Вчера вечерта бях доста зле - да не кажа в депресия, подтисната и объркана! Много ми беше спечено, треперех.... и дори си поплаках.... В такива моменти е трудно човек сам себе си да разбере, да разбере защо изпитва подобни чувства, защо се чувства по определен начин... Мислех си, че когато дойде момента ще съм радостна и щастлива, а ето че плача....Сашенцето ме попита защо плача, но как да му отговоря? Може би се боях от предстоящото... дали ще се справя с всичко в болницата, дали бебето ще е добре, дали ще се събудя нормално, дали ще мога да се грижа за бебето - да го вдигам например с операция, дали ще имам кърма, дали... дали....Досега всичко беше добре, но от тук нататък?.... не зная какво да очаквам, дори в болницата не зная какъв е реда, какво ще се случи... приготвила съм много неща, които обикновено са написани по списъците в нета, но дали ще мога да внеса всичко, дали няма да оставя неща, които да ми трябват...
Тази сутрин се събудих доста по-добре. Навън има слънце и макар настроението ми да не е на върха като че ли свиквам с мисълта, че утре е Денят. В предаването "На кафе" днес точно даваха за раждането със секцио на една жена от екипа, дори дадоха как извадиха бебчето - не беше страшно. Тя беше с епидурална упойка де. А аз ще съм с пълна (не зная защо - това не питах, защото малко ме е шубе от епидуралната) Имаше и интервю с нея от болницата, дадоха и бебенцето - много красиво, напълно оформено! Сашо ми каза полу-нашега : "Виждаш ли, Господ се грижи да си напълно информирана и подготвена точно преди секциото". Моята приятелка Ани ми се обади - тя ми чете дневника - да ми каже да не се страхувам, че всичко ще мине добре.... Друга наша позната, която е вярваща ми се обади да ми каже, че се моли за мене, и че всичко ще мине прекрасно, защото съм в Божията ръка... Да, зная, че съм в Божията ръка и че само е нужно да стоя и тихо да уповавам на Него - най-грижовния от всички! Както пише пророк Исая: "Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава. " Благодаря и за коментарите, за добрите пожелания от вас, които не познавам. Прегръщам ви! Може пак да пиша по-късно довечера като за последно, а после чак като се приберем от болницата. --------------------------------------------------- 22.26 е! Багажа ми е приготвен. Вече съм много добре, Понякога е нужна и вярата на другите, когато нашата вяра е недостатъчна.... Днес много приятели ни се обадиха, подкрепиха ме и ме "повдигнаха на крака". Една приятелка ми каза, че и тя се е чувствала по подобен начин - като че не иска да се раздели с бременността, защото този период безвъзвратно свършва, а е красив.... По-леко ми е като зная, че не само аз съм изпитала подобни чувства. Вече се вълнувам и очаквам с нетърпение утрешния ден. Какво ли ще бъде с новия човек? Дори ми е трудно да си го представя. Утре ще се срещнем... е, най-късно вдруги ден - човечето, с което ще сме заедно от тука нататък. Нищо няма да е същото, но ще е по-хубаво, както каза една друга приятелка. Доктор Димов ми се обади пред час да ми напомни, че не бива да ям тежка храна. Казах му, че съм била депресирана вчера вечерта, защото ми се струва още рано. Той ми каза, че не е рано... и че не може вечно да съм бременна! Да, не може вечно да съм бременна. Бременността в краят на краищата е само прелюдия. Прегледах си за последно багажа. Не съм вечеряла, хапнах само малко печена тиква и няколко фурми. Утре мисля да изпия малко пробиотици и алое вера преди тръгване. Това е, ще си легна рано, защото в 7.45 трябва да сме в болницата. Приятели, очаквайте ни отново, в увеличен състав, може би в понеделник?! Целувки на всички!
1 Comment
Вчера се обадих на д-р Димов както имахме уговорка.
