За моя голяма радост и облекчение най-накрая има промяна в бащинството на Сашо.
Бях доста отчаяна, както знаете, защото след като бяхме прекрасна двойка толкова години се оказа, че имаме проблеми следкато се роди Гого. Просто Сашето не знаеше как да се занимава с Гого. Мисля, че не му беше интересно от една страна, а от друга страна не знаеше какво да прави с него. Е, едни 10-15 минути все нещо ще се намери, но после наставаше скука и Сашо се заемаше с нещо друго, а Гошето пак при мене тичаше, което естествено ме изнервяше. Като добавим и факта, че Гого не се отделяше от мен... ми идваше в повечко. Дълго време така се ядосвах на Сашо,затова че цялата тежест по занимаването с Гого е изцяло върху мен, че избухвах по нищожни поводи, бях крива и изобщо нямах никакво желание да му обръщам внимание (което естествено влошаваше нещата). Имаше момент, в който си мислех, че единствения начин да не бъда непрестанно ядосана на Сашо е да го възприемам не като съпруг, а като любовник: от любовника не очакваш кой знае какво, не и да дели с теб грижите по отглеждането на детето. Очакваш да си прекарате добре и евентуално финансова поддръжка. От съпруга обаче очакваш да бъдете партньори - да си делите тежестите и грижите, да разчиташ на него, да се отделя специално внимание на детето и да го възпитава... Представях си за миг, че Сашо ми е любовник и яда ми отминаваше. Но все пак не мога да си представям цял живот, нали? В краят на краищата след периодични разговори, караници един ден му казах, че ако смята, че не съм права за нещата, които искам от него по отношение на времето му прекарвано с Гого, то нека да се консултира с някой, на когото има доверие. За щастие имаше под ръка един приятел, който смятам, че му даде добри съвети относно бащинството. Зная само едно от нещата, които му е казал: "Ти трябва сам да решиш да отделяш време на малкия. Никога няма да си достатъчно свободен, за да се занимаваш с него. Ти трябва да решиш да отделяш определена част от времето си да си с него." Дори само това да му е казал, пак е достатъчно. Чудесно е да има един разумен приятел около мъжа ти, когато е нужно. ... И има промяна. В последните две седмици Сашето определено отделя много повече време, което прекарва пълноценно с Гого. Първо от време на време излизат заедно - най-често до Пикадили, където Гого се вози на количка, докато баща му пазарува. А също така до офиса на татко му, където ... не зная какво точно правят, но си прекарват много добре - това си личи по блесналите очичики на Гошето ,когато се прибират. Също така вече, когато се върне от работа Сашо отделя време за Гошката - когато повече, кога по-малко, но го прави! Боричкат се, или си играят с количките, и Сашо вече не изглежда отегчен! Ура!... Гошето вече много търси татко си - обича да правят нещата "по мъжки", тоест те двамата, без мен. "Татко, айде къпеме по мъжки! Много хубаво беше!" (Много му е харесало последния път. ) Ако се случи да се облекат почти еднакво - примерно с тъмни джинси и светли блузи, Гошето грейва: "Виж, татко, много приличаме!" Много си приличат - тоест облечени са еднакво! Гошето възнаграждава татко си за усилията, като показва голяма привързаност и обич към него. Радвам се, защото преди Сашо се оплакваше, че Гого не му обръщал внимание! Е, каквото посееш - това ще пожънеш! Сега вече Гошето му обръща мноооого внимание. Всичко това е прекрасно! Първо, защото така аз мога да свърша това-онова вечер като готвене, чистене , а съответно през деня съм по-спокойно и свободна. Също така съм щастлива, е между Сашо и Гого вече има още по-близки и сърдечни отношения. А крайния ефект от това е... е, сещате се - подобряване на брачните взаимоотншения - разположена съм за интимни приключения. На това му се казва с един куршум три заека - детето е щастливо, жената - доволна, мъжа - удовлетворен!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|