Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи, пред бавно пращящия огън, под бавно ръмящия дъжд. И бавно макар, да намеря следите все още горещи на бавно промъкващ се спомен, тъй бавно убиван веднъж. За бавна любов си мечтая, за бавно докосващи пръсти и бавно проникващ ме поглед на бавно обичащ ме мъж. Таз бавна далечна омая на бавно забравящи устни и сливане бавно, и полет без нужда от слънце и дъжд. И бавно скимтяща китара, отнасяща в мрака далеко потайните стъпки на нашата несбъдната бавна мечта. Тъй хубаво аз си мечтая и леко забравям, полеко, че бавно душата ми чака пред тръшната бързо врата! Мадлен Алгафари
0 Comments
Ако нямаш от норки палта,
ти недей, недей се тревожи. Нейде, някой се къпе в калта, и е само на кости и кожи... Ако няма на масата свещ, и шампанско, агнешко, бира, там далече в черната пещ, пак детенце от глад ще умира. И недей се тревожи, недей, че кафето ти нявга е сладко! Черно бебе мърцина живей, и преглъща водичка на капки.. Там в градината сутрин с игри, ще играят деца без неволи, а пък нейде, нестигнали три, ги погребват под пясъка голи… И за френски парфюм не плачи! И за маркови дрехи не страдай! Ето... малко любов облечи! Вместо грим, надежда си слагай!.. Колко шарен светът е, нали, чаша дъжд дори се купува... Той живота, повярвай боли, но живей..то просто си струва… Гошето знае за Римската империя. Имаме две любими книги Градът и Транспорта, където е разказано за времето на Римската империя. Гошето знае, че това е било много отдавна - преди 2000 години, въпреки, че 2000 години са неразбираем интервал време за него. Но знае за могъществото и разпадането на Римската империя. Посещавали сме и Римските терми, за които знае ,че са останки от Римската империя.
И така, един ден се разхождаме из Варна и се движим по един тротоар. Изведнъж Гошето вижда един разбит участък от тротоара, с някакви останки от барака, очевидно преместена от там. Той спира, посочва с пръстче и започва да вика: - Мамо, мамо, виж! - Какво Гоше? - Виж останки от Римската империя!!!! Даааа, нашия град на места прилича като останки от Римско време - резбит, стърчащ и неугледен. - Мхм, амиии това не е от Римската империя, Гошенце. Това е просто разбит тротоар! - Ами, защо е разбит, мамо? - Защото не е направен с качествени материали, пиленце! - А защо не е направен с качествени материали? - Ами.... - стана сложно - ... защото така е по-евтино. Но пък бързо се руши. - Хм! - дълбокомислено казва Гошето - не искам да се руши! - И аз не искам - отговарям, и двамата продължаваме по-нататък замислени. То всъщност това не е толкова смешно, нали? От около две годинки и нещо до сега проблема с къпането на косата на нашето хлапе се задълбочаваше, докато се превърна в криза. Всичко е наред, докато се мием в коритото или под душа, но дойде ли време за косата Гого изпада в паника. От начало само си поплакваше, но сега не дава и дума да стане за косата - настъпили време да се мие започва да плаче и вика, да се катери по мен, дори се опитва да излезе от банята.
