Днес съм особено натъжена.
Отиде си Тодор Колев. Да, отидоха си и много други от големите български актьори. Но защо ли днес ми е така тегаво?! Чувствам се все едно наблюдавам как багер разрушава къщата, в която съм израстнала и прекарала най-хубавите си години. Като че ли с Тодор Колев окончателно си отиде едно време, една епоха на други ценности, на друг светоглед... В ролите на Тодор Колев винаги имаше някаква тъга. Понякога смешна, понякога тъжна, понякога иронична...Също като малкия човек на Чарли Чаплин, чиито побългарен образ така добре пасваше на Тодор Колев. Неговите герои бяха не плоски и едностранчиви, като много от днешните екранни образи, а многостранни, дълбоки, нееднозначни - като самия живот. И именно така човек трябва да вижда живота - триизмерно, дълбочинно - за да може и да го пресъздаде с такова богатство от емоции и от значения... Интелектуалец и обикновен, господин и бедняк, драматичен и трагичен, музикант, актьор и певец, мъдрец и прост - Тодор Колев ще остане ненадминат в нашето кино. Знак за времето, когато "най-същественото се виждаше само със сърцето".
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|