Да, наепрекъснато говори. От една страна е прекрасно, че можем да общуваме. От друга...понякога ми се струва, че не мога да чуя собствените си мисли. Гошето е на 2.7 год. обаче вече започна с въпросите от рода на " защо" и "къде", като "къде" е най-често задавния от него въпрос. Например връщахме се от село и на един завой имаше катастрофа -автомобил се беше блъснал и запалил. Гого естествено беше силно впечатлен от "агуялата кола" (изгорялата кола) и в продължение на месец всеки път щом минаваме от там се започва диалог:
- Мамо, къде е агуялата кола? - Ей сега ще видиш къде беше!... Ето тук е мястото, виждаш ли черното петно на пътя? - Къде е?!?! - настойчиво пита той, в смисъл къде е сега колата. - Ами няма я, вече, вдигнали са я. - Къде??? - Амииии.... не зная, може би е в автоморгата. - КЪДЕ? - Къде е овтоморгата ли? - Да, къде е? За щастие по пътя има и една автоморга, така че мога да му покажа къде точно се предполага да е колата. - Сега ще видиш, след мъничко ще ти покажа. " Мъничко" за Гошката е точно 5 секунди. - Мамо, къде е атомогата? - Ей сега ще я видиш, имай малко търпение.... - И така продължаваме докато след 5 минути стигаме до автоморгата. - Гого гледай сега, ето там е автоморгата. - Къде? - Ей там, ето я , сега ще минем край нея... Ето, виждаш ли колите - на части са. Това е автоморга! Гого е силно впечатлен. Надига се от седалката си и протяга вратле с отворена уста. Аз намалявам скоростта, за да може да огледа за малко. След като отминаваме той отново подхваща темата за изгорялата кола. - Мамо, къде беше агуялата кола? - Ами там, в автоморгата... - Ама Гого не види!!! - Гого не я е видял. Ха, сега де! - Ами не си я видял защото е вече на части, маменце. Нали видя, че старите коли са разфасовани на части! - Ама Гого не види агуялата кола!!..... - Ох, Гошенце!! Нали ти казах че е на части вече! - почва да ми омръзва - Я! Виж какъв камион минава.... - отвличам вниманието на Гошката и така приключваме темата за изгорялата кола. Една от любимите ни теми е как се е появило Гошето в нашето семейство. ВСичко започна преди два-три месеца, когато му разказвах на лягане приказката за Спящата красавица. В началото на приказката казах веднъж , че краля и кралицата "дъъълги години се нямали дечица". И добавих "И татко и мама дълги години си нямаха дечица...ПРеди да се роди Гошето. И ние много време те чакахме Гошенце!" Това му направи силно впечатление. И оттогава всеки път започна ли приказката за Спящата красавица с "Живели някога крал и кралица. Те дълги години си нямали дечица..." Гошето спира да суче, поглежда ме и казва: - И татко и мама... - Да, Гошенце, и татко и мама дълги години си нямаха дечица. След известно време Гого ме попита в тази връзка: - Ама къде беше Гого? - Гого първо беше при Бога. И после когато мама забременя Гого беше съвсееееем мъничкъ. Ето толкова! - показвам му с пръсти 2-3 мм. - И беше в коремчето на мама! - Гошето разширява очички. - После започна да расте (раздалечавам пръстите си) и да расте, и да расте... докато стана ето толкова (показвам трийсеттина см с ръце). Тогава на мама коремчето беше е толкова голямо! И Гого беше вътре. А после Гого се роди и мама го гушна! Гошето беше бебенце и започна да расте, и да расте и стана едно красиво момченце - ето те! Друг път му разказвах колко много го обичаме. - Мама и татко много те обичат! Ние много чакахме Гошенцето да дойде при нас. Мама плачеше и се молеше на Господ: "Боже, няма ли и аз да имам детенци като всички други майки?" А Господ ми говореше, че ще имам. Обаче мама невярваше! Но накрая Гошето се роди и мама