- Взел съм си ключовете и тръгвам към колата! - му бяха първите думи - А-а-а, няма нужда, добре съм - няма да раждам още. - Така ли? Добре, тогава продължаваме да чакаме? Решихте ли кога? - Ами... Сашо казва на 27-и, аз на 29-и... - А пък аз откак съм станал на 40 години обичам да съм по средата, затова да определим 28-и? - Ами не, щом Сашо казва 27-и , така ще е! - Добре...Нека пак да се чуем...Имаш ли някакви признаци? - Ами лека болка в пубисната кост, ама само като свия мускули, и ми подпира долу ниско...но не ме боли.... (Забравих дза му кажа за това, че ми се случва да имам подобни на менструални болки по веднъж на ден, но не силни). - Това не са признаци, че наближава раждането. - Аха, ами кога да Ви се обадя? - Утре ми се обади непременно. И така днес звъннах пак. И се уговорихме да е на 27-и, доктора ще говори с болницата и ще ми се обади. Приятели, някакси не ми се иска да се разделям с тази бременност - прекрасно е да си бременен! Дори сега, когато коремчето ми тежи и имам дискомфорт при ставане и обръщане в леглото, пак не ми тежи толкова, че да искам да свърши... Тази бременност беше толкова прекрасна. Искам отново да съм бременна, ако е рекъл Господ и имам сили! Относно датата за раждане - боя се да отлагам повече не за друго, а защото на 28-и и 29-и го дават да вали сняг, а все пак от Шумен до тук са 100 км. Също така от миналия петък съм спраля фраксипарина. Скоро ще стане 1 седмица. А Сигридов ми беше казал (може би за да ме сплаши), ча ако се прекъсне приема му дори в деветия месец може да има последствия. Разбира се в рамките на седмица е приемливо заради операцията.... Затова трябва да се реша сега. Иначе съм сигурна , че мога да почакам поне още 1 седмица. Нямам думи да ви опиша, колко съм благодарна за тези 9 месеца! Беше благодатно, пълно с радост и щастие време! Не ми се иска да свърши!...Чувствам се блажена с тази бременност. На всички, които се страхуват да забременят искам да кажа, че бременността е прекрасно, прекрасно време! Любопитна съм да видя малкото човече... Но не мога да кажа че не изпитвам мъничко страх - дали всичко ще е наред. А зная и че като се роди започва един съвсем нов етап от живота ни, свързан с грижи по него. Също се притеснявам задето още не знаем как ще го кръстим... Но се надявам като го видим да разберем кое име му подхожда най-много! .... Току-що ми се обади Ростислава, помошничката на д-р Димов да ми каже че на 27-и няма да стане, защото местата за секцио са заети. Сега ще обсъдим със Сашо за кога да стане и пак ще звъня... Ще ви информирам допълнително кога ще е датата - довечера или утре. Може би утре! ---------------------------------------------------------------------- Ростислава отново ми се обади - доктора издействал час за 27-и - в 8.00 трбява да съм в АГ-то.... Никак не ми се иска. Честно казано ми е притеснено, чувствам се като че ли е твърде рано...Не съм готова ли? Не мога сама себе си да разбера... но не се чувствам като че ли е време..... Незная какво да правя.... Потвърдих де - за 27-и, но.... направо съм готова срам не срам да позвъня и да предложа 01 февруари.... Луда работа, зная! ..... Пак ще ви пиша какво става.... ----------------------------------------------------------------------- След като се попритеснявах хубавичко.... се примирих. Все пак не съм сигурна дали след още два дни ще съм готова, дали няма вече да се притеснявам... А и дали няма да сбъркам ако чакам още.... Така че.... датата ще е 27-и януари. Утре се приготвям окончателно и в други ден до обяд малкото човече ще се появи на бял свят! Не съм напълно спокойна, може би защото се чудя дали всичко ще е наред с него... Може би защото има толкова много неизвестни... Затова който вярва в Бога, нека да се моли за мен, ще имам нужда - лекарите да си свършат добре работата, бебето да е наред и да се възстановя бързо... Може и утре ще пиша за последно и после... като се прибера у дома! Поздрави на всички!.... Вълнувам се много и се моля Господ да ме укрепи и да ми даде сил Заведохме моята дружка за цветна снимка в Шумен. Тя има едно детенце, заченато естествено. Но от години правят опит за второ и не се получава.
Резултатът от цветната снимка не беше добър - на снимката ясно се вижда, че едната тръба изобщо, ама изобщо не пропуска цветно вещество. Все едно я няма. А дургата е направо много дебела и навъртяна. (Нормалните тръби са дебели около 1 мм. и на снимката се виждат като малкопо-дебел косъм....) А цветно вещество изобщо не стига до края на тръбите й или до яйчниците . Както доктора обясни тръбата е с удебеления (май каза стеноза) и е пълна с течност - някакво слузесто вещество, както той обясни. Когато се направи трансфер, тръбите автоматично започвали да се движат, като "си мислят" че трябва да изтласкат оплодената яйцеклетка в матката. В случая обаче яйцеклетката изкуствено ще е поставена там, а от пълната тръба ще се излива само течност, която може да отмие яйцеклетката. От друга страна винаги имало малка вероятност яйцеклетката да навлезе в тръбите и да се получи извънматочна бременност. - Незнаем защо се получава така, но се случва. Затова особено при такива случаи се препоръчва отстраняване на тръбите. Д-р Димов ни показа друга снимка, на друга жена, където тръбите са били пропускливи - разликата е огромна. Каза ни, че при