===

Да прекарвам деня си с Гошенцето става все по-приятно и все по-леко. Защото все повече общуваме. Вълнуващо е да виждам как той започва повече и повече да разбира, да иска да го разбирам, да открива и изразява емоциите си. Когато беше бебе той като че ли повече приемаше израза на моите чувства към него. Сега, когато пораства той все повече започва да изразява чувствата си към мен и баща си. Слага главичка в скута или на рамото ми, прегръща ме, гали ме. Всичко това е така невинно и неподправено! И именно затова така красиво! И въпреки че е толкова малък в очите му има някаква особена дълбочина, когато ме поглежда с любов....
Може би наистина аз много се отдавам и посвещавам в отглеждането му, или по-точно да кажа в нашите взаимоотношения. Правя го защото искам да сме близки, не просто да съм майката, която го е отгледала, но да съм негов приятел, довереник, съветник. 
Когато сме тримата със Сашо, Гошката често иска да върви между нас и да ни държи за ръцете - и двамата. Прекрасно е, когато усещам - ние сме семейство и се обичаме.

Онзи ден докато кърмех Гошето и го гледах се изпълних с благодарност към Господ за това, което ми е дал, за това невероятно дете, чудно създание, абсолютно хармонично с нас двамата със Сашо. И силно пожелах да имам още едно дете. Досега имаше период, особено лятото, когато почти се бях разубедила. Говорех с доста познати по въпроса и почти сама се навих, че по-добре да не правим опит за второ дете. Но в този миг осъзнах, че искам още едно дете. Стори ми се, че то ще даде пълна завършеност на нашето семейство.... И всички притеснения и съмнения просто изведнъж отпаднаха. Разбрах, че това е която искам да направя - още един опит и ако е рекъл Господ - да имам още едно бебенце.  Зная, че няма да е като Гошката, но се надявам то да бъде  също толкова съвършено, макар и по свой собствен начин.  Сега ще трябва да се моля Бог да ми помогне да отбия Гошката на правилното време, за да мога да започна с процедурите. Защото това е всъщност единствената пречка, но е съществена.