Поглеждам, че преди три-четири месеца, сме правили първи стъпки към отбиването. Уви, не бяха успешни. Въпреки желанието си Гошето не успя няколко вечери подред да заспи без да цока и с това опитите ни приключиха.
Ние обаче не спирахме да го убеждаваме, че той е вече голям, че млякото ми скоро ще свърши и той ще заспива като татко си, Петър и другите си по-големи приятели без да цока. Наистина по едно време стигнахме етап, в който той посукваше малко и после се обръщаше на другата страна и заспиваше след известно време. Не и на обяд обаче, тогава заспива светкавично бързо докато суче. Правих опити да прекъсна и сукането след сън, но то е едно оплакване, едно мрънкане, плач, ритане на завивките и сърдене...Все пак няколко пъти ми се получи успешно като му предлагах точно след като се събуди прясно мляко, с како и мед - много му харесва. Но не може да се каже, че е спрял да суче след сън. Често когато се опитва да заспи сам ме моли да пъхне ръчичка под блузата ми и да я сложи върху гърдите ми. Така много бързо заспива. Като че ли се успокоява, че благото не му е напълно отнето :-)) Все пак в последните две седмици успях да му спра сукането нощно време. Понеже той се буди като се напишка или като му се пишка, а после като иска да заспи пак искаше да суче. Обаче реших и му казах: - Гоше, не може вече да сучеш нощно време. Лягаш и заспиваш. Две-три нощи имаше поплакване, протести, ритане, опити да стигне до гърдите ми, но като видя че не поддавам, започна да си спи нормално. Ако не суче преди лягане може би изобщо няма да му се допишва и няма да се събужда. В последната седмица се буди някъде около 6.00 сутринта, когато вече почти е светло и иска да цока, както когато става сутрин. Но преди два дни го предупредих: - Гошенце, чуй ме, нощно време не може да цокаш, нали знаеш. - Да, зная. - И сутрин не може да цокаш два пъти - сега искаш и в 6.00 часа и в 7.00 да цокаш - не може! Избери си кога искаш да цокаш - в шест или в седем часа? Той помисли и ми отговори: - Ами в седем! По-късно през деня му напомних нашия разговор и отново го попитах дали ще суче в шест или седем? Отново ми потвърди, че в седем. На следващата сутрин се събуди в шест часа, пишка в гърнето и легна с думите: - Сега е шест часа, няма да цокам. - Да, заспивай! И заспа. Иначе се хвали пред баща си и пред други близки, че вече спира да цока. - Аз вече спирам да цокам! Дааа...! Вчера му предложих: - Гого, ти така или иначе си заспиваш без да цокаш.... Цокаш и после се оБръщаш и си заспиваш сам... Нали? - Ами да! - отговаря ми той - А искаш ли утре да опитаме вместо да цокаш, да ти дам млекце с какао в леглото и да се обърнеш и да заспиш. - Мозе! - поклати главичка Гошето Днес наобяд лягаме и аз повдигам блузата си, а Гого: - Ама нали нямаше да зокам, нали млекцес како щеше да ми дадеш... Поколебах се, защото вече беше 15.30, той се беше разконцентрирал и ми се стори, че ако стана за мляко съвсем ще отървем съня. Но той настоя, затова станах и направих млякото. Обаче след като го изпи, той отново поиска да суче и така бързо заспа. Все пак му казах: - Гого, ти каза, че ако пиеш мляко няма да сучеш. Искам като кажеш нещо, да държи на думата си, нали разбираш, мамо? Гогето само поклатиглавичка и се отнесе в страната на сънищата. Когато се събуди бях решена да предприема крути мерки. Но Гого ме изпревари. Седна в леглото и каза: - Ама нали аз няма да цокам сега... МНОГО се учудих, защото той ВИНАГИ ИСКА да суче. - Да, няма, разибра се, ти си много си порастнал, Гошенце! Браво, мамо! Искаш ли да ти дам малко шоколад, щом като няма да цокаш - реших да се циментирам аз. Е, това нямаше как да няма ефект. - Даааа - с радост отговори той, изяде едно киндерче и отиде да си играе с количките. Лелеле, ама че лесно стана! Тази вечер бяхме на разходка и седнахме на заведение, и така се стекоха нещата, че имахме тежък разговор със Сашо. Той отдавна настоява да спра с кърменето вече. Но аз не намирам сила да го направя насилствено, просто сърце не ми дава. И все му казвах как ще стане постепенно и прочие. Но той вече е раздразнен. Казахме си някои неща, лични - кой на кого, защо и как... Дали Гошето дочу нещо, дали не, не зная, ние сме си повишавали тон... Според мен обаче това, че успях да споделя със Сашо какво съм чувствала в определени