Преглед в петък.

Здравейте приятели,


бях на преглед в петък, в Шумен. Ходихме с една приятелка, която заведох да се срещне с доктора.
Този път за първи път освен теглото, ми измериха и корема - тоест вече си е пораснал достатъчно за мерене.
По принцип тия неща, свързани с консултациите се правят в съседна на кабинета стая от акушерките. И след като приключихме аз се върнах в коридора при моята приятелка, за да я изчакам, а и за да ме види Димов. Той излезна от кабинета забързан, и ми махна, а след него също забързана излезна акушерката и ми каза да отида с доктора в ехографския кабинет. Аз си оставих нещата на стола и хукнах след доктора, а тя извика притеснено след мен: 
    - Ама моля ти се, недей да тичаш!...
 Спрях пред ехографа, където бях стигнала и се обърнах назад, защото дори не се бях усетила че съм се затичала...
   - Аз така си тичам - й казах.
   - Тя така си тича! - повтори доктора с усмивка като ехо от кабинета, като че  това си е най-естественото нещо. 
Полегнах на кушетката и отново пълен преглед - гтлавичка, нохална гънка, гръден кош и гръбначен стълб, сърце, крачета и пишле. Всичко отлично. Според доктора сме в 28 седмица от развитието - така да са каже вървим със седмица и половина напред.
   - Ама докторе какво ще правим ако така продължава да расте?
   - Нищо, ще го извадим на време. 


Приключихме с ехографа и се върнахме в кабинета. Имах въпроси относно самото раждане, настаняването, ваксините, но се оказа, че е доста рано да се говорим за тия неща. Димов само ме успокои, че всичко ще е както трябва и каквото искам, така ще бъде. 
   - Нали аз ще съм там с тебе! - ме успокои той.


Повдигнах и втория въпрос - че искам да си подам отсега документите за второ инвитро, защото през март навършвам 42 г.
   - Вижте сега, ако ми подтоготвите документите по-рано, ще може междувременно през февруари, март Сашо да ми ги подаде във фонда и после имам 6 месеца да чакам за отговор и още 6 м. да направя самата процедура. Събират се общо около година време и това ще ми е достатъчно да се възстановя и приоготвя за новото инвитро. Какво ще кажете?
   Доктора беше полегнал на бюрото, подпрял глава с ръката си:
    - Ами честно да ти кажа идеята ти е леко щура!
   - Защо?
   - Ами фонда е направен за да могат хората да си имат поне едно дете. Разбираш ли? Малко е странно да си подготвяш документите докато си още бременна. Нека да родиш и ще приготвим всичко нужно, за да кандидатстваш. Ще има достатъчно време - около два месеца за това. Ти ще родиш края на януари, така че до 31 март има време. 
   - Добре, но да не изтървем срока....
    - По принцип фонда дава възможност процедурата да се отложи до година, така че не се безпокой всичко ще се нареди.
   - Ами добре тогава, по-нататък ще говорим, само да не изпуснем сроковете....
   - Няма.
     Станах за да си тръгна, защото доктора щеше да преглежда моята приятелка, която също беше в кабинета. На тръгване попитах:
    - Кога да дойда? На 29 ноември?
   - А, много ще ни домъчнее за тебе, много  е далече. - не схванах доктора майтапи ли се, но той си погледна календара - Нека да бъде 12-и ноември, защото наближава периода, когато ще трябва да се виждаме през седмица.
   - Добре, значи на 12-и ноември! Ок, довиждане!
   - Довиждане!
    След като излязох от кабинета, реших, че 12-и е твърде скоро и в краят на краищата си записах час за 19-и ноември.
    Така мина прегледа.


Иначе съм добре. 
От две-три  седмици наблюдавам, че кожата на корема и гърдите ми е много суха, направо се лющи. Помислих си дали е от мазането с Джонсън Бейби ойл - понякога може да има обратна реакция на желаното... Купих си едни други естествени масла, с тях ми се струва че положението е по-добре, но все още кожата ми е много суха. Дори ми се появи и пърхут, който явно е от сухата кожа. Защото забелязвам, че косата ми почти не се омазнява... Преди се омазняваше на 4- 5 дни, Сега 7-8 дни минават и тя е чиста, не е мазна, но разбира се се замърсява като цяло. Но скалпа ми явно е много сух.


Бебето рита почти постоянно. Вече му свикнах, и все още ритането не ме притеснява, не ме боли. Дори ми е приятно. Започна да рита около 4.5 месец. Тогава беше съвсем слабо и дори се чудех дали това е т.нар." ритане"... После разбрах, че няма какво друго да е освен това. А още по-нататък когато ританките станаха по-силни, вече ми стана съвсем ясно :-)


Такива ми ти работи.
Предстои ми пак ходене до София на 05-и ноември, на училище. И като се върна трябва сериозно да се заема с ремонта. Вече време няма да остане. Предстои натоварен месец. Дано улуча хубаво време.