Напоследък с Гошето играем една много интересна игра - нещо като "Смяна на местата". Научих я от книгата на Л. Коен "Децата, родителите, играта". Това е наистина страхотна техника, която помага на детето да се освободи от напрежението, което определени ситуации провокират в него, като влезе в ролята не на подчинен (в която е по принцип), а на имащия власт.
Реших да я изпробвам за първи път, когато се задълбочиха проблемите ни с къпането. Гошето не обича да му мия главата, защото му влиза вода в очите и всичките ми опити да измисля нещо пропадат. Напоследък започна все повече да плаче, дори хистерично. Затова реших да опитам този подход. Един ден след като бяхме мили косата, му предложих: - Гоше, искаш ли ти да си майката, а аз да съм бебето? (Използвам тази дума, защото му е по-лесна, а и представя ролята на детето като бебешка - тоест протестите на детето са един вид бебешки) Ти ще ми миеш косата, аз ще плача и няма да искам. - ДА! - с особен ентусиазъм се нави Гошката. - Добре - използвах момент, в който наистина трябваше да си измия косата - Хайде сега ти ми поливай косата, а аз няма да искам. - Хайде! - светнаха очичките на Гого Аз се наведох, за да стига косата ми, а той започна да ме полива. - Не, мамо, не искам- започнах да мънкам аз - Трябва, трябва, бебе! - с удоволствие ме поливаше той - Но не искам! - Ама трябваааа - леко повиши тон той - Защо, мамо? - имитирах го аз - Така, трябва!.... Мамо, сега искам да плачеш! - Оооо, иииии.... не искааааммммм! - преструвам се аз, а той започна да се смее - Трябва, трябва - повтаря и старателно ми мие косата Така продължихме доста, дори не искаше да свършваме. От тогава насам той постояно иска да играем тази игра в най-различни варианти. Например когато трябва да излизаме и аз го карам да се облича той сам предлага: - Хайде ти ще си бебето, аз майката! Кажи, че не искаш да се обличаш! - Мамо, не искам да се обличам - подхващам аз докато го слагам на коленете си, за да му обуя панталона - Ама трябва бебе! - Но не искам! - продължавам аз - Трябваааа!... Мамо, сега кажи, че искаш още да си поиграеш! - Искам още да си поиграяяяя - недоволно казвам аз - Не може, бебе, трябва да тръгваме - Ама аз искам!!!! - повтарям неговите реплики, които ми казва често в подобна ситуация - Не може! Ще закъснеем! Докато си ги говорим тези неща, аз вече съм го облякла и неусетно сме тръгнали към вратата - нали все пак той ме навива да излизаме, а аз се дърпам! Веднъж се преструвахме, че той (майката) иска да ме среше, а аз (бебето) не искам. Бях седнала на леглото и той ме решеше с една бебешка четка, а аз се преструвах, че се дърпам. - Бебе, трябва да те среша! - Не искам! - Ама трябва! - Не! Не давам! - Трябва, трябва! - Не, не искам - дръпнах се аз - Ама не може, трябваааааа!!!!!!! - вече почти ядосано каза Гошето Аз спрях за момент и го попитах: - Ядосваш ли се? Напрегнатата му физиономийка цъфна в усмивка и ми каза: - Да! - Защото постоянно ти казвам, че не искам, нали? - Да! - Виждаш ли колко на мен ми е неприятно когато ти постоянно ми казваш, че не искаш! - Да - почти с облекчение каза той След няколко дни, когато отново ми казваше, че не иска нещо си, му припомних: - Гого, помниш ли колко ти беше неприятно, когато аз ти казвах постоянно, че не искам да ме срешеш? - Да, помня. - Моля те, сега не ми казвай ти постоянно, че не искаш това или онова! - Добре! - и се разбрахме, дето се казва "по мъжки" Когато играем на тази игра често той самия ми казва какви реплики иска аз да казвам. Следвам неговите правила. МНого често ми казва: "Мамо, искам ти да кажеш...." Аз го казвам, а той ми се противопоставя в ролята на майката, като не ми позволява да направя "каквото искам" или ме кара да правя нещо, "което аз не искам". Таи игра помага много на детето не само да освободи парата, бидейки овластено и имайки власт на родителя. Но му помага и да се постави на мястото на родителя, и да разбере от друга гледна точка своето собствено поведение! Също така ми помага да разбера какво е схаванл от моите обяснения защо трябва да прави нещо определено, или защо не трябва да го прави.... Силно ви я препоръчвам. Откакто я играем борбите ни с НЕ, НЯМА, НЕ ИСКАМ рязко намаляха. Дори когато той пак ми казва тези думи се случва да го обърнем на майтап като си спомним за нашата игра на "майка и бебе". Откровено казано дори само това да съм научила от книгата на д-р Коен, си струва прочитането на почти 400-те страници. Иначе с проблема с миенето на главата се справихме, след като купихме очила за подводно гледане. Вече два пъти мием главата почти без проблем, защото в очичикте не влиза вода.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|