Вече от около 2 седмици не съм се изцеждала изобщо. Гого започна да си суче като другите кърмачета. Всичко се орегулира. Най-сетне - след 6 месеца! Търпението и упоритостта ми си струваха. Сега, когато бебчето ми най- накрая започна да си изсуква всичко, а аз да имам достатъчно кърма, си мисля, че ми се иска това да продължи малко повече. Едва сега мога да се отпусна и да изпитам истинското безгрижие на кърмещите майки. Не ми се налага да топля вода, да меря лъжички, да се изцеждам редовно... Излизам навън само с едно шише - това за водата. Вече не чувствам и неудобство да кърмя на открито. Намирам си някое удобно място и кърмя. Нося си ветрило, с което покривам главичката на бебето и гърдата, така че не се вижда нищо. Храната винаги ми е под ръка и не се притеснявам, че мога да се прибера по-късно, а млякото да свърши докато сме навън.
За мен е наистина чудо, че Гого премина от смесено хранене на кърмене. Като си спомня началото - не се надявах, че ще мога да кърмя до третия месец. По-точно едва се надявах да мога да го кърмя до третия месец. Как планирах с какво мляко да го храня когато кърмата ми спре, което очаквах да стане всеки момент... Как кърмене до 6-ия месец ми се виждаше направо недостижимо... А ето, че след седмица Гого влиза в седмия месец! Благодарна съм на Господ за всичко това - че ме благослови да успея да кърмя бебето си, че му даде желание да суче повече и повече... Благодарна съм! Гогата започна да проявява интерес към нашата храна. Разказах ви за дюнера, и тази случка не остана единичен случай. Вчера бяхме в Морската и си купих сладолед. Моята приятелка Галя, която е с три деца ми каза: - Бисе, виж го как ти гледа сладоледа. Гого беше седнал на хипсита и наистина съзерцаваше сладоледа ми и следеше какго хапвам. - Дай му да си близне - каза тя - Ама как ще му дам, не му ли е рано?!?! - Биси, ама виж как те гледа, дай му! - Ох, как да му дам, нали е бебе още....не е ли опасно? - Какво ще му стане, съвсем мъничко!!! - Добре, няма да му стане нищо, така ли? - Не! Подадох му сладоледа и той се наведе и потопи устничка в него, и премляска. След което отново се наведе за да му дам още. Дадох му отново и той пак потопи уста и премляска. Поиска си и трети път. Дадох му. Много му се услади. След което побързах да си доям сладоледа, който беше без друго на края, за да не го изкушавам повече... После ядохме царевични пръчици и просто така - за експеримент му дадох да близне пръста ми. Много му хареса. Е признавам, че това беше прекалено от моя страна, но просто експериментирах. ДНнес след обяд си купих кайсийки и реших отново да му дам малко.Отчупих кайсията на две и му подадох едната половинка. Той лапна единия край и засмука. Посмука малко - хареса му. Правя си извода, че трябва да позасиля захранването, защото скоро ще иска да опитва от храната а няма да е готов. Затова вчера вечерта му дадох цяло пюре от ябълки и круша. ДНес му дадох едно пюренце от праскова. Изяде го с голям апетит. Пюретата са на Хип. Лошата новина е, че не беше акал 5 дни и преди два дни се наложи да използваме сапунче. Но вчера след пюрето от круши и ябълка и доза дуфалак сутринта, се изака много добре и акото беше златисто, с конститенция на картофено пюре. Ще видим утре сутрин как ще е след прасковите, днес не съм давала дуфалак. Звънях на хомеопатката, тя ми каза да купа Шуслерова сол №8, която регулира водния баланс в организма - ако задържаш вода прави така че да я изхвърлиш, а ако си обезводнен - да задържиш. За сега не съм давала още, но я купих. Ще изчакам посещението при хомеопатката, което ще е вторник по обяд, и ще пиша.
0 Comments
Трябва ли детето да се носи или трябва да се остави да плаче в количката?