моята приятелка при тези тръби няма никакъв шанс за естествено забременяване. А ако се прави инвитро удебелената тръба ще пречи. Но добрата новина е, че за сега не е нужно да се пипа. Само ако те решат да правят инвитро, когато влязат в процедура, можело да се премахнат тръбите през това време. Каза също че при тази снимка е напълно безмислено да се правят каквито и да е инсеминации. Тоест напразно са платили два пъти по 200 Е в Германия. Впрочем в Германия, ми каза моята приятелка, цветни снимки не се правят изобщо. били отживелица - така й казали лекарите. Д-р Димов отговори, че цветната снимка е един много бърз и сравнително без последствия начин да се установи състоянието на тръбите. Другия начин е лапароскопия. Но той не е по-лек и по-добър. Все пак има проникване в коремната кухина. А и аз самата от опит зная, че цветната снимка, макар и болезнена е за предпочитане. Половин час след нея нямаш проблеми. А иначе си с дупки и поне ден два не си във форма. Аз не понесох много добре лапарото. "Така че, каза той, цветни снимка в България се прави и съм убеден че още дълго време ще се прави, защото е практично, бързо, евтино и не нанася щети" Друга важна информация е, че моята приятелка ще може да си подаде документите за фонда, ако стане двойна гражданка, защото към момента е само гражданка на Германия. Така че сега като си отиде ще подаде документи за двойно гражданство и после, лятото, ще дойде за да подаде документи за фонда. Колкото до мен и до нас - ОЩЕ НЕ СМЕ ИЗМИСЛИЛИ ИМЕ! Иначе съм добре. От два дни усещам лек натиск в пубисната кост. Подобно е на усещането когато съм правила упражнения за разтягане и после имам нещо като лека мускулна треска като стисна мускули. Явно тялото се подготвя помалко. И още нещо...трябва да си призная, че.... хъркам! То сега и носа ми не е отпушен, но.... се надявам като родя да поотмине това. Сашенцето се буди нощно време, а аз се притеснявам от това. Тази сутрин дори се разплаках - викам си, май ще трябва да спя отделно!!! Ама че работа! А и как ще пребивавам в родилния дом?! Като цяло се надявам да усетя правилното време, когатото дойде! Господ да е с мене! Здравейте!Вчера бяхме на преглед в Шумен. Взех с мен и една приятелка от Гелмания, която има едно детенце, но иска второ. Има две неуспешни инсеминации в Германия. Чудно защо са й ги правили като там няма мъжки фактор. Или заради парите или просто да отчетат дейност?!
Но да карам поред. Сутринта станах в отлично настроение. Помолих се на Господ - ако е Божията воля и план да родя на 20-и доктора категорично да не се съгласи с мен да отлагаме секциото. Ако пък е по-добре да родя по-късно да се съгласи с мен без проблем. Тия дни се сетих да поразпитам мои приятелки родили със секцио колко дни преди термина са им правили операцията. Оказа се че има най-разнообразни случаи и всеки е доста индивидуален. Едното момиче е получило контракции месец преди термина и са я срязали, но бебето е било 3,100 - нормален размер и тежест. Моята приятелка Галя пък е родила и двете деца със секцио обаче преносени - след термина. И разни други случки - най- различни! Общото правило било май две седмици преди термина да се направи секцио. Но пък момчетата обикновено се раждали не по-рано от термина, а дори напротив, по-късно, така че при тях този срок вероятно е ранен.... Както и да е. Звъннах и на една от момичетата, която прави с мен инвитро. Тя също забременя с едно бебче, при четвърти опит - голяма радост. Обадих се да я питам дали са й насрочили дата. - Мила, как си, казвам, роди ли вече? - Родих. - Да ти е живо и здраво бебчето! - Обаче детенцето беще с порок на сърцето и синдром на Даун - почина две седмици след раждането в болницата....Погребахме го. Ужасна новина!!! Стана ми така мъчно за нея! Как не са разбрали какво става?! Сигридов не е видял никакви проблеми в плода... Но не са направили и БХС /биохимичен скрийнинг/. Много се учудвам - как не са й го препоръчали да се направи, а не е и скъпо изследване - към 45 лв. Поговорихме си, тя си поплака... Тежко е да износиш толкова време и накрая... Но пък ако човек знае всичко това предварително - какво би направил? Аборт? Няма ли после да съжалява, и да си мисли че може би ако не беше направил аборт...Понякога незнанието е по-добро. После поговорих и с другото момиче с което поддържаме връзка - тя беше бременна с близнаци. Родила е със секцио естествено, децата са добре на тежина- 2,800 всяко. Тя е добре, всичко е наред. Тръгнахме към Шумен и в главата ми противоречиви мисли. Иначе не се притеснявам - сърцето ми е спокойно, но на мен слабото ми място е ума - там се водят най-големите борби. Казаха ми че всички жени си мислят за това дали всичко ще е наред с бебчето. Винаги има едно "Ами ако..." Уповавам на Бога за всичко, и се моля. Друго не мога да направя. Както пише в Библята: "Откритото принадлежи на хората, а скритото принадлежи на Бога". И така отидохме в Шумен. Отново преглед както обикновено. Разговора директно тръгна за датата на раждането. Д-р Димов ме попита: - Какво реши за датата? - Ами иска ми се да изчакаме. Някакси не ми се струва че ще раждам. Мисля си да изчакаме до 29-и? - Като гледам бебето, както и много пъти вече съм го гледал как се развива, съм готов да се обзаложа, че няма да стигнеш до 29и. - Ами... иска ми се