Днес Гошето за първи път употреби притежателни местоимения - ей така - изведнъж!Става сутринта и докато лежи в леглото казва:
- Мой тати! - Какво Гоше? - Мой тати? - Твоя татко ли? - Да, мой тати! - Ай, Гоше, "моя татко" ли каза? - Да - цъфна Гошката - мой тати. - А аз твоята майка ли съм? - Да, моя мама! Мой тати! Олеее, какво блаженство! Ние сме НЕГОВИТЕ мама и тати! Почувствах се толкова прекрасно! А той продължи "Мой! Тати мой! Мой тати! След 10-ина минути звънна Сашо и Гошето продължи високо: "Тати! Мой тати!" - Саше чу ли го? Каза че си неговия татко?! - Да, чух го - захласна се Сашето! Е голяма радост! А след обяд, докато Гошето си играеше в къщичката, покани и татко си и двамата се покриха с одеало. А Гошето ненадейно високо съобщи: - Няма НИ! Няма Ни! - като наблягаше на НИ-то - А! И двамата ли ви няма Гошка? Къде сте бе мамо? - Няма НИ! - продължава Гошката, като че се наслаждава на новото си умение да употребява местоименията. не че знае какво е местоимение, разбира се. Но разбира че не е просто дума а нещо свързано с него самия! - Няма НИ! - повтрая А аз: - Къде сте Гошенце? - Няма НИ! Няма НИ! - вика той - Къде сте скъпи? И тати ли го няма? В къщичката ли сте? - Няма НИ! А Сашо му разказва приказката за Трите прасенца и техните къщички. Пък Гошето току изскочи и се провикне към мен: - Няма ни! Е, такива работи. Радости у дома!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|