Отбиването - мисия невъзможна!

Това вече ми става фикс идея. И не ми се получава.
Не бих се безпокоила за отбиването, ако не исках да правя второ инвитро. САМО това ме безпокои. Времето ме притиска. А не виждам как ще стане всичко. Гого си цока - сутрин след ставане, на обяд за заспиване и след събуждане, вечер за заспиване, нощем от един до три пъти и през деня понякога през останалото време, ако нещо се притесни или прегладнее. Лошото е, че когато огладнее не иска друго освен да суче. А пък когато не е гладен, пак не иска да яде. Освен това е придирчив към храната, според мен защото не огладнява истински. Аз съм ум винаги под ръка. Ако реша да не му дам започва да тропа и да вика и да плаче...Ужас! Понякога успявам да го залъжа с нещо друго. Навън твърдо вече не му давам да суче. Знае, че е голям. Но у дома - това е друг въпрос.
Сутрин като стане суче и след час вече е гладен. Да, ама не иска да яде какво да е.
   - Гого, искаш ли попара?
   - Мммммм, не!
   - Сандвич?
   - Мммммм, не!
   - Кекс?
   - Не!
   - Ябълка?
   - Ммммм, ябълка да!
Ох, поне ябълка иска! Това с ябълката е понякога де.
Разбира се пробвам и да не му предлагам опции. ПРосто правя нещо и му давам, но той просто не го яде.
Най-добре си хапва, ако има и други ядящи на масата. Но сутрин е най-трудно да прояде нещо. Затова пък като огаднее иска да суче. После по някое никакво време иска да хапва нещо - най-често плодове, ядки, хляб или разбира се нещо сладко, за което водим войни. На обяд е трудно да му дам да яде - отказва. Лягането е със сукане. След като стане пак суче, но вече е склонен да хапне нещо. Ако му хареса обаче! Въпроса е да улуча какво ще му се яде. Вечер е най-склонен да хапва и доста яде, но по малко. ДНес например изяде половин краставица, малко бадеми, домашни солети (препечен хляб нарязан на ивици  с шарена сол) и три-четири лъжички копривена каша.

Ако не беше наложително да го отбивам хич и нямаше да се притеснявам - да яде когато иска. Все някога кърмата ще спре и ще огладнее. Но така - много ми е трудно. Опитвам се да не го преследвам с лъжицата. То от това няма и резултат. Но трудно се сдържам. Освен това Гого се храни бавно. Иначе навън като сме хапва каквото има под ръка.

Отново го записах на частната кухня. Два дни взимах храна. От двете менюта изяде само едната супа. Другото - аз.

Такова е положението. Не знаех че ще ми е толкова трудно отбиването след една определена възраст. Но наистина след годинка и нещо е вече невъзможно да стане ей така. Вероятно тук играе роля и особената привързаност на детето на възраст между 1.5 и 2.5 години. По това време то е много привързано към майката и се бои да не я загуби. Може би и това оказва значение.

Прредприела съм идеологическа война: обработвам го с думи.
   - Гого  вече е голямо момче. Големите момчета не цокат. Гошето също скоро няма вече да цока.
На това място Гошето ме поглежда с недоверие.
  - Не, Гого тока! - което значи "Не, Гого ще си цока!"
  - Гого цока сега, защото е още малък, но когато стане голям няма да зока повече. Виждал ли си тати да цока?
   - Не!
   - Защото тати е голям. Тати не цока. И Гого няма да цока като стане голям! Големите мъже ядат храна за големи. Гошето трябва да яде храна за големи, за да стане голям! Нали, Гошенце? Вече трябва да ядеш храна за големи, за д астанеш голям като тати!
 И т.н. Смятам, че в рамките на 5-6 месеца ще пробия по този начин. За сега това пробвам. Пък ако нещо друго проработи пак ще пиша.