Майка ми е на 76 години - навърши ги на 11 април.
Да, възрастна е, защото ме е родила когато е била на 33 г. Ако беше се грижила повече за себе си, сигурна съм,че щеше да е и в отлична форма, защото въпреки годините си тя е доста жизнен човек и всъщност не прилича точно на бабичка. Но тя цял живот се е блъскала заради нас - работа, работа, работа... Понеже беше много добра шивачка имаше много клиенти и буквално работеше денонощно. Едно момиченце беше казало на майка си "Хайде да отидем у леля Димка, дето живее на машината". Да, тя си живееше на машината. Ние с брат ми бяхме основния й приоритет - да сме нахранени, облечени и образовани. Цял живот я обвинявам, че не е намирала време за другото - да ни обръща съвсем лично внимание, да общува повече с нас. Сега, когато аз съм майка, виждам, че не успявам да постигна толкова, колкото тя. Например не си представям как бих могла да гледам още едно дете, да ходя на работа, да се грижа за децата, да ги водя на всякакви занимания (както тя правеше), да съм домакиня, да шия до 3 сутринта и пак да съм на работа.... Майка ми е много щедър човек. Тя непрекъснато раздава нещо на някого. Събира от някдъе и раздава в друга посока. Като гара разпределителна е. И винаги има много край нея. Не пари. Но храна и друхи - винаги. Не съм виждала някой да раздава толкова много. Влачи от село и от лозето тежки чанти с плодове, зелении и други неща и после ги разделя в торбички и дава и на нас и на съседки и на приятелки - все й се чудя защо го прави. Но тя си е такава! Характера й е на моменти тежък. Но на моменти е като скъпоценен камък - можеш да разчиташ, че ако се облегнеш, няма да поддаде.... Ех, тази моя майка! Иска ми се повече да я познавал лично, и тя повече да ме познава, иска ми се да бяхме по-близки.... Но има ли време за това? Снощи са приели майка ми в болницата. Тия дни не беше добре. Високо кръвно и задушаване. Какво ли пък ще й помогнат в болницата - тялото й е задръстено от годините с лекарства... Като я видях на Великден си помислих, че това може да е последния ни Великден с нея...Тази година в деня на прошката исках да си простим, но не формално (Простено да ти е!), а искрено (Моля те, прости ми!). Написах им писмо - на майка и татко и им го дадох...В него ги помолих да ми простят и им казвах , че ги обичам!... Радвам се, че го написах, защото от тогава има промяна в отношенията ни, особено с майка ми. Станаха по-мили, по-нежни. Толкова е трудно да изречеш най-съкровените в сърцето си неща, когато не си свикнал да го правиш! А е толкова необходимо да се направи! Мисля си, колко ще е празно и пусто, ако тя си отиде. Да, майка ми изпълва битието с едно постяно жизнено присъствие. Нещо като непрекъснат вятър. Без нея би настъпило безветрие. Както тя ми казва когато е разстроена и ядосана: "Като си отида от този свят ще има да гледаш за мене".... Майко, не си отивай още, моля те! Моля те Господи, дай още време на майка ми!.... и на мен ... Моля те!...
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|