Най-добрия приятел на Гошето, заминава в Австралия. Имигрира. На 21 септември лети за Истанбул, а оттам - за Австралия. - Мамо, тъжно ми е, че Петьо заминава за Австралия! - Да, мамо, и на мен ми е тъжно. Гошето знае, че Австралия е далеч и че дълго няма да се виждат с Петър. Само дето не знае колко много е далеч и че няма да се виждат много по-дълго отколкото си представя. - Мамо, може ли да отидем и ние в Австралия? - ме пита той, наивно поглеждайки ме в очите. - Може и да отидем някой ден - му отвръщам, за да не му кажа, че е малко вероятно. Кой знае - може пък да отидем .... или той да отиде? Ще се видят още два-три пъти най-много. Вчера гледах крачетата му, които се мятаха високо докато тичаше към своя приятел викайки и си помислих, че не знае, че има само още няколко часа със своя приятел, преди да го загуби. Казвам "загуби", защото не се знае кога и дали някога пак ще играят заедно. Може би Петър ще е вече тийнейджър когато се видят отново... - Петьооо!.... Петьооо! Наистина толкова го обича. Сърцето ми се свива, като зная, че губи най-добрия си приятел в игрите, който му е толкова близък. И на мен ми се доплаква. Сещам се за всичките си близки приятели, които са някъде там - на различни места по света. И защо? Повечето заради по-добър живот. Ах, България, как искам да не принуждаваш децата си да заминават, защото не могат да изтърпят повече мизерията. Не само материалната. Мизерията от всякакво естество. Ето и тези наши приятели си отиват не защото нямат достатъчно материални средства - имат си погребална агенция. По-скоро са социални имигранти - отиват си защото им омръзна да ги притискат отвсякъде. Искат да дишат свободно... Охх, и на мен ми се иска. Завиждам им за смелостта да оставят родителите си сами, да отидат толкова далеч, без да са сигурни дали ще искат да останат...Трябваше по-рано да го направя. Сега вече май ми е късно.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|