Преглед при д-р Димов

Днес тръгнахме за прегледа при д-р Димов, който бе насрочен за 10.00 часа.
За моя изненада като никога  нямаше почти никакви хора и аз успях да влезна първа, съвсем навреме, както бяхме и пристигнали. Честно казано през последните дни бях се попритеснила, и въпрки че това притеснение поотмина, все още не ми беше напълно спокойно.
Доктор Димов беше там и влязохме веднага в ехографския кабинет цялата група - аз, доктора, Сашо и две акушерки. Легнах на кущетката и доктора плъзна ехото по корема ми.
   - Така, нека да видим сега, бебенцето е легнало с гръб към нас, виждате ли?

   - О, клоко ясно се вижда!
   - Да, това е гръбначния му стълб. Главичката е вдясно. Вижда се, че е затворен много добре, няма никакви признаци на Спина Бифида. Когато има Спина Бифида ясно се вижда как е отворен. А тук е затворен идеално.
   - Лежи свито...
   - Да това е нормалната поза. Да видим размерите на главичката...
Доктора измери главичката и продиктува резултата на акушерката.
   - А колко е голямо сега?
   - Цялото е 7 см.
   - Оле, колко е проснало, а беше 4.5 само преди седмица и половина!
   - Върви едричко, по големината можем да определим че е в 14 седмица.
   - Ама докторе, последно в коя седмица съм?
   - Ами ти по график си в 13-та. Но бебетата не се съобразяват с нашите графици. Понякога са по-едри от средното, друг път - по-дребни. Важното е да са в норма. Това тук върви по-едро, със сигурност ще ти порастне повече корема.
   - О, дано да нямам стрии! - пак си пожелах  аз.
Доктора се подсмихна.
   - Чакай сега да видя нещо тук - каза и започна да мести под друг ъгъл ехо-то. Видяха се дупенцето и крачетата. - Не мога да кажа на 100 %, но това което виждам тук ми прилича на....
   - Момченце, нали? От втората - третата седмица ми дойде убеждението, че ще е момченце.
   - Ами да, на такова ми прилича, макар, че тестисите все още не са слезли. Когато слязат със сигурност ще можам да кажем. Но за сега изглежда така.
Докато говорехме бебенцето сгъна едното си краче!
   - Саше, видя ли го??!? Сгъна си крачето!!! - извиках аз.
Това беше страхотно вълнуващо и Сашо се усмихна, и той беше развълнуван, макар да не го показва като мен.
   - И това, че вероятно е момченце, обяснява и големината му - каза доктор Димов
   - Ами да, нали татко му е голям! - казах аз.
   - Е, да, от Y хромозомата е. Като гледам тука колко голяма е Y хромозомата, ясно е, че ще е по-големичко. - шеговито каза доктора, поглеждайки мъжа ми.
   - А сърцето бие ли?
   - Да, бие нормално, ето сега ще чуеш...
Доктора пусна звука и чухме сърцето.
   - Работи напълно ритмично с около 150 удара в минута.
   - О, слава на Бога! Работи нормално!
   - Да, ами можеш да станеш, всичко е наред, сега ще отидете с акушерката дапопълните някои документи.
Станах и заедно с двете акушерки отидохме в една стая, където те ми задаваха въпроси за телго, ръст, болести и други и попълваха някаква форма. Аз нямах търпение да свършем, защото както можете да предположите си имах списък с въпроси към доктора и бях нетърпелива да му ги задам.
Влезна и моята любима акушерка Жени, която също е бременна от инвитро, с три месеца преди мене. Станахме нещо като приятелки и симпатията ни е взаимна. Пообменихме малко информация коя как е и се посмяхме.

След като приклучихме с акушерките отидохме заедно със Сашо в кабинета.
   - Докторе, искам да Ви покажа изследванията от София.
   - Да, дай да ги видим.
Взе листа с БХС и започна да подчертава резултатите.
   - Тези данни показват, че със сигурност плода няма снидром на Даун, синдром на Едуардс и синдром на... / забравих кой/.
   - Да, обаче вижте генетичните.
Взе генетичните.
   - Откриха ми тромбофилия. Не разбирам като съм толкова здрава и всичко си ми е наред, откъде тази тромбофилия?!
   Доктора се усмихна:
   - А, де!
   - Няма логика! - се възмутих аз - Д-р Сигридов ми предписа фпаксипарин всеки ден, но по една или две инжекции?
   - По една на ден! Ти почна ли ги?
   - Да, вече три си бих.
   - Добре, продължавай!
   - А сигурно ли е че като си ги слагам няма рискове за плода?
   - Никакви, напълно сигурно!
   - Обаче как ще издържа до края на бремеността?
  - А, няма да е до края всеки ден!
   - Няма ли???
   - Няма, всеки ден ще слагаш до 20 септември, от там нататък по веднъж седмично или по два пъти - ще преценим допълнително!
   - О, това е много обнадеждаващо! Благодаря Ви за добрата новина! Това вече е поносимо... А ще ходя ли пак на преглед  при д-р Сигридов в 20-тата седмица.
   - Когато дойдеш другия път, да речем... нека спазим периодичността... на 27 август, тогава ще преценим.
   - А ще си правя ли някакви изследвания, за да видим как ми се отразява фраксипарина?
   - Да, сега ще ти напиша какви изследвания да си пуснеш - каза Димов и ми записа на едно лстче няколко вида изследвания: 1. фибриноген, 2. протромбиново време, 3.времена кървене, 4. време на съсриване - Ще ги направиш на 11 август и след като излязат изследванията ще ми се обадиш да ги прокоментираме.
   - Добре!... А утрогестана?
   - Спираш го в неделя, на 01 август.
   - А фолиевата киселина, по една на ден ли?
   - Да, по една на ден от днес.
   - А какво ще кажете за витамините? Доктор Сигридов ми каза да не пия лятото витамини.
   - По принцип да, но мога да ти изпиша нещо, което няма да ти навреди, напротив. Казва се Прегнакеър.
   - Добре, по-нататък ще си го купя.... Ами... май друго не се сещам. Много Ви благодаря.
   - Ще чакам да се обадиш с резултатите.
   - Да, непременно благодаря Ви още веднъж.
Дктора стана и ми подаде ръка, а после и на Сашо.

Излязох от кабинета доволна и щастлива. Доктор Димов винаги ми действа положително, винаги е насърчителен, и може да се разчита на него.

След този хубав преглед отидохме със Сашо в центъра на град Шумен, където се намира прословутото, т.нар. най-дълго кафене, което представлява поредица от капанчета и заведения, намиращи се под сянката на дебелите дървета на централната пешеходна алея. Бях в отлично настроение, което можете да видите на тази снимка:

Утре ми предстои среща с психоложката на фондация "Искам бебе", която ме покани на нещо като семинар за бременни, организиран от фондацията. Очаквам го с нетърпение, защото искам да работя като доброволец във фондацията. Усещам, че това е нещо, за което Бог ми отваря вратата. Ще ви разказвам повече за това друг път.