моменти през последните тригодини, колкото и негативно да беше доведе до някакво очистване помежду нас. За сукането му казах, че ще направя всичко възможно да го спра до края на лятото.... И така ето какво стана. Прибрахме се, измихме се. Сложихме пижамата и попитах: - Гошка, искаш ли да опитаме да ти направя млекце , да го изпиеш в леглото и да опитаме да заспим така? - Ами, да, искам. Отначало си помислих, че пак ще се повтори историята от обяд, но какво да правя - реших да пробвам, пък каквото стане. Направих мляко с какао и мед, изгасих лампата, сложих му една възглавничка да се облегне в полулегнало положение. - Затвори очичките и пий млекце - му казах. А той доста бързо изгълта млякото. Дадох му глътка вода. След което с мъничко страх му казах: - Хайде сега да си легнем, намести се, затваряй очички и да заспиваме. Легнах до него и се престорих, че заспивам. - Може ли да си сложа ръчичката? - ме попита той като имаше в предвид да сложи ръчичка на гърдите ми. - Може. Той пъхна ръчичка в нощницата ми, обърна се леко настрана и затвори очички. След секунда отвори очи: - Мамо, последна дума да ти кажа и заспивам, може ли? - Може - какво да му кажа - Забравих да цункам татко ти. - О, той ще се натъжи, трябваше да го цункаш! - Ами той много късно легна - искаше да каже че бързо е заспал... - Да, утре ще го цункаш, аз ще ти напомня. Хайде да заспиваме - Да! Все пак имаше и още две-три последни думи, след което Гошето наистина затвори очи, подпря крачета на стената за, да му се охлаждат и .... ЗАСПА!!!! Ура! Победа! Както се казва: Всяко нещо на времето си. --------------------------------------------------------------------------- Гошето е на 3 г. и 4 м.
0 Comments
Съвсем накратко реших да ви пиша за основните неща, които според мен трябва да има у дома, за да можете да занимавате детето си с творческа работа от втората му годинка нататък и да майсторите разни неща за игра.Ето няколко "инструмента", с които е добре да се снабдите:
1. Бои и четки за рисуване. Съветвам ви да не се занимавате с малките тубички за рисуване. Наистина те предлагат богата цветова гама, но пък свършват за нула време, ако истискаме нормално количество за работа, особено когато става дума за малко дете, което рисува със замах неопределени неща. Купете големи туби акрилна или темперна боя, поне 200-300 мл, а ако намерите изгодно и такива от половин литър. Можете да купите трите основни цвята - Жълто, Червено и Синьо + Бяло. От тях можете да си забъркавате всевъзможни комбинации от цветове и то в различни нюанси. (Не, не е трудно.) Също можете да имате у дома и кутия водни бои, с които децата обичат да рисуват по техниката "Мокро в мокро" (Намокряте листа от двете страни, за да залепне на масата и да не се мърда и давате на детето да рисува по него.) Но много лесно можете да си направите водни боички от темперните или акрилните, като изтискате малко боя в бурканче и леко го разредите с вода. По принцип на малките деца не са им нужни много цветове - така че дори един или два цвята са достатъчни, за да нарисуват красива "картина". Що се отнася до четките - купете няколко различни четки, за да може детето само да избере с коя му е най-удобно да рисува. Може да му допадне мека четка, а може да му хареса да рисува с по-твърда. 2. Скицник. НЕ КУПУВАЙТЕ МАЛЪК СКИЦНИК! От опит се убедих колко неудобни за рисуване са малките листи, формат А4. Купете най-добре формат А3 или с размери примерно 30 Х50 см.! На него детето може спокойно да "маца" без да се тревожи, че ще излезе от очертанията на листа. Той дава възможност и за повече творчество. А4 листите са доста ограничаващи. 3. Моливи и пастели. Задължително е да ги имате, особено пастелите. Малките хлапенца обичат много да играят с пастели. Могат лесно да ги държат в ръчичка, а и няма рискове от много изцапване, за разлика от работата с бои. 4. Вълна - за разкош. Може да пробвате интересни техники за работа с вълна. Има много материали в Youtube. От вълната могат да се правят фигурки, цветя и др. Но може също да се използва за апликиране - вместо гланцово блокче. Освен това е много приятна за работа и пипане. Малко е скъпичка, но пък можете да си купите само един цвят или два-три цвята. 