Имаше време, когато се чувствах ощетена, че почти само аз съм ангажирана с гледането на Гошето. Сашо си ходеше на работа, а като се прибере му се порадва малко и готово! Не можех да си почина, да отида някъде или да направя каквото и да било. То и сега не мога да се доредя да отида до фризьор, та сама се подстригах онзи ден...
Но тия дни си мислех, колко съм привилигирована! За това, че мога всеки ден да прекарвам часове с нашето момченце! Аз виждам и чувам всички негови промени - новите му думи и изрази, които се множат и променят буквално всеки ден, новите му изражения, новото му ниво на разбиране, гушкам го, целувам го, общувам с него... А Сашо сега е ощетения. Той работи по цял ден и го вижда само за малко, вечер, или ако се прибере по някое време през деня, но пак за малко... Аз му разказвам какво сме правили, къде сме ходили, какво е направил днес Гого, какво е научил, на какво съм го научила...И наистина - намирам това за привилегия, за някаква особена почит от Господ - да бъде пряк, близък свидетел на неговото израстване... Изпитвам радост и блаженство когато го виждам да се смее, да ме поглежда шеговито или хитро, да ме вика или да играе с мен. Радвам се, че съм изпитала по най-силния начин тия видове любов - да обичам съпруга си буквално до смърт, да обичам детето си с цялото си сърце, да обичам Бог с цената на всичко!... Щастлива съм, че не се налага да ходя на работа, да откъсвам насила детето от себе си, или пък да отсътвам и да го виждам само вечер. Наистина имам трудни моменти, когато не успявам да сготвя, да почистя или да свърша нещо по фирмата, защото Гого непрестанно ме прекъсва. Тогава леко се изнервям.... Вечер, когато съм вече уморена, а бързам да довърша несвършеното, а той иска внимание (и също е вече уморен), също понякога ми става нервно и дори се случва да викна! Но всичко това остава на заден план - като нещо несъществено, в сравнение в удоволствието и радостта да го прегръщам и да се радвам на това прекрасно детенце! Наистина Господ ми възвърна за сълзите и тъгата през годините, когато нямах деца. Даде ми син, който всеки ден ми носи радост, и радостта ми стана много повече, отколкото са били сълзите ми. Наистина Неговата милост трае до века!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|