и татко бяха много щастливи!! Ние много те обичаме Гого!.... МНого те обичам Гошенце! Той слуша с блеснали очички и се гушва в мен. - И аз те битям! Гошката запомни цялата история и почит всеки ден я преразказва - цялата или на части. - Когато Гого беше малък и беше тук - вдига блузка и показва коремчето си, като има в предвид моето :-) - И после расте, расте и роди се!.... И мама и татко ного чакаха Гого... И мама пака!... И мама не вяваше! ... И Гого роди!... Вчера Гошето ме попита: - Мамо, къде е Бог? - Гошенце това е сложен въпрос! Бог е навсякъде около нас, и в същото време е висооооко на небето. Той чува всичко, което говорим. Ти можеш да усещаш присъствието Му. Също както когато си играеш и мама е в стаята ти усещаш, че съм там, така и когато Господ е наоколо можеш да усетиш присъствието Му. А когато човек върши зло, тогава може да усети, как Господ го няма около него... Доста сложно обяснение, но Гого замълча, като че ли обмисляше думите ми и нищо повече не ме попита. Ще видим по-нататък как ще се развие тази тема Гого е прекрасно сладостно дете. Наслаждавам се на нивото, на което разбира думите ми и ги запомня. Наслаждавам се на детския начин, по който ги интерпретира, на говоренето му, на сладките му изражения... Понякога проявява инат, но това е естествено. От месец ми казва думата НЯМА, при това с твърда интонация. Все още имаме проблеми при излизането и прибирането у дома. Не винаги, но често. Случва се да ми дотежи тази борба, и да отстъпвам, но само когато не считам че въпроса е от съществено значение. Цяло лято се обличахме на вратата. Когато дойдевреме за тръгване аз съм напълно готова и обута, а Гого е по голо дупе и блузка. Вземам дрехите му и казвам,че тръгвам. Тогава той хуква към мен на вратата и за секунди се облича. Иначе е едно гонене, едно :"Хайде, обличай се!..." което много ми дотяга. Но как ще се справим зимата с този проблем не зная?! Дано отмине! Друго нещо, за което той си настоява е да ходи бос! Цяло лято ходи бос - на площадката, по улиците... Не постоянно, но много често. Сега стана вече хладно и с повече твърдост му заявих, че е есен и вече не може да ходи бос. - Какво е есен? - Есен е времето, когато става хладно и падат листата на дърветата и вали повече дъжд. Досега беше лято, беше топло и ходехме на морето. Вече е есен и не може да ходиш бос. Подобни обяснение го задоволяват и убеждават, че има смисъл в думите ми. Естествено борбата от време на време си продължава. У дома все иска бос да се събува. Отсега го подготвям, че ще ходи на детска градина, защото ми се иска да гу поскам някъде за 4 часа. В никакъв случай за цял ден. Не искам да изпускам това златно време. Но така нищичко не успявам да свърша. Не че изобщо не успявам, но много ми е трудно, защото Гого иска внимание, иска да си общува и да си играе. Особено да караме коли. - Айде каяме! - Не искам Гого, тази игра не ми хоресва. Карай сам. - Не обичам тази игра, защото обикаляме в кръг около масата с по една кола в ръка. Първо се прегръбвам и ме заболява гърба и после ми се завива свят от обиколките. - Моя те мамо, айде каяме!... Та, отсега го подготвям, но той поклаща главица, сбръчва вежди и казва: - Не, Гого не ходи детка гадина, Гого малък! - Не сега, Гошенце, като станеш на три годинки. Тогава вече ще си голям. Той, естествено е малък, когато му е изгодно и голям, когато си иска. Такива ми ти работи. Хайде ,че вече е осем сутринта и отивам да сложа едно хубаво кафенце, че Гого всеки момент ще се събуди!... А после отново ни чака усилен работен ден.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|