5. Силиконов пистолет. Можете да си купите малък силиконов пистолет за около 10 лв. Върши отлична работа за вкъщи. С него можете да лепите всякакви разнообразни материали, които ще ви е трудно да лепите с лепило - като тъкани, дебел картон, събрани от вън естествени "материали" като жълъди, мидички, клонки, цветя и листа.Ще ви спести извънредно много нерви и чудене. 6. Филц Купете си няколко цвята филц А4. Можете да го използвате за различни неща - идеи в интернет много. Понякога, ако го нямате буквално няма с какво да го заместите. Той е удобен защото е плътен, не се нищи, красив е като материал, с красиви цветове, не се мачка много и изобщо е мултифункционален. 7. Лепило Ц200 Също мултифункционално. Най-удобното тук е че можете да работите с него с четка за боички. Задължително е да го имате. 8. Гланцово блокче Понякога е много удобно да се работи директно с гланцово блокче със самозалепващи се страници. Имайте го за всеки случай, то и не струва много. 9. Моделин Моделина и много по-добър от пластелина. Можете да правите от него много вариации - освен фигурки, можете например да го залепите върху картон с Ц200 и върху него да направите апликации с макарони. Можете да си направите матрица за отпечатък от ръчичка или краче. Можете дори да "рисувате " с него като го разстилате с пръсти върху бял картон. Ако не ви се дават 16 лв. за 4 цвята моделин, можете да си направите домашен пластелин - по евтино и в по-голямо количество, а почти същото като консистенция. Цената на всички тези материали общо ще ви струва около 70 лв. Но инвестицията е дългосрочна и си струва. Ето как изглежда този "комплект" у нас. (Домашния пластелин е в хладилника, затова липсва). По повод това , което писах за техниката на д-р Коен, една приятелка ме попита:
- Добре, обаче ако детето е холерик, ако е диво и много палаво? Аз нямам практически опит в това, но д-р Коен не споменава, че подходът му къмдеца с различен темперамент е различен. Дори напротив - той казва, че този подход работи при всички деца. Според Валдорфската педагигка детето холерик може най- добре да се управлява чрез авторитет, а детето сангвиник- чрез прояви на любов.Склонна съм да вярвал на това, наблюдавайки Гого и едно друго детенце - негов приятел, което е холерик. Но Коен говори и за един друг начин, по който може да се усмири или утеши именно такова дете, което с по-труден характер, блъска, крещи и се съпротивлява. Начинът е следния: в момент на афект, когйто нищо друго не върши работа можем да хванем детето и силно до го прегърнем, като не го изпускаме каквото и да прави то. Дори да крещи, да се опитва да се отскубне, да ни блъска и т.н., трябва да се опитаме да го задържим в прегръдката си, докато се усмири. Важно е тази прегръдка да не причинява болка и да не изразява насилие и жестокост. Такава прегръдка действа на "трудното " дете успокояващо....Повече не ми се пише, но който иска да си купи книгйта и да чете. Според мен най- важни са следните неща: 1. Как сме се отнасяли с детето до момента, как сме общували с него?... Дали със заповеди, нареждания и забрани или сме го третирали като пълноценно човешко същество. (Прекалено многото заповеди и забрани изнервят децата и ги карат да стават все по-"непослушни".Но това не значи и да не използваме заповеди и забрани - просто не бива да се прекалява) 2. Доколко е смислено детето. Личното ми мнение е, че върху някои деца ваксините имат много лошо влияние, като променят трайно поведението и действат на ниво нервна система. Има достатъчно инфо в мрежата по въпроса. При всички положения си струва да се опита игровия подход, защото той променя не само поведението на детето положително, но променя и нашето собствено поведение и виждане относно това, на детето. Гого има нов интерес - към самолетите. Взехме от библиотеката една книга за самолетите и от две седмици той не иска да му чета друга книжка освен нея. Разглеждаме всякакви въздухоплавателни средства - балони, дирижабли, самолети... Вече знае думи като елерони, вертикално и хоризонтално кормило, контролна кула, колесници, витло... Знае за Боинг, Еърбас и Белуга... Знае как се управлява дирижабъл. Знае за "Юрин Гагарин". Знае как се движат безмоторните самолети - по въздушните течения. Знае какво е парапланер и че мама и тати са се возили на парапланер...Знае дори, че братята Райт първи са летели със самолет!