Може ли да го взема в леглото, или трябва да го оставя да плаче сам в неговото? Трябва ли задължително да си изяде пюрето или просто да се съобразя с неговия ритъм? Даго нося ли с мен у дома или да го оставям на шезлонга за да го дисциплинирам и а не се разглезва? Да му давам ли да яде нощно време или на всяка цена да не му позволявам да яде, но да го залъгвам с вода? Въпроси, въпроси, въпроси...Много "трябва" и много "не трябва". Клатушках се между тях и се чувствах неуверена, докато най-накрая...реших, че няма да се съобразявам с правила, налагани отвън. Всички деца са различни и имат различни потребности. Знаете че Гого започна да се буди нощно време. Затова аз го взех в нашето легло. Сега като се събуди му давам да суче и аз си спя. Той се буди веднъж или два пъти през нощта, нот ова почти не нарушава моя сън и успявам да се наспя. Сашо ме пита защо не го оставям в неговото легло? Обаче това означава да го взема, да го чакам да се наяде, последа правя опити да го приспивам. И така два пъти. А сега просто си спим и двамата. И двамата сме удовлетворени. Често иска да го гушкам и да ходи навсякъде с мен. Ако не насилвам нещата да го оставям на шезловга, всичко е наред. Дори забравям че имам бебе - толкова тих и кротък е той. Реших че няма да го насилвам за пюретата - да яде колкото иска.... И така най-сетне намерихме нашия ритъм. Гого се храни регулярно според совя си ритъм - на около два часа. Това е така защото кърмата не ми е много и той не се насища напълно, и огладнява по-скоро. При това не яде пълна порция пюре. Обаче пък аз ВЕЧЕ НЕ СЪМ СЕ ИЗЦЕЖДАЛА от около 5-6 дни. ИЗОБЩО!!!! След 5 месеца цедене - вие знаете как, по 4-5 пъти в денонощие, едва сега можах да науча какво е да си имаш кърмаче и да си кърмиш без притеснението че трябва да се изцедиш. Редовното сукане на Георги пък - през два часа, поддържа добре лактацията. И така всички сме доволни. Благодаря на Господ - не съм предполагала, че ще дойде момент когато да не се цедя и Гого сам да суче. Често го нася с мен - и навън и у дома. Вече посвикнах. И с хипсита просто е благодат! Както казах понякога забравям че съм с бебе - толкова е кротък и спокоен с мен. Двамата вече сме като гербови марки. Така я караме по наши си правила. Отказах се да изпитвам вина и притеснения правилно ли правя всичко. Важното е детето да се чувства обичано и спокойно. А то се чувства имено така. Мисля, че мога да му отделя няколко месеца от живота си да го гушкам колкото той поиска. И виждам колко добре е това за него. Той е едно мирно, кротко, ведро бебе! Откак започнахме захранването Гого ака, но пак не редовно. Например ака на 72 часа веднъж. Затова и все се притеснявам да му давам пълна доза пюре, макар че го захраних с много неща. В началото яде тиквичка две дни, после яде морков и после тиква, обаче след три дни не беше акал и се притесних, заради което му дадох Дуфалак. На другия ден се изака, обаче има една топка малко по-гъсто ако. Затова сега съм решила много стриктно да следя какви пюрета му давам и кога, за да не задържа нищо. Трябва да ака поне на 48 часа веднъж.
Установих, че купеното пюре на Хип от ябълки не му подейства, обаче когато направих домашно пюре му подейства страхотно добре. След домашно пюре от ябълки ака вечра и днес също. Днес му дадох мъничко круша, защото нещо не искаше да яде. Но се изака много добре. Ще редувам зеленчуково пюре с плодово и то разхлабително, за да може редовно да ака. И ще ви пиша какъв е ефекта. Моя позната ми каза, че бебето й имало абсолютно същия проблем като нашето. И от 4-и месец го захранила. Дава му цели количества пюрета и акал нормално. Но аз не смея още. А и той постояно налита да суче!!! Дойде му вдъхновението. Ще ви пиша по-нататък как се справяме. Здравейте приятели,Гого, нашето бебе, навърши 5 месеца на 27 този месец. Вече сме в 6-ия. И както се досещате започваме захранването с пюренца. Днес имах смесени чувства. От една страна това значи че бебето пораства. Това ми харесва. От друга страна ми напомня, че вече свършва най-сладкия период от бебешката възраст - кърмаческата. Не че няма да го кърмяповече, но вероятно ще се промени тази сладка бебешка миризма на мляко.
