Гого е много нежен и любвеобилен.
Понякога, когато ще суче, вместо да побърза да цока, притваря очи, допира бузка в гърдите ми, усмихва се и остава така за две-три секунди. Понякога после започва да суче. А понякога продължава да се гушка, протяга ръчичка и ме прегръща. Често се обръща с гръб към мен и се опитва да се притисне максимално до мен. После пак се обръща и се гушва до мен. Душичка! ...А днес в един такъв момент ми прошепна, притворил очички: "Аз..обитям...теб!...Обитям теб, Бисе!..." Направо ми изпълни сърцето - миличкия! Обичал мен! Казах му: " И аз те обичам, миличък, и тати те обича!" ...Напоследък ме нарича по име. Как се научи - не зная?! СИгурно чува как ме наричат другите. Опитах се да го коригирам, но не много настоятелно. Не зная как точно възприемам това - във всички случаи, като че ли двамата ставаме по-равни. Иначе на татко си вика "татко ти" - нали аз така казвам. Майка ми ми каза, че не бивало така да ми казва по име. Но аз мисля, че това е просто още един етап от живота му. Пък и наистина не ми пречи за сега. Харесвам го точно такъв какъвто е - не лигав, не глезен, но привързан и нежен. Весел, игрив, но не прекалено буен и необуздан. Свеж и чист - прекрасен! Онзи ден когато пак ходихме на Пониленд, собственичката на конната ферма, която има две дечица го погледна и после се обърна към мен: - Какъв поглед! Все едно, че не ме гледа дете, а голям човек! Усмихнах се: - И Вие ли забелязахте. И на мен ми се струва, че намирам в погледа му повече разбиране и разум, отколкото е типично за възрастта му. Като че ли е голям! Днес когато заспиваше му казах: - Ти си най-голямото ми благословение! Татко ти преди теб ... а сега и ти! Прекрасно мое дете - ти си най-големия дар от Бога за мен!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|