Когато четем за дирижаблите, аз отварям интернет и му показвам снимки на дирижабли, а ако има интересно видео гледаме. Между другото за първи път гледах видео за самолетоносачите - бях впечатлена!!! Това са гигантски и много странни кораби. Днес му казах, че дядо му Гого е бил авиомеханик и е ремонтирал самолети, и че като отидем пак в София ще го помоля да му разкаже как се ремонтират самолетите и как работят двигателите им, а той беше очарован. Утре у нас ще пристигнат поредица от енциклопедии, които поръчах за Гошката - от поредицата "Разгледай отвътре". Поръчах и няколко книжки от поредицата "Чудния сват на..." - те са за малко по-нататък, но не мога постоянно да мисля какви книги да купувам. Когато харесам нещо го купувам и складирам за по-нататък. Е , сумата е малко височка - 175 лв. Но пък ми дадоха отстъпка от 25 %, което е много добре. Иначе трябваше да платя над 200 лв. Разбира се има още няколко подобни книги като "Как се движат автомобилите" и др. , които ще престоят в шкафа за една-две години. Но пък какво изобилие само ще си имаме у дома! .... Мисля, че тази инвестиция си струва. Ако сега не направя така че Гого да обича да чете и да проявява интерес към науката, смятам, че след 7 години ще е твърде късно. ------------------ ПС: Получихме книгите - направо супер са! Следкато едва ги завлякох в къщи, защото ужасно тежаха, ВЕДНАГА отворихме кашона. Гошката искаше на момента да ги види..... Предстои ни мнооого четене и прекрване на време с тях. Някой ги скътах за по-нататък, наистина не са за неговата възраст, но дургите вече са на рафта ни. А Гошката направо е влюбен в "Ще стана лекар", една от книжките, които поръчах. Вътре има термометър и въпроси с отговори. Детето трябва да посочи верния отговор, като притисне термометъра до него, а главата на главния герой светва в червено или зелено, според това дали отговора е верен или грешен. Толоква много му хареса, че днес като се събуди от следобеден сън направо седна в леглото, потърси книгата и попита: "Мамо, до къде бяхме стигнали?" Гого е почти на 3 г. и 3 месеца. "Който владее духа си е по-добър от завоевател на град!" Така пише в Книгата на книгите... Наистина понякога ме и ужасно трудно да се овладявам, когато Гошето се заинати за нещо си. Особено когато съм уморена, или когато бързаме за някъде, а той просто не ме слуша. Не че Гого е твърде инатлив, не е. Но все пак се случва да упорства и то, както се досещате, в най-неподходящите моменти. В такива моменти просто излизам от кожата си. Идва ми да се разкрещя, да го хвана и да го разтръскам или прото да го наплескам. Да си призная и трите ми се случват, макар и рядко. Все повече успявам да се овладявам или по-скоро да приемам по-лежерно неговите НЕ и НЯМА. Вероятно защото разбирането ми относно инатливостта се промени. Затова много ми помогна книгата на д- Коен "Децата, родителите, играта". Там той много добре обяснява как подобни прояви на инатливост, упорство, агресия, опърничавост са всъщност зов на детето за помощ-неговия начин да ни каже, че има нужда от възстановяване но близостта помежду ни, която се е изгубила. Детето не може да обясни чувствата си вербално, то дори не ги осъзнава дотолкова, че да може точно да определи какво го тревожи и измъчва. Затова то показва дискомфорта, нисхармонията с непривично и често дразнещо за нас поведение. Всъщност в такъв момент детето се е заключило в "кулата на изолацията", от която му е трудно да излезе само. Точно тогава нашите нормални реакции като предупреждения, ултиматуми, заплахи, изолации и други подобни не действат, защото те само задълбочават отдалечаването ни едни от други, дисхармонията и отчуждението. Д-р Коен съветва в такива моменти да постъпим точно обратното- ние да прострем мост към детето. Това може да бъде един искрен разговор с него или да оставим наст ана всичко друго и да му обърнем внимание, да го утешим, прегърнем или да направим каквото трябва, за да скъсим дистанцията и премахнем образувалата се пропаст помежду ни.
