Сашето отново замина в командировка, не се знае за колко точно. За първи път се разделяме за толкова дълги периоди. Чувствам се малко като жената на моряк - без мъж за доста време.От една страна ми е доста спокойно така, защото установявам, че когато Сашо си е у дома съм в лек стрес - да съм почистила, да съм сготвила, да му е добре всичко и т.н. Неминуемо това ме напряга, и особено готвенето, защото не съм кой знае каква готвачка - абе не ми върви това готвене, да му се не види! Майка ми е направо гениална в това отношение - прави от нищо нещо и то толкова вкусно нещо!!! Не и аз. Та когато Сашо го няма се отпускам и си правя каквото си искам - може и изобщо да не готвя примерно. Иначе когато дойде време да заминава отново се почувствах притеснена, че оставам сама с малкия. Но добре че е мъничето - така не ми е самотно нощем. Има до мене една жива душица.
Започнах да се стремя да спазвам насоките, за които ви писах по-рано относно нашите взаимоотношения. И наистина резултат - веднага. В къщи мир! Но близостта ни все още никаква я няма. Днес осъзнах едно - трябва да му простя. Да му простя, че не е това, което очаквах да бъде като баща. Че ме разочарова в това, да не получавам подкрепата, която ми е нужна. Без тази прошка аз няма да бъда свободна и каквото и поведение да пазя сърцата ни ще бъдат разделени от моето огорчение. Макар и с крайчеца на окото си съзирам, че моето държание е сковано и въпреки, че се стремя да правя правилните неща, то те не са искрени... не са сърдечни. Онзи ден се оплаках на една приятелка с три деца. Тя ме приветства с "Добре дошла в клуба". Поговорихме си, и тя ме убеди че нашият случай не е изключение. Същия проблем го има в 90 % от семействата - жената има едни очаквания от мъжа си за това, какъв баща и съпруг ще бъде. А той не е в състояние да ги удовлетвори. Миленка ми каза, че мъжете се учат как да бъдат бащи - нещо, което е даденост за жената. Сподели ми, че около нея има много семейства с подобни проблеми, и две семейства, които са в развод имено поради такава причина. Разказа ми за своя собствен опит, за тяхното семейство... Честно казано от разговора с нея се успокоих, защото до тогава бях доста объркана. Объркана, понеже се чудех аз ли нещо не съм в ред, или мъжа ми е единствения мъж на тази земя, който не знае какво трябва да прави един татко и съпруг на жена, която е и майка.... Преди време друга приятелка ми сподели че нейния брат й казал, че чак когато се родило четвъртото им дете е разбрал какво е да си баща! ..... Зная, че Господ е направил мъжа и жената различни! Но ЗАЩО ЧАК ТОЛКОВА?!?!?!?! Разбрах, че не трябва да карам Сашо да прави нищо повече от това, което сам желае да прави, да се моля за него и да се надявам, че ще се научи да бъде истински баща дори и ако останем само с едно дете.
0 Comments
От известно време, май откак Гого започна да сяда сам, обличането стана много трудно.
Просто не мога да го сложа да легне, за да му сменя памперса, камоли да го облека. Като кукла неваляшка е. Слагам го да легне и за секунда той отново е седнал, или се е претъколил. Обличането прилича на една борба - дърпане на крачета, преобръщане, бутане, хващане и прочие. Да се смея ли, да плача ли?! Единственото решение е да намеря нещо, което да ме у интересно за минутка, докато успея да му нахлузя чорапки или чорапогащник, блуза, панталони... Другия проблем е , че не иска да носи обувки. Вече накупих няколко чифта - различни буйки, обувчици, топлинки.... само и само да намеря подходящи, та да му стоят на крачетата. Защото той много скоро събува всичко, което е на крачетата му. Незнайно защо не иска да е обут. Днес за първи път освен че се изправи на крака, направи и няколко крачици. Беше изправил в кошарката и се придвижваше полекичка, настрани и държейки се за леглото. Наистина с мънички стъпчици на разстояние 50-80- см. Но е напредък! Ох, скоро ще започне да щъпука насам-натам. |
Categories
All
Archives
November 2016
|