изчакаме още малко, да порастне достатъчно. - В момента можем да кажем, че бебето тежи около 3,100 кг. Плюс минус 100 гр. - Да, обаче аз не чувствам никакви признаци... - Добре, щом искаш ще го отложим, няма проблем... - Не искам да настоявам, за мен е важно и вашето мнение, как мислите вие?... Но като гледам корема си не ми се струва твърде голям?! - Това няма значение. По принцип корема ти няма да порастне много повече. Ако бебето 3,100 кг., то предстои нарастване средно с около 15 гр. дневно... Няма как да порастне супре много повече. А и големината на корема зависи от различни неща, не само то големината на плода. - Е това е хубаво, защото няма да имам стрии!!! ... И какво да правим тогава? - Ами щом вече въпросът подлежи на дискусия, предлагам да вземем в предвид дата посредата. - 25-и? - Да! - Добре, съгласна съм. Но как ще процедираме ако все пак нещо тръгне да става? - Звъниш ми и го правим секциото. - Ок, а междувременно? - Ами предлагам ти следното: ако междувременно се почувстваш по-различно от начина по който се чувстваш сега, веднага ще ми се обадиш. На 20-и ще се чуем, ако си все така и се чувстваш добре, продължаваме да чакаме. И се уговаряме на 24-и да се чуем, така че на 25-и сутирнта можеш да влезеш за секцио. - Добре, съгласна съм! После отидохме при акушерката - мерене, теглене, писане... и докато чакахме доктора да дойде се заговорихме... Казах й че понякога ме наболява ниско долу. - Имахме една пациентка - казва тя - идва и казва на доктора че я болят яйчниците. А доктора пита - къде те боли? А тя сдочи ниско долу. А това не може да са яйчниците... - Не може ли? Защо? - Ами защото яйчниците в края на бременността вече не са ниско долу, а високо горе - те са закачени за матката, а матката се е разширила нагоре - няма как те да останат ниско долу! - Ха! Не знаех това! - казах - Значи яйчниците ми дето се вика са до ребрата?!? :-))) Ама че смешно! - Ами да. Всъщност тези болки са подготвителни за раждането, а не са от яйчниците. Никога не съм си мислила, че яйчниците си променят мястото. Всъщност и аз си мислех, че мене ме наболяват яйчниците! Голям майтап! Утре пак ще ходим с моята приятелка, защото ще й правят цветна снимка. Така че пак ще се видим с д-р Димов. Това е за сега! Всяка дата е предпоследна :-))) Но така или иначе до 10 дни най-късно ще съм родила. Разбира се вие ще научите първи - с изключение на най-близките роднини :-)) Гледахте ли вчера предаването на Екип 5 по БНТ? Темата беше "Късното майчинство" - с участието на д-р Владимиров, д-р Янков, Радина, неонатолог, и представител на здружение "Зачатие".
От дискусията стана ясно, че възрастта за IVF , при условие, че се кандидатства по Фонда остава 43 години. Ако обаче човек се самофинансира, то възрастта, до която ще може да се прави ще е 50 години, макар че се спрягаше и възрастта 45 г.. Доклокото разбирам, това все още не е законноустановено. Но мнението на всички беше единодушно. За тези, които не са успели да гледат, ето ви линк към запис от предаването: http://bnt.bg/bg/productions/119/edition/11790/ekip_5_14_januari_2011_vodesht_marieta_fidosieva Прави ми впечатление как хората, които си имат деца, или които не са се сблъсквали с проблема говорят за семействата и по-специално за жените, които се борят да имат деца. Все едно са някакви маниачки или обсебени от фикс идея, че искат да имат деца, дори ако вече са над 40 г. Лесно е да се отсъди за чуждата съдба, лесно е да се говори разумно и да даваш съвети без да си преживял това, което отсрещния преживява. Но нали винаги има неджда, нали всеки човек се надява на най-доброто, нали всеки родител се надява на най-доброто за децата си? Никой не тръгва да прави деца с мисълта, че те ще са увредени, или че внякакъв момент от живота им ще им се случи нещо ужасно?! И добре, че вярата и надеждата са по-силни от т.нар. разумност. А и кой може да ти гарантира, че всичко ще е перфектно... или пък че няма да е? Човек предполага, но Господ разполага. Навремето имаше един чешки филм - комедия, който се казваше "Днес ще се развихрим, миличка". Е, и аз се развихрих в последните няколко дни. Откровено казано изведнъж се ориентирах доста бързо. Понакупих най-важните неща. Останаха ми само някои малки подробности. Основно пазарувах в Хипо, а също в магазин Щъркела. Намерих един страхотен плот за повиване с библейски сюжет и не можах да се въздържа да не го купя, макар, че беше малко по-скъп (но и малко по-широк и дълъг от другите). Харесах си и един много сладък комплект за изписване. Всъщности май не постъпих много дълновидно от една страна, защото одеалцето, коеот става и на чувалче не е твърде голямо. Галя, приятелката ми каза, че ще стане само за тази година. Обаче иначе е много сладурско и е важно, че отвътре е "облицовано" с чист памук, а не са мъхеста материя. Купих и комплект чаршафи на Бертони - ами... по-красиви са от обикновените. Купих и един обикновен комплект и още две калъфки. Разни други дреболии, които обаче не са никак евтини като съберат на едно място - гребенчета, четки, термометър, шишета против колики на д-р Браун и т.н. Прилагам снимки: Както се вижда, вече съвсем видно съм качила килограми. Не се харесвам много с тези бузки и все си мисля, че нещо с косата ми не стои както трябва...Но, още малко остана. После ще се свалят.