Ето как използвах това ново разбиране в един подобен случай у дома. Гошето от сутринтто не искйше да си обуе чорапите, ходеше по пижама и бос, а беше все още с лека хрема. След многократни опити да му обясня колко е важно да не стои бос и молби да се обуе на мен взе да ми писва. Идваше ми да го напердаша: -Момченцееее, не разбираш ли, че ще се разболееш повече, защо ми създаваш още грижи? Обличай се веднага или.....- започнах да повишавам глас - Няма!- заяви Гошето и седна на паркета ей така, по пижама - Гого, моля те, мамо, закъсняваме, обувай се! - НЯМА! - Гошенце ще настинеш, хайде стани и седни на леглото - продължих да нареждам докато прелитах от кухнята в спалнята и приготвях чантата зй излизане, опитвах се да се облекй и да направя още нещо междувремено - Няма!!!! - твърдо и ядосано каза той - Добре, излизйм без теб. - Няма - повтаряше той, седеше в една поза на пода и си личеше че е гневен. - Добре, няма. Стой си тук. - Няма!!! - вече сериозно повиши тона Гошето От кратките му и ядосани отговри, които бяха едни и с щи на каквото и да кажех разбрах, че е влязъл "в серия". Замълчах и докато щъках напред назад се зачудих какво да правя. През това време той продължи да повтаря през около 10 секунди по едно силно и протестно "Няма!", и въпреки,че аз нищо не казвах, той викаше, навел главичка надолу, седейки в една и съща поза. "Ще ми трябва друг подход" си помислих и се о досетих за книгата на Коен. Ето сега мога да изпробвам дали работи стратегията му. Бях много набрала, вече закъснявахме, но успях да се събера и да преглътна гнева си. Оставих всичко настрана и седнах на ръба на леглото до мястото, където Гошето седеше на земята. Погледнах го с други очи - не като дете, което ми прави напук, а като дете, което чрез протеста си моли за близост... Протегнах ръце към него и понечих да го вдигна от земята: -Гошенка, ела, миличък, ела да те гушна! За моя изнепйда той не се съпротиви, а се остави дй го вдигна ида го взема в скута си. - Пиленце малко, тъжно ли ти е? В отгово на въпроса ми той отпусна главичка на гърдите ми и сдържайки се започна да хлипа. Изглеждаше като човек, който си отдъхва, на когото току-що са простили, като че това, което беше в него започна да излиза със сълзичките му. Не плака много, беше повече като едно признание и благодапност, че съм го разбрала и съм успяла да формулирам онова, което му е тежало. Притиснах го към себе си: -Много те обичам, миличък, много! Изринявай, мамо, ако съм те натъжила.... Поседяхме минутка така, а после му казах: - Хайде да се облечем, защото Веси ни чака за музиката, и момчетата, да не закъснеем... Искаш ли ти да си майката, а аз бебето? -Да! - отдъхна си Гого е вече си личеше, че всичко е отминало- Искам аз ти кажа, че т ябва да се обуш, а ти да ми казваш НЯМА, така става ли? -Става, отговорих аз и преминахме към познатат вече игра на Размяна на ролите. Като резултат се облякохме и тръгнахме за минути, при това в отлично настроение. Щастлива съм, че толкова рано научих това скрито послание в поведението на детето си, за да мога да градя, вместо да разрушавам, да събирам, вместо да разделям, да създавам близост вместо да я ограбвам. И крайна сметка да мога да имам това, към което всички се стремим относно децата си- те ните открити сърца. Напоследък с Гошето играем една много интересна игра - нещо като "Смяна на местата". Научих я от книгата на Л. Коен "Децата, родителите, играта". Това е наистина страхотна техника, която помага на детето да се освободи от напрежението, което определени ситуации провокират в него, като влезе в ролята не на подчинен (в която е по принцип), а на имащия власт.