Опитвахме разни неща - главата нагоре, главата надолу, очила за плуване, козирка за бебета... Нищо не помага. Започне ли да му тече водица покрай очите започва в паника да ги бърше и да трепери. Веднъж в отчаяние взех, та му отрязах косата. Добре че не я скъсих твърде много... Всъщност възнамерявахме да го подстрижем 0 номер. Но пък тук другия проблем-ще даде ли с машинка да го стрижем, дали няма да се уплаши? Да не стане "клан, клан, недоклан"... В крайна сметка след продължително ровичкане в нета намерих съвет от една майка да мием косата с гъбичка.... Реших да опитам. Казах му, че няма вече да му мия косата, защото плаче. Само ще я почиствам с гъбичка. И така един ден сложих коритото и като се поплиска малко, налях в един леген чиста вода, а в по-малък съд вода с шампоан. Първо намокрих внимателно косата с мократа гъбичка. После я потопих в сапунката и отново внимателно минах косичката-един вид я изтърках с гъбата. Дотук добре, ами изплакването? Мхм...няма лесен и бърз начин - топя гъбата в чиста вода и минавам по косата.Бавно и полека , за да не капе в очите. И о, чудо, Гого не гъкна.... Накрая имах съмнежи, че косата е добре изплакната. Но когато я изсуших видяхме, че всъщност доста добре се е измила. Така че препоръчвам този метод за всички, които имат проблем с миенето на косата. Вече два- три пъти се мием така. Не е перфектния начин, но е много по-добре от стреса, който цялото семейство изживявахме, когато станеше време за миене на косата. Бракът е "уникален съюз между един мъж и една жена", пише в конституцията. Днес много хора смятат че от брака нямало смисъл, защото той не променял нищо - или се обичате или не.
Но дали това е така? Да вземем едни бизнес отношения - все едно ли е дали две фирми например ще имат устна договорка за определена сделка или ще имат подписан договор? Ако договорът не беше от значение големите адвокатски къщи нямаше да пишат договори от по стотици страници. С този договор страните се АНГАЖИРАТ с определени задължения и права, и уговарят определени ползи, които ще получат при изпълнение на договорните условия.... Да приемем, че брака формално е вид договор. (Макар че бракът е всъщност много повече от договор. Той е завет, нещо като вечно обещание и сърдечно посвещение на другия....също както човек се посвещава на детето си, когато го роди. Дори детето ви да ви разочарова, не го изоставяте и не се отказвате от него, нали?)... Но нека да погледнем на брака само дори само като на договор. Когато го сключваш ти заявяваш желанието и решението си да прекараш остатъка от живота си с определен човек (от противоположния пол). С брачния договор обещаваш, че ще споделяш всичко материално, което придобиваш с партньора си; че ще полагаш грижи за него дори когато той (партньора ти) вече не е така здрав или красив, както по времето на сключване на договора. Подписвайки, гарантираш, че ще направиш всичко възможно за добруването на партньора си като положиш всички усилия за това и заявяваш готовност да претърпиш известни неудобства или дори щети заради партньора и децата си. Обещаваш тези неща по отношения на другия. А той ги обещава по отношение на теб. Двете страни поемат ангажименти едни към други, обвързват се в дългосрочен (да не казвам вечен) план. Бракът е валиден само, ако се сключи законно, според правилата на страната, в която се живее. Не може да се каже че понеже двама души са решили да живеят под един покрив, те са женени. Защото от тяхната връзка не произтичат задълженията и последствията, които произтичат от един законно сключен брак. Така че да сключиш брак не е само "да живеем заедно". А е подписване на договор между двете страни, от който произтичат съответните последствия. Ето защо хората не искат да се женят. Преструват се, че е все тая. Но всъщност леко лицемерстват един пред друг. Защото много добре разбират и осъзнават, че бракът е договор, ангажимент към друго човешко същество (и същества, ако има деца), а те не желаят да се ангажират. Предпочитат просто да се възползват. От другия. Както казваше един известен мобилен оператор:"Само връзка, без обвързване". В днешно време е много лесно да не държиш на думата си. Не сключваш договор, получаваш услуга или стока и не плащаш. И дори не губиш репутацията си, напротив, може да те считат за "играч" или "тарикат". Дадената дума и лоялността вече нямат стойност. Затова и договора има силата и стойността да гарантира и запази това, за което е сключен. И каквото и да си говорим е много по-трудно да събориш един брак, отколкото една връзка. Защото бракът е институция. И да, любовта не е подвластна на закони. Никой не може да заповядва на човешкото сърце. Но какво е любовта? Дали е само страст? Дали е само секс? ... Ако беше така колкото повече човек остарява толкова по-малко би трябвало да обича. На практика става обратното. Човек в началото обича родителите си, после заобичва партньора си, после децата си, после внуците си.... Тоест любовта ни става повече, по-дълбока и може би по-всеотдайна... Защото с годините материалните неща започват да губят стойността си, а нематериалните я увеличават. И бракът има за цел да опази в цялост именно тези истински и стойностни неща. ... А любовта не е само страст, но тя се задълбочава с грижата , която полагаме за другия. (Спомнете си какво означаваше "да опитомиш" според малкия принц...) Защото изпепеляващата страст отминава (това е доказано и на биологично ниво), но любовта, онова чувство, което те кара да мислиш за другия, когато го няма, да правиш неща за него остава...
