Представете си - функционирането на един отделен човек, което вие трябва да направлявате постоянно. Подходящо ли е облечен, пил ли е вода, дали не хленчи защото е гладен, да не хукне нанякъде, където е опасно, ходя по него, често го вдигам и го нося, следя да не забравим нещо някъде, създавам му занимания, да го отклонявам от нежелани неща като акумулаторните колички, строени в градината ... Изобщо... куп неща. Не че нямам отдих - но в минутите когато той си играе наоколо и всичко е наред, просто се отпускам и се наслаждавам на спокойствието. За малко. Поради тази ангажираност на ума ми се случва да забравям - за разни неща, за себе си, за някои ангажименти. Наистина отстрани никой не може да разбере какво натоварване е отглеждането на дете. Може би това важи преди всичко за нашето време.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|