Реших да я изпробвам за първи път, когато се задълбочиха проблемите ни с къпането. Гошето не обича да му мия главата, защото му влиза вода в очите и всичките ми опити да измисля нещо пропадат. Напоследък започна все повече да плаче, дори хистерично. Затова реших да опитам този подход. Един ден след като бяхме мили косата, му предложих: - Гоше, искаш ли ти да си майката, а аз да съм бебето? (Използвам тази дума, защото му е по-лесна, а и представя ролята на детето като бебешка - тоест протестите на детето са един вид бебешки) Ти ще ми миеш косата, аз ще плача и няма да искам. - ДА! - с особен ентусиазъм се нави Гошката. - Добре - използвах момент, в който наистина трябваше да си измия косата - Хайде сега ти ми поливай косата, а аз няма да искам. - Хайде! - светнаха очичките на Гого Аз се наведох, за да стига косата ми, а той започна да ме полива. - Не, мамо, не искам- започнах да мънкам аз - Трябва, трябва, бебе! - с удоволствие ме поливаше той - Но не искам! - Ама трябваааа - леко повиши тон той - Защо, мамо? - имитирах го аз - Така, трябва!.... Мамо, сега искам да плачеш! - Оооо, иииии.... не искааааммммм! - преструвам се аз, а той започна да се смее - Трябва, трябва - повтаря и старателно ми мие косата Така продължихме доста, дори не искаше да свършваме. От тогава насам той постояно иска да играем тази игра в най-различни варианти. Например когато трябва да излизаме и аз го карам да се облича той сам предлага: - Хайде ти ще си бебето, аз майката! Кажи, че не искаш да се обличаш! - Мамо, не искам да се обличам - подхващам аз докато го слагам на коленете си, за да му обуя панталона - Ама трябва бебе! - Но не искам! - продължавам аз - Трябваааа!... Мамо, сега кажи, че искаш още да си поиграеш! - Искам още да си поиграяяяя - недоволно казвам аз - Не може, бебе, трябва да тръгваме - Ама аз искам!!!! - повтарям неговите реплики, които ми казва често в подобна ситуация - Не може! Ще закъснеем! Докато си ги говорим тези неща, аз вече съм го облякла и неусетно сме тръгнали към вратата - нали все пак той ме навива да излизаме, а аз се дърпам! Веднъж се преструвахме, че той (майката) иска да ме среше, а аз (бебето) не искам. Бях седнала на леглото и той ме решеше с една бебешка четка, а аз се преструвах, че се дърпам. - Бебе, трябва да те среша! - Не искам! - Ама трябва! - Не! Не давам! - Трябва, трябва! - Не, не искам - дръпнах се аз - Ама не може, трябваааааа!!!!!!! - вече почти ядосано каза Гошето Аз спрях за момент и го попитах: - Ядосваш ли се? Напрегнатата му физиономийка цъфна в усмивка и ми каза: - Да! - Защото постоянно ти казвам, че не искам, нали? - Да! - Виждаш ли колко на мен ми е неприятно когато ти постоянно ми казваш, че не искаш! - Да - почти с облекчение каза той След няколко дни, когато отново ми казваше, че не иска нещо си, му припомних: - Гого, помниш ли колко ти беше неприятно, когато аз ти казвах постоянно, че не искам да ме срешеш? - Да, помня. - Моля те, сега не ми казвай ти постоянно, че не искаш това или онова! - Добре! - и се разбрахме, дето се казва "по мъжки" Когато играем на тази игра често той самия ми казва какви реплики иска аз да казвам. Следвам неговите правила. МНого често ми казва: "Мамо, искам ти да кажеш...." Аз го казвам, а той ми се противопоставя в ролята на майката, като не ми позволява да направя "каквото искам" или ме кара да правя нещо, "което аз не искам". Таи игра помага много на детето не само да освободи парата, бидейки овластено и имайки власт на родителя. Но му помага и да се постави на мястото на родителя, и да разбере от друга гледна точка своето собствено поведение! Също така ми помага да разбера какво е схаванл от моите обяснения защо трябва да прави нещо определено, или защо не трябва да го прави.... Силно ви я препоръчвам. Откакто я играем борбите ни с НЕ, НЯМА, НЕ ИСКАМ рязко намаляха. Дори когато той пак ми казва тези думи се случва да го обърнем на майтап като си спомним за нашата игра на "майка и бебе". Откровено казано дори само това да съм научила от книгата на д-р Коен, си струва прочитането на почти 400-те страници. Иначе с проблема с миенето на главата се справихме, след като купихме очила за подводно гледане. Вече два пъти мием главата почти без проблем, защото в очичикте не влиза вода. Продължаваме с ученето на думи на английски.