А сега да си дойдем на думата. Откак стана на две и беше болен за около седмица, Гого се закачи за видеото. Гледаше Дора Изследователката. После някой му пусна за колите и.... естествено иска да г леда всичко за Макуин , пък било то и рекламки в Ютюб. Също гледа и Маша и Мечока. Добре, но лошото е, че иска да гледа всеки ден. А като започне, не иска да спира. На мен не ми харесва идеята детето да гледа всеки ден по час видео, особено на тази възраст. Той и не гледа всеки ден, но за сметка на това всеки ден водим борба дали ще се гледа или не. Какъвто и да е изхода от нея все една от двете страни остава неудовлетворена... Един ден ми писна, поговорихме със Сашо и решихме да му позволим да гледа до час видео, но не повече от два дни в седмицата. Беше неделя и на сутринта в понеделник Гого със ставането започна: "Мамо, може ли да погледам видео?"
- Добре, може, НО!.... С татко ти решихме, че ще гледаш видео два дни в седмицата - в понеделник и в четвъртък. Днес е понеделник и може да гледаш видео. Но следващия път в който ще гледаш ще бъде в четвъртък. Така съгласен ли си? Естествено, щом ДНЕС ще се гледа, Гого е съгласен на всико. За него днешния ден е от значение все пак! - Добре, съгласен съм! - Днес ще гледаш, а после чак в четвъртък - след два дни, нали разбра? - Да, разбрах! - кима той утвърдително и се запътва към хола. Реших да си направя експеримент да проверя колко дълго ще реши да гледа.... Един единствен път - повече няма да го повторя, защото Гошето стоя на компа от 07.30 сутринта до 12.30 на обяд. Накрая каталяса и поиска да спи. Наистина беше лош експеримент, който няма да повторя повече. Но поне се убедих, че малкото човече граници няма. На другия ден не поиска да гледа. В сряда обаче поиска да гледа пак. - Гого, помниш ли какво се уговорихме, че ще гледаш в понеделник и четвъртък?.... ДНес е сряда, а утре е четвъртък. Утре ще гледаш - днес не може... Пък и след малко излизаме на разходка... - опитах да завъртя разговора в друга посока. - Ама искаааам - искам да гледам! - Съжалявам, но ти се съгласи, че ще гледаш два пъти седмично, и така сме решили с татко ти. Не е полезно да се гледа много видео - ще изглупееш! След кратък размисъл Гого ме попита: - Мамо, като съм гледал виедо глупав ли съм вече? - Не, още не си глупав. Ти си много умен. Но ако гледаш много видео ще станеш глупав. Затова сме решили да гледаш в понеделник и четвъртък - това е достатъчно за теб. Утре ще гледаш колкото искаш - накрая послъгах аз. След тези обяснения Гошето се примири със ситуацията и се заигра с колите си. Така вървят нещата. Понякога поспорваме повече ,има тропане с крачета и недоволство, но напомням правилата и той иска-неиска се съгласява. Номера е да не отстъпвам от позицията , която сме заявили. В противен случай той ще започне да иска системно да нарушава границите. Това е, пробвайте и вие - върши работа. Както каза един наш приятел: "Оказа се, че и нашето дете е като всички останали". Сладкото Гошенце понякога не е така сладко. Цупи се, заповядва, тропа с краче или с ръчичка.