Ходихме на консултация днес. Педито каза да започнем захранването с пюре от морков, тиква и ябълка. Захранването започва по следната схема: 1 Ден - 2- лъжички пюре от морков. 2 Ден - 2-3 лъжички пюре от морков 3 Ден - 6 лъжички пюре от тиква, за да компенсира запичащия ефект на моркова 4 Ден - 6 лъжички пюре от тиква 5 Ден - 8-10 лъжички пюре от ябълка 6 Ден - 12 лъжички пюре от ябълка и т.н. Всяко ново пюре се въвежда самостоятелно. А след като се установи че детето го понася добре може да се смесва с друг вид пюре и да се дава смесено. Накрая на 6-ия месец трябв ада се стигне до около 80 гр. пюре за обяд, като обедното ядене се заменя изцяло от пюре - тоест не се дава кърма. Самото пюренце може да се смесва с кърма обаче. Така накрая на 6-ия месец ще имаме едно ядене на кърма дневно по-макло. След което в 7-ия месец ще въведем кашите за вечеря. Друго от прегледа - Гого тежи 8.570 кг и е дълъг 66 см. Каза че е малко повече от средното, но не е проблематично, че тежи с около 500 г. повече от средното. Гърлото му е добре и венците също. Изобщо момчето е в отлично състояние! И освен всичко друго се държа прекрасно - спокоен и усмихнат издържа обличането, събличането, меренто тегленето и бъркането в устата :-))) И така върнахме се у дома. Но решихме да вложим малко творчество в захранването. И избрахме да го започнем с тиквичките на баба. Вчера бях направила пюре от тиквички, които ми даде майка ми. Свежи, не лекувани, пресни тиквички. Сварих ги на пара и ги смлях финно с малко чисто масло. И така за вечеря реших да дам една лъжичка. Отделих в малка чашчица и го смесих с мъничко кърма. Пред да дам на Гого да суче му предложих по мъничко едната лъжичка пюре. Той го прие много добре. Малко учудено ме гледаше, но нито плю, нито го отказа. Похапна го с апетит. Утре ще му дам две лъжички от същото и после чак моркови. Иначе Гогата си държи крачето и го лапа. Вече посяга да си играе, но не с играчки а с истински неща. Днес се забавлява да избутва с ръчички една възглавничка докато тя падне от фотьойла. Аз го насърчавам с : " БРаво мамо, браво майче!" А той ме поглежда и се смее. Връщам възглавничката горе и се започва отново. Също така вече прави опити да се обърне. Когато е по корем се вдига на ръчичкии прави нещо като лицеви опори, а аз пак го насърчавам. Той ме поглежда и се усмихва доволен и пак опъва ръчички... МНого много е сладко!!! Когато гледам другите бебета ми се струва че това е нещо обикновено. Но когато гледам МОЕТО..... о , струва ми се чудо когато забележа ново нещо, което прави. Татко му му казва "нашето суперменче", защото Гого обича като седи или лежи да изпъва нагоре ръчички свити в юмручета въодушевено - също както Супермен когато полита. Пак ще се повторя, но хората постояно му се радват и дори му се възхищават как спокойно си седи в количката и наблюдава или седи на хипсита и разглежда наоколо - без ритане, без хленч, без крясъци! Някои ми казват че имал умен поглед. Други започват да му говорят... И много му се радват. А той се усмихва! Благодаря на Бога за това дете - наистина считам, че е необикновено! Толкова е прекрасен! Както кава един наш приятел за дъщеря си: "Не че е моето дете, но много е умно!" И още нещо, което е... много учудващо: Гого все по-често ми отказва да пие от шишето. ДНес сутринта в 9.00 бях приготвила кърма в шишето, но той категорично отказа и искаше да суче. Аз обаче преди половин час бях изцедила млякото. Но въпреки че нямах много мляко в гърдите, той упорито се засука и така докато се нахрани. Кажете ми - не е ли удивителен? Повечето