Гого вече знае около 60 думи, които научи за около 2-3 седмици, при това не съм го обучавала всеки ден, а между другото. Често използвам нашите разходки, за да му показвам предмети и обекти и да ги назовавам на английски, като "магазин", "магистрала" и т.н. Вчера, докато бяхме на плажа, използвайки първия хубав слънчев ден, в който да можем да отидем до морето, научи думата send и see. Днес пък научи нови 4-5 думи от Английския картинен речник, някои от които самата аз научих, защото ги чувам за първи път - комин и ограда! Chimney и fence! Понеже не знаех как се произнасят, влязох в Гугъл Транслейтър и ги изписах, след което натиснах иконката за чуване на думата. На Гошето пък му стана много интересна тая работа. Настани се на стола пред колпютъра и .... "Искам още!" Използвах случая да преговорим стари, пък и новонаучени думи. Отначало само повтаряхме след "каката" думичките. После направих следното: написвам думата, пускам му да я чуе и питам: - Какво е chimney? - Комин! - с апломб отговаря той. После пускам следващата и следващата... Днес за първи път му казах и няколко кратки изречение. Понеже той започна да се глези и да ми казва друго дума, вместо изобразеното на картинката в книжката, аз му отговарях на английски. Диалогът ни протичаше примерно така: - Where is the gate?.... Къде е портата? Той ми показва колата и се кикоти. А аз сериозно: - No, it's not a gate! This is a car!... Where is the gate?... Не, това не е порта! Това е кола!... Къде е портата? Той пак показва колата и пак се кикоти. А аз използвам случая, за да му го набия в главицата като повтарям по няколко пъти: - Where is the gate?.... Къде е портата?.... Where is the gate?.... Къде е портата? ...И пак продължаваме така. Първия път, когато ме чу да казвам цяло изречение на английски се ококори, но бързо схвана и продължихме шегата... После използвах инерцията и продължих и с другите научени нови думи - облак, покрив, ограда, балон. По принцип гледам често да преговаряме старите думи ей така, на игра, за да не се забравят. Но те станаха доста и вече и аз забравям какво сме научили. Добре че си ги записвам в тетрадка-речник и мога да следя кога какво е научил. Често гледам да става на шега. Той го възприема като игра и нещата вървят много добре. Понякога прави опити да ме изпитва мене. ПРодължават опитите ни да се отбием.
Може би множественото число тук е много подходящо, защото не аз съм тази, която води процеса. А двамата се опитваме заедно да намерим своите нови навици.Дори бих казала, че Гошето е инициатор тук. Гого продължава и на обяд и вечер, когато си ляга да ми напомни: - Без цокане, мамо! - Да, Гоше, без цокане. Лягаме, гушкаме се, пускаме си аудиоприказката на Балкантон Палечка - на телефона или таблета и се приготвяме да заспим. Гошето ми обръща гръб и почва да жми - затваря очички и се опитва да заспи. Но пусти навик - не му се отдава. След като чуем цялата приказка - около 25-30 мин. той сам предлага: - Мамо, искам да цокам. Давам му малко и после заспива. Тази вечер отново същото се повтори. Той няколко пъти посукваше помалко и после се опитваше да заспи - върти се насам натам, бута завивката, после се обръща към мен, прегръща ме и отново опитва да заспи. После ми обръща гръб и още мижа, но...не се получава. След като сука малко втори или трети път ме погледна и каза: - Мамо прибери цокането - прошепна Гошката - Какво? - мислех, че ми се причу - Затвори цокането! - А, да, разбира се! - схванах аз и дръпнах надолу блузата си. А той пак опита да заспи.... В краят на краищата, след като два пъти изслушахме Палечка и от 22.00 часът беше станал 23.10 той сам поиска пак да суче: - Мамо не мога да заспя. - Добре Гошенце! Няма нищо, мамо!... Постепенно ще свикнеш, не се притеснявай. Той кимна засука, отпусна се и заспа. Много съм обнадеждена, че нещата ще се получат. Може би не веднага. Но ще опитваме. Очарована съм от това, че Гошенцето проявява разбиране и наистина здрав разум. Той осъзна това, което толкова време се опитвах да му кажа и активно започна да ми съдейства. Истинска душичка! Досега въпроса с отбиването беше на дневен ред за всички други, освен за Гошката. Той по никакъв начин не искаше да се отказва от този си чудесен за него навик. В последните месеци доста често, май всеки ден му говоря, че вече е време да спира да суче:
