Толкова съм развълнувана - днес Гошенцето за първи път ме целуна.
Тъкмо се бяха прибрали с татко му от разходка. Бяха правили състезание - Сашо с детската количка, а Гошето с неговия си кракомобил. После ходили на моторите да ги разглеждат и изобщо добре се бяха разходили... Сашо се излегна на дивана и говореше по телефона, а Гошето сучеше. Обикновено когато суче аз го галя по главичката и му говоря - не че трябва, но не мога да се стърпя: - Гошенце, ти моето агънце ли си, мамо? - Хмммм - отговаря Гошето, сучейки; това "Хммммм" го измънква усмихвайки се и поглеждайки ме. Като една гугутка е! - Ти моето ангелче ли си? - Хмммм - щастливо измънква той - Ти моето пиленце ли си? А, маменце? - Хмммм - пак се усмихва сучейки Гошката - Ти моето бебуше ли си? Моето детенце ли си Гошенце? - Хмммм - продължава Гогето. ....Ахххххх!!! Този наш диалог! Толкова са ми мили тези моменти! Има нещо много нежно и лично в тях! И така и днес, говорим си, и изведнъж Гошето спира да суче, изправя се на коленца, гушва ме и ... допира устнички до едната ми буза,а... после и до другата.... ЦЕЛУВА МЕ! - Ай, Гошенце, ти целуваш ли ме, мамо, ах сладкия ми! - занареждах аз в блаженство. А той...с едни червени бузки, с леко замаян поглед, и ме поглежда свенливо - да, целунал ме е! - Саше, Гошето ме целуна, не можа да видиш!!!! - викам на Сашо А Гошката отново се навежда и ме целува отново по двете бузи! - О, Гошенце, прекрасно детенце! Обичам те, маменце! - казвам на Гошенцето А той си поляга и пак започва да суче. По-късно вечерта отново ме целуна. А когато го помолих да покаже на татко си как ме е цункал по-рано отново го направи. Допира малкото си носле и устнички в страните ми! Душица! А когато стана време за лягане се развихрихме - Сашо пусна някакво готино парче от 90-те по ТВ и се разтанцувахме с Гошката. Аз импровизирам а той играе неговия танц - тоест върти се в кръг, и от време на време размахва ръчички в опит да ме имитира. След 10 -на минути реших да поседна, но гошето не ме оставя - дърпа ме за ръката и иска още да танцуваме. Така изкарахме 20-30 минути. Големи танци паднаха. Ама и аз се раздадох де! Гошето падна няколко пъти, понеже му се завиваше свят. А аз пробвах да го науча на някое и друго приклякане и движения с ръчички - да разнообрази танца си! Ех, голяма веселба падна! А малко по-късно щастливо си легна и заспа на минутата. Прекрасно е, прекрасно е!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|