Постепенно влизам във форма.

Ех, най-накрая!!!
Както писах преди време - започнах да тренирам отново. Три пъти дневно по 20 мин. за сега. Често все още имам мускулна треска. но след време ще премине съвсем и тогава ще удължа времето.  Хубавото е, че този път започвам не от 74 кг, както беше преди около ... 4 години (?!). Сега съм 65 кг. И тренировките вече не са за отслабване, а само за да съм във форма. Така че мога много да не се напъвам. Имам предвид, че ако нямам 1 час, може да тренирам просто по 30 мин. или по 40 мин... Дори напоследък като се гледам в огледалото виждам как започват добре да се очертават контурите на тялото ми. Много, ама много съм доволна. Друго си е да носиш  по-малко килограми върху си. Дори  и 3 или 4 кг. се усещат.

Освен това останах много приятно изненадана, когато реших да изпробвам някои дрехи, които не съм слагала от две години и повече. Не ми ставаха. Но сега, когато сменям летния със зимния гардероб, реших да пробвам. И една след друга дрехите ми станаха! Два-три панталона, една рокля... Колко прекрасно усещане!

Изобщо - чувствам се много добре!
А Гошето - ах, този малък сладур! Толкова ми е приятно да прекарвам времето си  с него! Наслаждавам се с с цялото си същество на тези прекрасни месеци! Точно сега той е прелестен! Казваха ми, че най-хубавото време било, когато е новороден. Но не и за мен. Първата година всъщност беше голяма борба - привикване с новото, умора, борбата за кърма,  бебешките проблеми с колики и акане, личните ми проблеми със Сашето... Като си помисля,  тази първа година беше повече тежка, отколкото прекрасна. А сега - о, сега е толкова хубаво! Така свикнах с режима на Гошката, че днес си мислех - като дойде време да го сменим, как ли ще се разделя с тези ежедневни големи разходки?!  Всеки ден се разхождаме през деня двамата, говорим си, правим неща заедно, играем, изненадваме се... То е една голяма забава! А някои по-тихи моменти са просто приказни. Днес докатоседях на дивана, Гошето дойде, подпря се на коленете ми,  пъхна главичка под лицето ми и ме погледна право в очите за няколко дълги секунди - просто така, без да иска нищо, гледаше ме с поглед пълен с невинност, възхита и обич! Толкова съжалявам, че няма как да заснема някой от тези негови погледи, които са толкова ...докосващи! Иска ми се да ги запомня завинаги. Когато гледам снимките му, те  често ми се виждат по-скоро обикновени. На живо Гошето е много харизматичен - а това трудно мога да уловя с фотоапарат, защото...докато го извадя, докато го наглася и докато заснема - мига е отлетял.