Вчера и днес си мисля за евентуален втори опит. Явно ще трябва да го почна по-скоро отколкото мислех, след като възрастта, разрешена за участие по фонда е 43 г. Това значи, че още тази година ще трябва да си подам документите и идната година най-късно февруари да започнем. Мисля си, че няма да ми лесно. За първи път започнах да обмислям дали да се нагърбя с това. Имам предвид, че сега не знаех какво ме чака и всичко беше стъпка по стъпка. А сега зная. Ще трябва много ходене и до София, лекарства, бодене, инжекции... После пак качване накилограми, чакане и т.н. Освен това дали ще мога да се справя с двете деца. И дали няма да е проблем скорошното секцио?! Може би просто трябва да си дам половин година почивка, в която да не мисля за това, а после вече да помсилим със Сашо какво ще правим. Хубаво е да имаш две деца. И за самите деца е добре да не са самички. Може би ако бях започнала малко по-рано, щях да имам нужния аванс... Но... миналото си е минало. Отговор на коментар по последния постниг във връзка с възрастта за инвитро.
Здравейте, благодаря за коментара на последния постинг. Ами идната седмица ще съм на преглед и тогава ще разбера какво става с възрастта за инвитро. Разбира се може възрастта да остане същата. Нали знаете - в България никога нищо не е сигурно, особено в тази област. Мога за по-сигурно да питам Радина, защото тя ще знае, но сега не искам да я притеснявам излишно, защото сдигурно постояно й звънят с въпроси. Но дори възрастта да е 43 мен ме устройва, защото пак ще имам достатъчно време. Възможно е този въпрос да се е дискутирал доста между лекарите. Все пак не зная кой накрая взема окончателното решение?? Добре, ще следим темата, да видим какво ще стане. Аз само искам да кажа, че няма абсолютна зависимост на възрастта на жената и възможността да забременее. Това трябва да се има в предвид. И от тази гледна точка би имало смисъл възрастта да се увеличи на 45 г. при условия, че жената е в добро здраве. Не мисля, че има точна статистика относно успеваемостта. Първо много по-малко жени над 40 правят опит да забременеят инвитро според мен. Така че зависи и от каква изходна точка се правят статистиките. Често т.нар. статистики са с относителни стойности - спрямо нещо да речем. Но както и да е - общоприетото мнение е че след 40 не ставаш за забременяване... Впрочем аз самата останах много учудена, когато преди няколко дни разбрах, че няма данни колко бебета реално се раждат от инвитро. Камо ли как се раждат примерно. Мисля, че все още няма база данни, която да обединява резултатите от проведените опити инвитро във всички клиники в България. Дори само от тези, които са по фонда! Затова изказавните мнения относно възрастта на жената и способността й да забременее инвитро според мен са без статистическа обосновка. Просто са свързани с общоприетото мнение, а вероятно и с някои прагматични причини, като това да се даде възможност на по-млади жени да се ползват от фонда... Иска ми се да отговоря и на коментара на Шатони, където ми задава въпрос как се е стигнало до инвитро при мен. Ами накратко - ожених се на 30 години. Пазихме се две години. След което решихме, че вече няма да се пазим. Не че вече искахме да имаме деца, но аз мислех, че трудно ще забременея и затова казах на съпруга ми, че не бива да се пазим, понеже не се знае колко бързо ще се получи. Винаги съм си мислела, че трудно ще забременея. Когато бях още девойка на около 20-22 един възрастен лекар ми каза, че имам обърната матка и малко по-малка, и че ако искам да забременея, трябва при полов контакт да спазваме определени пози, които ще улеснят забременяването. Никога не съм забременявала, съответно не съм правила аборти допреди да се омъжа. И така започнахме да правим опити да забременея. 