Вече сввърших първата кутия с инжекции - 10 бр.
Засега съм добре.На 11. август ще ходя да си изследвам кръвта, за да проверим как ми се отразява фраксипарина и тогава ще преценим с Д-р Димов дали да се намали или увеличи дозата. Засега много успешно прилагам тактиката да си бия инжекциите точно преди да заспя. Правя го когато вече много, много ми се спи. Бия си инжекцията и... изчезвам в страната на сънищата. Така почти не ми остават спомени за това. През деня даже не се сещам. Спазвам точно инструкциите и по специално: - да държа кожата стисната между палеца и средния пръст през цялото време докато си бия лекарството; - също така да вкарвам иглата точно перпендикулярно на кожата; И най-важно: НЕ ИЗКАРВАМ ВЪЗДУХА, както изрично е описано в листовката. В началото ми се стори че въздухът е доста - почти колкото самото лекарство като обем. При първата инжекция почти се разколебах дали да не го изкарам, както при всяка друга традиционна инжекция. Но реших да следвам инструкциите. Доколкото разбрах целта на въздуха в случая е да вкара лекарството още по-дълбоко и да осигури по-добро абсорбиране и разпръскване на медикамента под кожата. Мисля, че резултата е от спазването на правилата е доста добър. Не ми оставаат петна, за сега нямам подутини, почти нямам болки на мястото на инжекцията при натискане. Това ме радва. Много от жените, които си бият фракси-то си изкарват въздуха - това го четох във форумите, и дори спорят дали трябва или не трябва да се изкарва. На някои от тях така са им показали да правят мед.сестрите, които са им били първите инжекции. Така или иначе ще ви държа втечение, и от опит ще разберем дали проблемите възникват от многото на брой инжекции и препарата, или от неправилнаото поставяне на инжекциите. Това е за сега. Поздрави на всички!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|