Особено ми е трудно, когато приближаваме до някоя витрина с играчки и то най-вече коли, мотори, влакове или трактори: - Мамо, мамо, искам да ти покажа.... Виж, искам тази кола... - Гоше, преди няколко дни ти купихме нова... - Искам тазииии... - Не може да ти купувам през два дни колички... - Искам я, моля те, мамо! - Гого, нямам пари за кола сега... - Искаааам! Накрая си тръгваме с плач от негова и досада от моя страна. Стига се до там, че да се стремя да заобикалям всяка витрина, която забележа да се изпречва на пътя ни и на която забелязвам изложени количики или МПС-та. Добре, но все пак ми се налага да зареждам газ или бензин... А във всяка бензиностанция се продават ... познайте какво? Колички - всякакъв размер и цени... НО благодаря на Бога, Господ ми даде мъдрост как да се справя с тази ситуация. Един ден отново се озовахме пред поредното щандче в поредната бензиностанция, Гошето тръпнеше пред наредените колички и се чудеше коя по-напред да си хареса. Тъкмо беше грабнал един страхотен Хамър, който и на мен мноого ми хареса и наистина ми се прииска да го купя, но не беше редно, защото точно преди две-три дни бяхме купили един червен фиат. - Мамо, мамо, искам този Хамър, моля те! - Гого, страхотен е, много ми харесва, но онзи ден ти купих червения фиат, не мога да купя сега Хамъра... - Искам го- захвана старата песен той. И тогава ми хрумна: - Виж сега, не мога да ти купувам повече от една кола на месец. Тези коли са скъпи мамо, тати работи много за тези пари....Все пак понеже тази кола е много хубава ти предлагам следното: ще ти купя тази кола, но няма да купуваме друга до края на месеца.... - ДА!- естествено веднага се съгласи Гого - Чуй ме внимателно, сега е месец май. До края на този месец няма да купуваме друга кола. Когато стане месец юни ще купим следващата, която си избереш. Може да имаш само по една кола на месец, разбираш ли ме? -Да, разбирам... само една кола - закима енергично той - Друга кола ще купим когато стане месец юни, съгласен ли си? - Съгласен съм. - Добре, уговорихме се - приключих разговора аз, взехме Хамъра и се запътихме към касата. Още на следващия ден Гого ме попита: -Мамо, стана ли юни месец? - Не, има още 15 дни до края на май. - Добре- отвърна той Този разговор го водихме често, в началото много често, дори по няколко пъти на ден. Често се поспирахме и пред витрини с колички, но вече не за да спорим дали да купим кола, а за да изберем какво кола ще купим през месец юни. Всъщност се оказва доста приятно да обсъждаме коя кола ще вземем когато дойде следващия месец. ... И така дните до края на месеца намаляваха и ето че дойде заветния месец ЮНИ! - Гошка - съобщих му въодушевено - днес е първи юни! Днес ще отидете с татко ти да купите нова кола или мотор, или каквото си избереш! - Ами да, вече е юни месец! - ентусиазирано ми отвърна той - Много бързо стана юни месец! -учудено и с радост възкликна Гошенцето Следобяд ходиха със Сашо и купиха голям пистов мотор, много красив... ... И отново се започна с въпросите "Мамо, стана ли юли месец?"... И пак обиколки около количките, избиране на тази, и на тази, и на тази.... И ето че има още три дни до месец юли и Гошето с нетърпение чака деня, когато ще отидем в магазина, за да си избере кола. Е, намерихме разбирателство и хармония по един толкова спорен въпрос, който изнервяше всички ни. Мъчението се превърна във вълнение. Просто прекрасно! Приложихме същата тактика и за гледането на видео. ... Но за това ще ви разкажа другия път, че вече е 20 мин.след полунощ, време за сън. - Ето че и нашето идеално Гошенце научи своите първи "неприлични думи"