4 години нищо! През това време не съм ходила на лекар. Първо - не знаех къде да отида. Знаех, че обикновен гинеколог няма да ми помогне. А иначе не знаех къде да отида. От друга страна Сашо никога не ме е притискал, нито притеснявал. Напротив - все ми казваше да несе притеснявам, че ще си забременея. В края на 2005 реших да направя нещо. Попроучих, и реших да отида при доц. Маркова в майчин дом, защото знаех, че тя се занимава с безплодие. Отидох и тя ми назначи първоначални изследвания и цветна снимка. Направихме снимката и след определено време трябваше да отида за да решим какво ще предприемем. Точно ден преди прегледа реших да си купя тест и да проверя за всеки случай дали не съм бременна. Не че имах повод да си мисля, че съм. Просто си казах, че ми предстоят много процедури и че ако случайно съм бременна това ще навреди на плода. Отидох и си купих тест. Нправахи го и го оставих в банята. След известно време отидох да видя какво става - ДВЕ ЧЕРТИЧКИ!!!! Не можах да повярвам! Изтичах до аптеката и купих втори тест. Направих го - отново положителен. ОБадих са на Сашо без сама да мога още да повярвам, че резултата е реален! Зарадвахме се много. На другия ден отидох при доц. Маркова и й казах. Прегледа ме с ехограф - виждаше се ясно малкото кръгло плодно сакче! Тя ми честити и ми каза да се обърна към гинеколог, който да проследи бремеността. Мина месец. Появи се плод. Мериха ме, теглиха ме и т.н.... На втория или третия преглед - не помня със сигурност, гинеколожката сбръчи вежди. След продължително обследване ми каза че има околоплоден сак, но не се вижда телце вътре. Това ми прозвуча зловещо. Каза, че съжалява но не вижда нищо вътре. Имало е нещо, каза, но е изчезнало! Как така??? Изчезнало?? Ами, най-добре било да отида пак при доц. Маркова. Ходих, гледа ме - каза веднага кюртаж! Бах съкрушена. А Сашо се разплака. Все пак не смеех просто да отида да ме кюртират. Някакси се надявах да стане чудо, да се окаже г решка, или плода да се повяи! Не отидох веднага на кюртаж. Чаках да мине една седмица. Накрая венците ми започнаха да се подуват и разбрах, че трябва да го направя. Записах си час при д-р Яков и... това беше. Плаках докато ми слагаха упойката. Последва година на периодични депресии и възстановявания. През 2006 година се оказах доста депресирана, преминала 36 г. и с 10 килограма над нормалното. Бях подтисната, не знаех какво искам да правя с останалата част от живота си, а още по-малко знаех какво да предприемам относно липсата на деца. Страхувах се да се подложа на инвитро, за да не кача още повече килограми, а и се боях от стимулациите. Всъщност не знаех какво да очаквам, не знаех какво представлява всичко, а и не знаех отново към кого да се обърна... Бях също така объркана относно мотивите си да искам да имам деца....Мислех си, че би трябвало да са по-безкористни. А ми се струваше че отчасти са егоистични. Чудех се какво да предприема. Най-накрая реших, че ще изчакам до 38 си година. След това ще направя няколко опита и ако стане - стане, ако не не! Казах си че това ще е последния ми шанс и нищо няма да загубя. От друга страна няма да съжалявм, че не съм изчакала достатъчно време. 2006 година я изпратихме в София. И така връщахме се от София в началото на 2007 г. и аз бях много подтисната. Направо бях в депресия! Когато се прибрахме майка ми ми даде някакво списание, в което имаше интервю с Радина от фондация ИСКАМ БЕБЕ, която обясняваше, че във Варна започва курс за психологическа помощ на жени, които имат проблем със забременяването. Не знаех дали искам да ходя със сигурност, но курсът беше безплатен и реших че нищо не губя, ако отида да видя какво е. Психоложката се казваше Милена. Курсът се оказа доста интересен. И в краят на краищата от 11 момичета, 5 забременяха в последствие…. На мен курсът ми повлия много добре – даде ми тласък и посока първо да се запиша да уча магистратура по психология, което обмислях отдавна, и второ много важно - помогна ми да намеря сили да се погрижа за себе си, което резултира в свалянето на 10 кг. Постепенно започнах да се пооправям. Разбрах, че има и други жени и момичета като мен. Че не съм сама в търсене на изход. Това някакси ми помогна да обмисля по-трезво всичко.... Освен това приближаваха и заветните 38 години. (Ако тук там има несъответстви в годините , моля да ме извините, не съм си записвала точно кога какво е станало, говоря по памет и с приблизителновреме). Когато станах на 38 реших, че времето е дошло. Изведнъж всичко се промени. СТрахът ми се замести от увереност. Колебливостта от сигурност, че