Здравейте!Вчера бяхме на преглед в Шумен. Взех с мен и една приятелка от Гелмания, която има едно детенце, но иска второ. Има две неуспешни инсеминации в Германия. Чудно защо са й ги правили като там няма мъжки фактор. Или заради парите или просто да отчетат дейност?!
Но да карам поред. Сутринта станах в отлично настроение. Помолих се на Господ - ако е Божията воля и план да родя на 20-и доктора категорично да не се съгласи с мен да отлагаме секциото. Ако пък е по-добре да родя по-късно да се съгласи с мен без проблем. Тия дни се сетих да поразпитам мои приятелки родили със секцио колко дни преди термина са им правили операцията. Оказа се че има най-разнообразни случаи и всеки е доста индивидуален. Едното момиче е получило контракции месец преди термина и са я срязали, но бебето е било 3,100 - нормален размер и тежест. Моята приятелка Галя пък е родила и двете деца със секцио обаче преносени - след термина. И разни други случки - най- различни! Общото правило било май две седмици преди термина да се направи секцио. Но пък момчетата обикновено се раждали не по-рано от термина, а дори напротив, по-късно, така че при тях този срок вероятно е ранен.... Както и да е. Звъннах и на една от момичетата, която прави с мен инвитро. Тя също забременя с едно бебче, при четвърти опит - голяма радост. Обадих се да я питам дали са й насрочили дата. - Мила, как си, казвам, роди ли вече? - Родих. - Да ти е живо и здраво бебчето! - Обаче детенцето беще с порок на сърцето и синдром на Даун - почина две седмици след раждането в болницата....Погребахме го. Ужасна новина!!! Стана ми така мъчно за нея! Как не са разбрали какво става?! Сигридов не е видял никакви проблеми в плода... Но не са направили и БХС /биохимичен скрийнинг/. Много се учудвам - как не са й го препоръчали да се направи, а не е и скъпо изследване - към 45 лв. Поговорихме си, тя си поплака... Тежко е да износиш толкова време и накрая... Но пък ако човек знае всичко това предварително - какво би направил? Аборт? Няма ли после да съжалява, и да си мисли че може би ако не беше направил аборт...Понякога незнанието е по-добро. После поговорих и с другото момиче с което поддържаме връзка - тя беше бременна с близнаци. Родила е със секцио естествено, децата са добре на тежина- 2,800 всяко. Тя е добре, всичко е наред. Тръгнахме към Шумен и в главата ми противоречиви мисли. Иначе не се притеснявам - сърцето ми е спокойно, но на мен слабото ми място е ума - там се водят най-големите борби. Казаха ми че всички жени си мислят за това дали всичко ще е наред с бебчето. Винаги има едно "Ами ако..." Уповавам на Бога за всичко, и се моля. Друго не мога да направя. Както пише в Библята: "Откритото принадлежи на хората, а скритото принадлежи на Бога". И така отидохме в Шумен. Отново преглед както обикновено. Разговора директно тръгна за датата на раждането. Д-р Димов ме попита: - Какво реши за датата? - Ами иска ми се да изчакаме. Някакси не ми се струва че ще раждам. Мисля си да изчакаме до 29-и? - Като гледам бебето, както и много пъти вече съм го гледал как се развива, съм готов да се обзаложа, че няма да стигнеш до 29и. - Ами... иска ми се изчакаме още малко, да порастне достатъчно. - В момента можем да кажем, че бебето тежи около 3,100 кг. Плюс минус 100 гр. - Да, обаче аз не чувствам никакви признаци... - Добре, щом искаш ще го отложим, няма проблем... - Не искам да настоявам, за мен е важно и вашето мнение, как мислите вие?... Но като гледам корема си не ми се струва твърде голям?! - Това няма значение. По принцип корема ти няма да порастне много повече. Ако бебето 3,100 кг., то предстои нарастване средно с около 15 гр. дневно... Няма как да порастне супре много повече. А и големината на корема зависи от различни неща, не само то големината на плода. - Е това е хубаво, защото няма да имам стрии!!! ... И какво да правим тогава? - Ами щом вече въпросът подлежи на дискусия, предлагам да вземем в предвид дата посредата. - 25-и? - Да! - Добре, съгласна съм. Но как ще процедираме ако все пак нещо тръгне да става? - Звъниш ми и го правим секциото. - Ок, а междувременно? - Ами предлагам ти следното: ако междувременно се почувстваш по-различно от начина по който се чувстваш сега, веднага ще ми се обадиш. На 20-и ще се чуем, ако си все така и се чувстваш добре, продължаваме да чакаме. И се уговаряме на 24-и да се чуем, така че на 25-и сутирнта можеш да влезеш за секцио. - Добре, съгласна съм! После отидохме при акушерката - мерене, теглене, писане... и докато чакахме доктора да дойде се заговорихме... Казах й че понякога ме наболява ниско долу. - Имахме една пациентка - казва тя - идва и казва на доктора че я болят яйчниците. А доктора пита - къде те боли? А тя сдочи ниско долу. А това не може да са яйчниците... - Не може ли? Защо? - Ами защото яйчниците в края на бременността вече не са ниско долу, а високо горе - те са закачени за матката, а матката се е разширила нагоре - няма как те да останат ниско долу! - Ха! Не знаех това! - казах - Значи яйчниците ми дето се вика са до ребрата?!? :-))) Ама че смешно! - Ами да. Всъщност тези болки са подготвителни за раждането, а не са от яйчниците. Никога не съм си мислила, че яйчниците си променят мястото. Всъщност и аз си мислех, че мене ме наболяват яйчниците! Голям майтап! Утре пак ще ходим с моята приятелка, защото ще й правят цветна снимка. Така че пак ще се видим с д-р Димов. Това е за сега! Всяка дата е предпоследна :-))) Но така или иначе до 10 дни най-късно ще съм родила. Разбира се вие ще научите първи - с изключение на най-близките роднини :-))
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|