бебета започнат ли да пият от шише отказват да сучат от гърдите. Но Гого - наобратно. Иска все повече да суче. Кърмата вече ми достига, и от доста време не съм му давала адаптирано мляко. БЛагодаря но Бога за това, че ми е дал такова детенце! А днес говорих с декана на института. Има вероятност да продължа с ученето наесен. Дори малко нескромно го попитах дали като на отличничка няма да ми позволят за няколко предмета да уча и да се явявам на изпит без да съм присъствала на очни, защото ... няма как, ще трябва да ходя с бебето. От друга страна пък си казвам, че Гого може да поумнее още ако присъства на лекциите :-)))) Декана ми отговори, че не можеда ми даде отговор в момента ,но ще обмисли това, което казавм. Е това са новите неща. Вчера захраниха Гого с първата лъжичка сок от ябълка. Понесе я отлично. Днес му дадох две - идеално се справя.Няма никакви дразнения. За захранването реших да купя ябълки от еко магазина - две ябълки за 4.00 лв!!! Но така ми е по-спокойно. Надявам се сока от ябълки да му раздвижи чревцата.
Относно акането - по някакъв странен начин се успокоих след като ходихме на хомеопат. Вече не се притеснявам, зная че нещата ще се оправят. Времето лети толкова бързо!
Утре започаме 5-ия месец. Мисля си колко малко време още моето бебе ще е кърмаче. Най-много още толкова! А това е така малко! Препоръчвам на всяка майка, която има възможност да кърми да не се отказва да го прави. Има нещо вълшебно в момента когато бебето засуче. То си отдъхва - най-накрая като че ли си е у дома, сгушено в мама, на сигурно, топло и най-вече там, където може да се нахрани. Гого наистина даже въздъхва и се отпуска да суче, затваряйки очи!...Благодарна съм му, че не се отказа да суче. Много бебета просто отказват да сучат щом се научат да пият от шише. Но не и Гошенцето. Той упорства и дори понякога не иска шишето а иска на гърдите ми, особено когато е нервен или уморен.... Кърмата вече почти ми стига. Много често се случва изобщо да не давам адапткирано мляко на бебето.Продългжавам да изцеждам кърмата поне 3, а най-често 4 пъти дневно. Така поддържам приличен дебит - достатъчен за малкия да сенахрани. Планирам скоро да започна захранването. Само че не зная по коя схема да го почна - дали с пюрето или сокове. ПРедстои ми да реша идната седмица. Но май ще е със сокчета. Не ви разх.казах за фотосесията при Калина в София. Беше много интересно. Аз се притеснявах малко защото не знаех как ще реагира ако бебето иска да яде или му се доспи, ако се наака и т.н. Обаче Калина ме учуди с търпението си. Гого яде два пъти и спа три пъти докато бяхме там. Тя съвсем спокойно го изчакваше и после продължавахме със снимките. Беше ми много интересно как му пееше, махаше с клонки или кукли за да го разсмее, катереше се по столчета и влачеше маси... Гого все пак не беше много в настроение и почти няма усмихнати снимки, но... какво да се прави. Скоро ще бъдат готови и ще ви ги кача да ги видите. Общо фотосесията продължи към 6 часа и тя каза, че сравнително малко е снимала. Все пак Гогата прояви характер - не плака, беше спокоен през цялото време и честно да ви кажа аз се изморих, а не зная той как издържа да го наместваме, да го събличаме и обличаме и да го щракаме... Докато бяхме в София ходихме и до д-р Стаменов. Така се случи че случайно видяхме и д- р Сигридов и д-р Лисков. Всички, вкл. и сестрите му се радваха много. Защото той е много мил - гледа ги с едни такива ококорени сини очи! И им се усмихва. Навръщане минахме и през Шумен при нашия доктор Димов . Ето ни: |
Categories
All
Archives
November 2016
|