Гръм у дома

От два дни у дома си имаме кученце - Гръм се казва.
Не, не истинско кученце. А едно момченце, което се преструва на куче.
   - Мамо, аз съм куценце - казва Гошето, изплезва език и вдига лапички.
   - Така ли? И как се казваш кученце?
    - Гръм! - гордо съобщава Гошето
   - Гръм ли? От къде си чул това име?
   - Авигея ми го каза.
   - Добреее..... Гръм! Харесва ми името ти! - влизам в играта
А Гошката доволен  излайва два пъти, ама наистина като малко кутре.
Гръм! Как му е хрумнало да си  избере такова име?! Но пък колко е подходящо само - започва с Г , гръмко е, също както говори Гошето.

Гръмчо  действа много благотворно на Гого!
Първо е много любвеобилен към Сашо. За разлика от Гошето, който не се гушка много в него, понеже няма такива навици, Гръмчо го прави с удоволствие - и свое, и на Сашо. Боричкат се на леглото, а после Гръмчо се гушва в него и мирува, докато Сашо го милва по главичката.
Освен това Гръмчо изпълнява с удоволствие моите дребни нареждания, без да протестира, нали е кученце. Обува чехлите на Гошето, когато му кажа, подрежда количките на Гошето, когато го помоля, носи ми това - онова .... изобщо изпълнява всичко като един добър домашен любичец.

И най-голямото предимство на Гръмчо е.... ЧЕ ОБИЧА ДА СЕ КЪПЕ! Казах му, че кученцата  обичат водата и много обичат да си мият козинката. И той с удоволствия влезе в коритото, което все още от време на време ползваме и без никакви мрънканя и плач ми даде да му измия косата - дори сам си затвори очичките и наведе назад главичка. Все едно че никога не сме имали проблеми с миенето на косата.

От време на време ми казва: "Мамо, сега вече не съм Гръмчо" . И трябва да започна да му говоря като на Гошето. ДНес вечерта пък си играхме много хубаво, като той беше в ролята на полицейското куче Комисар Гръм и издирваше "откраднатата" кола (една от десетките  му колички), която ние със Сашо скривахме - версия на топло и студено.

Към момента е весело и забавно. И въпреки,че у дома се разхожда едно хлапенце с изплезен език, това не ме дразни