_Кога си играеш, приятелко моя ?
Къде ти е куклата, мечето плюшено ? Кога се изгуби дъхът неспокоен на малката пикла, в душата ти сгушена ? До скоро надничаше тя през очите ти, на пръсти повдигната, мръсна и рошава. И тичаше дръзко и нагло в мечтите ти онази, хлапачката – дивата, лошата. Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ? И толкова време живееш без пакости ! Мечтите си детски все още не гониш ли ? Кои са днес твоите момичешки радости ? Защо ме поглеждаш така възмутена ? О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам. Душата ти сбръчкана, очите – студени. И даже в ирония ме подозираш. Недей си отива, лудетино дива ! Недей я убива, глупачке ! Не смей ! Та тя зад очите ти още е жива и още мечтае, и още се смей ! Детето в теб съвсем не си отива. И старостта е най-голямата измама. Докато то живее, ти си жива ! И запомни: душата бръчки няма !
0 Comments
_НОВАТА ГОДИНА
Архимандтит Серафим Алексиев Безименна идвам. Вий дайте ми име! И празна дохождам. Вий дайте в мен плод! Такава ще бъда, каквато сами ме изваете вие във своя живот. Щастлива наричат ме Нова Година онез, що не знаят, че празен съм съд. Аз пусто поле съм, което в градина цветуща превръща единствен трудът. От мен радост чакат онези, които в съдбата измамна са вдали сърце. Аз буен поток съм и в мойто корито се крий златен пясък за смели ръце. Аз взимам и давам. Въздигам и свалям. Аз водя към Бога, към ада влека. Аз чистя душите и в грях ги окалям. Аз давя и къпя — чудата река. Безименна идвам. Вий дайте ми име! Безлика дохождам сред вас във света. Такава ще бъда, каквато сами ме, о, люде, отпратите към вечността. Вече станах стихоплетец :-))))
Ето какво стихче спретнах за Гогето една вечер, когато не искаше да заспива: Мило мое Гоге, вече късно стана. Хайде, мило Гоге, да си легнем двама. Да затвориш, Гоге, сладките очички, за да можем, Гоге, да заспиме всички. Обичам те, когато си сломена
и нямаш сили даже да изстенеш. Обичам те, когато с дни си утеснена и нямаш път, по който да поемеш. Обичам те, когато в самота ридаеш, и във криле на ангел си увита. Обичам те, дори и да не знаеш, че грижа се за болката ти скрита. Обичам те. Помни, обичам те! Аз любовта към теб явих, когато Моят Син за друга чаша се примоли. Към тебе милост – сладка и богата, към Него бе горчивата Ми воля. Да, Аз не мога и не ще забравя, че ти си Моя, ценна, отделена. И никак няма да те изоставя, защото ти си вече част от Мене. И днес, ако нозете си опалиш по пътя към града небесен, не сядай и недей да жалиш! Запей ми пак онази песен, в която от сърце Ме хвалиш и нека дим докосва небесата... Ти пак вкуси Живот от Мене и отчупи утеха за душата. И нека Аз извърша Свойто дело тъй, както никой друг не може – Сам да помажа твойто чело И ново миро да ти сложа. С обич: Бог Вижте колко тъжно стихотворение намерих - на П. Слайвекойв:
П. Славейков: НЕ СМЕ НАРОД Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е г...лас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме... Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша. 1875 Такъвн ли е наистина нашия народ?? И такъв ли ще остане???? Последната любов върви на пръсти,
не вдига шум и знае да се моли. Последната любов върви към кръста с прозрачно тяло и смирена воля. Последната любов е без въпроси – задавала е отговори дълго. Последната любов горчи. И после оставя отпечатък с остри ъгли. Последната любов завива здрача и с тъмнина прегръдката се пълни, а сенките се скупчват…В мрака крачи виновница, наметната с безмълвие. Жанет Октавиян Михова Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам. Просто искам да бъде обичана! И няма да се преструвам, че всичко е светло и розово, че нямам проблеми и нужди, когато се чувствам бозаво, когато се чувствам чужда! Родена съм да обичам! Поднасям сърце на тепсия! С любов подир тебе все тичам. По дяволите, вземи я! А после върни ми я тъпкано и ще те обичам до края с душата си непокътната. Друг начин просто не зная! Мадлен Алгафари Ако можех да имам едно
магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Имаше една Нула,
кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом я съглеждаха пищяха числата: -Извинявай! Бързам! Ще закъснея!- Да не би да ги видят с нея. Но ето че тя срещна числото Едно, което не беше с много стойност и то и също се чувстваше жалко, понеже бе много малко. И каза на Нулата:- Я с мен ела!- И купиха двамата една стара кола, и смело поеха- пам- пам. пам- по шосето… И ето: Четворката , Двойката, Тройката веднага изменят си стойката, Пет усмихнато го гони, Шест им прави поклони. Какво се бе там случило? Десет бе се получило. /Нали колата бе малка, само с една седалка, от Единица наред със Нула Десетица се бе надула/ И стана тъй, че оттогава за Нулата потръгна слава, всички цифри я канеха, подир нея се кланяха и я хвалеха гласно, и я слагаха вдясно /защото тайно беше ги страх да не мръдне случайно наляво от тях!/, и изобщо извадиха те заключение, че и малките нули имат свое значение. |
Categories
All
Archives
November 2016
|