Досега въпроса с отбиването беше на дневен ред за всички други, освен за Гошката. Той по никакъв начин не искаше да се отказва от този си чудесен за него навик. В последните месеци доста често, май всеки ден му говоря, че вече е време да спира да суче:
- Гошенце, вече си голям, големите момчета не цокат...Ти вече си на три годинки?!?! - Ама аз цокам! - Ама ти си вече великан бе, Гого, ти си много много голям, ще ти се смеят другите момчета - с усмивка му казвам, докато той суче. - Мммняма - под нос и с усмивка ми отгваря той и продължава да си суче Напоследък постоянно си говорим по въпроса за братчето, което искаме всички Гого да има. - Гошенце, нали искаш братче? - Да! Искам! - Но трябва да спреш да цокаш, мамо, защото докато цокаш не можеш да имаш братче. - Защооо? - интересува се той - Ами нали ти обясних, не помниш ли? Защото докато мама има млекце в коремчето й не може да се образува онази мъъничка клетка, от която ще порастне бебето... - Добре, няма да цокам - така си отговаряше Гого, но като дойдеше време да спи или като се събуди, веднага иска да суче. НО ДНЕС! Ах, днес да се похваля!!!! Идва време да си лягаме и ние двамата се наместваме на леглото - както винаги. Тъкмо си повдигам блузата и Гошето ме изненадва: - Мамо, аз нали нямаше да цокам? - О, верно бе Гошинка! - Ти забрави! - с усмивка ми казва Гошето. Това "Ти забрави" е него лаф. Използва го когато пропусна нещо, или забравя нещо, което понякога всъщност умишлено правя... - Да, мамо, забравих - не можеш да повярвам на ушите си. Дръпнах надолу блузката и почти очаквайки той да промени мнението си му предложих: - Хайде да те гушна и да ти разкажа една приказка и ти така ще спинкаш, искаш ли? - Да! - ми отговори той като че ли винаги така сме правели. Той сложи ръчичка около врата ми и премижа. Започнах да му разказвам приказката за "Палечка", която той за първи път слушаше. Разказвах я дълго, а той току отваряше очички. - Затвори оченца, миличък, нека да си починат. Стиска очичките, въртя си един два пъти и след около 30 минути безуспешно заспиване ми каза тихичко: - Мамо, искам да цокам! - Добре пиленце! - дадох му да суче и за две минути беше заспал. По-късно когато се събуди седна в леглото и не поиска да суче - направо не е за вярване. Побъбрихме си, изяде една бонбонка на Нестле (която бях готова да му дам само и само да не суче). Обсъдихме какво ще правим и преди да станем аз му казах: - Гого, искам да ти благодаря маменце, че ти поиска да опиташ да спинкаш без да цокаш. Накрая пак малко поцока, но въпреки това, ти опита и ще стане! Благодаря ти, мамо! Малко по-късно, докато шофирах към Пикадили, се помолих в колата и благодарих на Господ за Гого: "Боже благодаря ти, че си ни благословил с това прекрасно дете, Гошето, благодаря ти, че си ни дал любов помежду ни.... Благодаря ти, че помагаш на Гошето да спре да суче, дай му благодат и желание за това Господи! Благодаря ти, че му помагаш да се откаже от сученето, за да имаме второ детенце... И те моля, Господи, да дадеш на Гого братче, което да му е друграче, да си играе с него и да се радва заедно! Моля те да ни благословиш с още едно бебе, Господи!...." Така се помолих, а Гошето каза "Амин!" Когато по-късно татко му се върна аз въодушевено му разказах пред Гошето: - Саше, да ти похваля Гошето! ДНес...- и му разказх всичко. Гошката слушаше със свенлива усмивка. А САшо го прегърна: - Браво, Гоше! Браво, тате! Когато дойде време за лягане предложих: - Гого, искаш ли да си пуснем приказката за Палечка - ти не си я слушал досега на компютъра. Но аз я имам.... Ще си я пуснем, ще се гушнем и ще спинкаме, без да цокаш, искаш ли? - Да! - отговори Гого Пуснах прекрасната нежна версия на Палечка от моето детство. Гушнахме се и я изслушахме два пъти. Гошето стиска очички, въртя се няколко пъти, но не успя да заспи и се повтори случката от обяда - накрая поиска да суче и заспа светкавично. Въпреки, че нямахме успешен опит, аз съм много щастлива и благодарна, че Гого сам пожела да опита да заспи без да суче. Сам направи този опит. И зная, че сме на правия път и без насилие, без стрес ще преминем към този нов етап на самостоятелност в неговия живот. Наистина съм благодарна за това чудно детенце, което Бог ни е дал. Умно, добро, с меко сърчице!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|