ще направя опит инвитро. Дори желание да го направя. Някакси вече не се боях - казах си, че нямам какво да губя. Че трябва да използвам последните си яйцеклетки. Просто изведнъж всичко се обърна на 180 градуса. Завладя ме оптимизъм и желание за действие! И аз предприех действия. Знаех, че искам да правя инвитро при д-р Стаменов. Но ето нов проблем - оказва се че няма часове за две години напред. Сетих се, че Милена, нашия псхиолог, работеше в клиниката на д-р Стаменов. И аз й се обадих, за да я попитам дали може да ми помогне за вземането на час за първончален преглед при д-р Стаменов. След като провери обаче тя ми каза, че не е възможно, но че може да ме свърже с един лекар, който работи с д-р Стаменов и този лекар работи в Шумен, което би било и по-удобно за мен. Съгласих се и така тя ми даде телефона над-р Димов! Срещнахме се с доктор Димов... И взаимно се харесахме. На втория преглед взех и мъжа ми с мен, защото мнението му за мен е много важно. След като си тръгнахме от Шумен, Сашо ми каза, че това е нашия лекар. Нашия лекар ни вдъхна кураж, увереност, че има шанс, че има съвсем реална възможност нещата да се получат. Насърчаваше ни през цялото време и се отнасяше човешки, с уважение и внимание към нас. Пропуснах да ви кажа, че някъде около 2007 година ми правиха миомектомия - тоест имах миомен възел на външната страна на матката, около 4 см., който отстранихме чрез операция. Прави ми я проф. Горчев в Плевен. Свърши си отлично работата. Други проблеми, които съм имала бяха ПКЯ - поликистозни яйчници. Имала съм ги цял живот. След като ходих при д-р Димов се установи, че и нивото на LH ми е високо. Това води до положение при което има овулация, но яйцеклетката не е узряла за опложадне. И оплождане не може да настъпи. Имаше и други фактори... И ето как се развиха събитията нататък: 2008 номеври - първи преглед при д-р Димов 2009 февруари - лапароскопия 2009 юни - подадохме документи във фонда за асистирана репродукция. 2009 юли - инсеминация в клиниката на Стаменов, прави ми я д-р Шевкетова - неуспешна 2009 ноември - обадиха ни се, че се ме удобрени от фонда 2009 декември - получихме си документите от фонда 2010 от февруари до април - направихме имунологични изследвания и двойно третиране против НК клетки преди инвитрото 2010 май - процедура инвитро 2011 януари - предстои раждане :-)) Ами май това е накратко. Забравих да ви кажа нещо важно. Докато обсъждахме с д-р Димов нещата отново го попитах кога ще си подавам документите за фонда, за второто инвитро. Всъщност оказа се, че не мога да си ползвамвтория опит, а трябва наново да си подам пакета с документи.
- Да не закъснеем - казах - защото март навършвам 42 г. - Няма страшно идната седмица ще бъде одобрено увеличаването на възрастта до 45 г. - О, това е страхотна новина! Тъкмо ще мога да се оринтирам в ситуацията след като родя :-) Та това е важна новина за всички, които са по-големички. Възрастта за инвитрото ще се увеличи. Това, мисля, е съвсем логично и напълно правилно. Мисля, че 45 г. е съвсем приемлива възраст. И много жени ще могат да се възползват от това. Купих си последните 9 инжекции. Защото се оказа, че до 17-и януари ще трябва да си ги бия. Все пак малко се безпокоя дали бебето ще е достатъчно порастнало.... Иска ми се да е поне 3 кг. Смятам другия път като отида на преглед да обсъдя този въпрос с доктора, и ако бебето няма 3 кг. още, да изчакаме до 25 януари. Не искам да лежи в кувьоз. Искам да е напълно способно да функционира нормално. Толкова съм го носила и сега преждевременно да го извадят - не си заслужава. Пък ако е около 3 кг. и тръгне да се ражда мисля че няма да го родя трудно. От два дни имам болки ниско долу в гърба като преди, само че по-силни. Вчера бяха направо като ножове. Щях да се разплача, защото нищо не мога да направя. Имаше моменти когато просто стъпвам от крак на крак и не мога да потегля, толкова ме болеше. Тази сутрин съм по-добре, но внимавам как ходя. Имам много работа да свърша и в момента е крайно неподходящо да ме боли, защото не мога да си позволя да лежа у дома. Това е за сега. Вчера бяхме на преглед. Обсъдихме датата за раждане. Доктора ме попита коя ще е?