- Ти си аку, пишу.... хихихихи - ме поглежда хитро той и хихика - Гоше! Кой ти го каза това - го поглежда полушеговито, полусериозно аз. Веднага разбрах, че то е прихванал отнакъде, а не си го измисля, защото ние в къщи казваме "пиши", а не "пишу". - Пепо!... Докато се чудя какво да кажа той пак: - Ти си аку, пишу, прозорец, хихихи - хихика той и прави муцки, сиреч разбира, че казва нещо, което не бива. - Не, ти си аку, пишу - разсмивам се аз - Ти си пишу, аку... дупе....- зацикля той И след няколко повторения му обяснявам, че това не бива да го казва на възрастните, защото може да се обидят: - Когато го казваш на Пепо вие се смеете, нали? - Дааа - доволно казва Гого - Но ако го кажеш на възрастни, те може да се обидят, разбираш ли, Гого? Гошето ме гледа, примигва и се чуди дали да разбере или не. ... Както и да е, вече седмица си го повтаряме. Случи се да го каже на двама-трима непознати, които се позачудиха как да реагират, но нямаше страшни реакции. От време навреме като иска да покаже, че е независим и ще казва каквото си иска пак го повтаря: - Аку, пишу! А аз най-често си го пускам покрай ушите, а от време навреме напомням, че може да е обидно за възрастните... И чакам да отмине. ------------------------------------------- Гошето е на 3 г. и 4 м. след две успешни заспивания самостоятелно, без сукане, и трето - в колата (снощи късно се прибрахме), днес Гого каза, че иска да цока. Посука малко, не продължително, после се обърна и си заспа с ръчичка на гърдите ми.
Не се обезсърчавам, ще пробвам всяка вече да му предлагам шишето с мляко, пък ще видим. Искам да ви споделя нещо важно за мен.Майчинството има върху ми невероятно положителен ефект.
Установявам, че съм станала много по-.... уверена в себе си. (Иска ми се да използвам по-силна дума, но ми се струва че УВЕРЕНА в СЕБЕ СИ е най-точния израз, защото е най-всеобхватен) Гого е отличен треньор за волята и решителността ми.... Сега ми е много по-лесно отпреди да отстоявам НЕ-то си. Когато го кажа имам вътрешна сила да го отстоявам. Успявам да отстоявам веднъж взетите от мен решения, без да се колебая. Преди ми се случваше често да се колебая дали съм взела правилно решение и често изпитвах вина за това, какво решение съм взела. Сега много по-бързо решавам и съм много по-уверена да държа на думите си, независимо какво става. Преди се поддавах по-лесно на манипулации. Беше ми трудно да изисквам от другите да направят нещо, дори когато служебните ми задължения го изискваха. (Правех го де, но вътрешно изпитвах дискомфорт). Някакси все ми се струваше, че искам твърде много от тях или че искайки от тях, аз не давам достатъчно (колкото и да се раздавах)...Често изпитвах комплекс за вина, че ми се е случило да съм в позиция да налагам нещо на някого или да му нареждам какво да прави... А сега... сега като че ли този комплекс почти се е стопил. Напомня ми за себе си, но с едно тъъънко гласче, не с онзи бас-баритон отпреди! Не изпитвам и угризения, и вина от това, че съм решила нещо по определен начин! Може би от значение е и факта, че преди да имам дете се чувствах почти инвалид. Аз си бях в неравностойно положение! Не мога да забременея - това винаги ме е карало да се чувствам недостатъчна, неуверена, неспособна...Подсилваше най-лошите черти в характера ми... Не че сега съм винаги съвсем категорична, но когато се колебая казвам на Гого или на други хора: "Дай ми малко време, нека да помисля и ще ти отговоря!" После когато дам отговора си, той е премислен и имам силата да го отстоявам! Тази увереност и вътрешна сила са прекрасни! Усещането за вътрешна опора е върха! Наистина! Майчинството ме освободи! |
Categories
All
Archives
November 2016
|