- 20 януари мисля че е добре. Мисля, че няма да родя до тогава. - Добре, значи 20-и! - Ама все пак да попитам.... Какво трябва да правя, ако бебето тръгне да се ражда преди това? - Веднага ми се обаждаш! - Това е ясно. Но как да процедирам? - Ами аз ще долетя. И го раждаш по естествен начин. - Но ще успеете ли? - О, ще има време. От първите признаци, когато започнеш да усещаш регулярни контракции до раждането, обикновено минават около 10 часа - времето е предостатъчно! А освен това последния път, когато спешно ходих по същия повод във Варна, минах разстоянието за около 20 мин. Е, после водих Хондата на ремонт.... - Е , ние имаме добър майстор. - Добре, ако се наложи, ще се възползвам :-) Уточнихме и други подробности - като какво трябва да си нося, и т.н. Накрая се оказа че ще се наложи още веднъж да ходим до Шумен, на 17-и, когато ще ме тества анестезиолог и ще ми вземт кръвни изследвания - нещо нормално. Стана точно както Ростислава, момичето на рецепцията ми каза, когато й казах че съм за последно на преглед. - А не се знае, много така казват, а после се връщат по два и три пъти. Чудя се дали 20-и е добра дата, в смисъл дали не е рано. От една страна ще има 20 дни до термина. От друга бебето се развива с около две седмици напред - тоест размерите в момента са му като в 38 седмица. И когато ще го родя ще е с размери като в 40 седмица, което е напълно задоволително. Но пък и не можем да отлагаме до безкрай. Пак питах доктора за естествено раждане...Всъщност не зная дали да се натискам за това естествено раждане. Освен по-бързото възстановяване и възможноста да си веднага с бебето не виждам други предимства.... Говорихме и за ваксините. Радвам се че макар да не е съгласен с нас д-р Димов не ме обиди по никакъв начин със забележгки или коментари. Питах го дали е гледал филма, който му оставих и дали счита, че всичко казано там е без смисъл? Отговори че го е гледал и че не може да каже че е без смисъл... Както и да е, казах му че ще помисля. Той каза, че решението е изцяло наше. Сега пък аз започнах да се колебая. Но пък какво казва здравия разум? Първо човек не е направен да се роди и веднага да започнат да го бодат и да му вкарват вируси, за да бъде защитен?! Това е една традиция с едва 60 годишна истария. А дали наистина бебета са толкова беззащитни?? Предполагам, че Бог не ги е направил абсолютно беззащитни идвайки в този свят! Хм... просто незная.... Безпокойството ми е свързано преди всичко с възможността от вътрешноболнични инфекции, не от друго. Каквото и да решим накрая ще се моля Бог да опази детето. Както е писано "Ако Бог не опази града, напразно бдят стражарите!" Коремът ми започна да пораства като че ли по-бързо. Много ми подпира диафрагмата. До скоро можех да лежа по гръб, но сега нощно време дори ми е трудно когато се обръщам от едната страна на другата. Когато седя ми се налага да изправям гърба си, и дори да го извивам назад, за да направя достатъчно място на бебето и да мога по-спокойно да дишам и да седя, иначе ми става дискомфортно. Понякога дори инстинктивно повдигам рамена нагоре, за да освободя място на стомаха и дробовете си. Не че ми е чак толкова голям корема, виждала съм къде къде по-големи от моя. Но си е факт.
Краката си ги чувствам като подути, макар да не ги виждам да са подпухнали. А ръцете напоследък ме наболяват. Отначало мислех че е задето се подпирам нощно време на едната си страна докато спя. Но после установих, че не е това причината. Всъщност вероятно е те са леко подути, защото болката е подобна на тази в краката. Все едно съм стискала дълго време нещо - нали знаете после как наболяват като че ли костите? Иначе като оставим тия неща съм добре. Все още съм хремава. Но и това отминава. Вчера си мислех колко съм благодарна на Бога - че толкова много инжекции си бих, но някак не ги усетих, и ето че вече им се вижда края. Когато ми казаха че до края на бремеността ше съм на инжекции ми се стори ужасно. Но с Божията благодат дето се вика - не ги усетих. Нямах сериозни проблеми, насинявания, алергични реакции или втвърдяване на корема. Една по една - минаха комай двеста! За сега все още нямам стрии никъде - слава на Бога, нали за това съм се молила. Дано удържим фронта още две седмици. Добре че Господ ми е дал широк ханш, където бебето да може да се събере. А може би пък и маслото, което ползвам е хубаво? Така или иначе за сега няма стрии! Относно гърдите, подготвям ги за кърмене - с масаж на ареолите. Оказа се, че са много чувствителни и нежни. Отначало бързо се разраниха, и после започнах да внимавам. Дано докато почне кърменето да съм подготвена, за да не ме боли тогава. Вчера и днес се занимавам с пране и подреждане на детски дрешки - имам толкова много, че дори не мисля, че ще успея да ги облека всичките на бебето. МНОГО СА! Има много красиви между тях. Има бодита, камизолки, пижамки, ританки, и какво ли още не! За сега ми е трудно да се ориентирам как да ги подредя? Сезонно ли, по видове ли? Дано да успея да ги събера в чекмеджетата! А в близките дни ще ходя по магазините за покупки за бебешки неща. Приготвих една чанта с бебешки дрешки за някой дом за деца. В петък ще ходим в един дом за стари хора, и мисля че ще има малка програма за тях. Сашо ще пее, с мене де. Организират го едни приятели от петдесятна църква. Те ходят и по домове за деца, та мисля на тях да дам дрешките. Моля се Бог да подготви съвършено тялото ми за операцията, да мога да се възстановя след това бързо. Моля се да имам кърма, да мога да кърмя, да няма възпаление на гърдите. Моля се детето да е под Божията защита в болницата - да бъде здраво и да не прихване никаква болест от каквото и естество да е! Това е май. Утре съм на преглед и после ще пиша повече за това какво предстои с подробности. |
Categories
All
Archives
November 2016
|