- Гошенце, вече си голям, големите момчета не цокат...Ти вече си на три годинки?!?! - Ама аз цокам! - Ама ти си вече великан бе, Гого, ти си много много голям, ще ти се смеят другите момчета - с усмивка му казвам, докато той суче. - Мммняма - под нос и с усмивка ми отгваря той и продължава да си суче Напоследък постоянно си говорим по въпроса за братчето, което искаме всички Гого да има. - Гошенце, нали искаш братче? - Да! Искам! - Но трябва да спреш да цокаш, мамо, защото докато цокаш не можеш да имаш братче. - Защооо? - интересува се той - Ами нали ти обясних, не помниш ли? Защото докато мама има млекце в коремчето й не може да се образува онази мъъничка клетка, от която ще порастне бебето... - Добре, няма да цокам - така си отговаряше Гого, но като дойдеше време да спи или като се събуди, веднага иска да суче. НО ДНЕС! Ах, днес да се похваля!!!! Идва време да си лягаме и ние двамата се наместваме на леглото - както винаги. Тъкмо си повдигам блузата и Гошето ме изненадва: - Мамо, аз нали нямаше да цокам? - О, верно бе Гошинка! - Ти забрави! - с усмивка ми казва Гошето. Това "Ти забрави" е него лаф. Използва го когато пропусна нещо, или забравя нещо, което понякога всъщност умишлено правя... - Да, мамо, забравих - не можеш да повярвам на ушите си. Дръпнах надолу блузката и почти очаквайки той да промени мнението си му предложих: - Хайде да те гушна и да ти разкажа една приказка и ти така ще спинкаш, искаш ли? - Да! - ми отговори той като че ли винаги така сме правели. Той сложи ръчичка около врата ми и премижа. Започнах да му разказвам приказката за "Палечка", която той за първи път слушаше. Разказвах я дълго, а той току отваряше очички. - Затвори оченца, миличък, нека да си починат. Стиска очичките, въртя си един два пъти и след около 30 минути безуспешно заспиване ми каза тихичко: - Мамо, искам да цокам! - Добре пиленце! - дадох му да суче и за две минути беше заспал. По-късно когато се събуди седна в леглото и не поиска да суче - направо не е за вярване. Побъбрихме си, изяде една бонбонка на Нестле (която бях готова да му дам само и само да не суче). Обсъдихме какво ще правим и преди да станем аз му казах: - Гого, искам да ти благодаря маменце, че ти поиска да опиташ да спинкаш без да цокаш. Накрая пак малко поцока, но въпреки това, ти опита и ще стане! Благодаря ти, мамо! Малко по-късно, докато шофирах към Пикадили, се помолих в колата и благодарих на Господ за Гого: "Боже благодаря ти, че си ни благословил с това прекрасно дете, Гошето, благодаря ти, че си ни дал любов помежду ни.... Благодаря ти, че помагаш на Гошето да спре да суче, дай му благодат и желание за това Господи! Благодаря ти, че му помагаш да се откаже от сученето, за да имаме второ детенце... И те моля, Господи, да дадеш на Гого братче, което да му е друграче, да си играе с него и да се радва заедно! Моля те да ни благословиш с още едно бебе, Господи!...." Така се помолих, а Гошето каза "Амин!" Когато по-късно татко му се върна аз въодушевено му разказах пред Гошето: - Саше, да ти похваля Гошето! ДНес...- и му разказх всичко. Гошката слушаше със свенлива усмивка. А САшо го прегърна: - Браво, Гоше! Браво, тате! Когато дойде време за лягане предложих: - Гого, искаш ли да си пуснем приказката за Палечка - ти не си я слушал досега на компютъра. Но аз я имам.... Ще си я пуснем, ще се гушнем и ще спинкаме, без да цокаш, искаш ли? - Да! - отговори Гого Пуснах прекрасната нежна версия на Палечка от моето детство. Гушнахме се и я изслушахме два пъти. Гошето стиска очички, въртя се няколко пъти, но не успя да заспи и се повтори случката от обяда - накрая поиска да суче и заспа светкавично. Въпреки, че нямахме успешен опит, аз съм много щастлива и благодарна, че Гого сам пожела да опита да заспи без да суче. Сам направи този опит. И зная, че сме на правия път и без насилие, без стрес ще преминем към този нов етап на самостоятелност в неговия живот. Наистина съм благодарна за това чудно детенце, което Бог ни е дал. Умно, добро, с меко сърчице! В последните няколко месеца най-ненадейно Гого се сприятели със сина на наши приятели, който е трети клас. Имайки предвид голямата разлика в годините, не ми беше минавало и през ум, че те двамата може така да се сближат. Още повече, че отначало нямаше признаци заподобно приятелство. НО общата им страст към колите даде резултат. Петър, както и Гого са страшни фенове на автомобилите. Могат да играя с часове с количките - то състезания, катастрофи, писти, гаражи и други подобни. Петър е много спокоен, не се дразни на Гошето, Гого пък изпада във възторг и копира Петър в нещата, които прави.... Освен с колите вече двамата много много се забавляват като си играят на гоненка, криеница, конче, скачат и всичко останало каквото две момчета приятели правят заедно. Тази седмица Петър остана у нас два дни и о, благодат! То било чудесно да си имаш още едно хлапе у дома - не усетих че имам дете, и почти не усетих че има две деца. ПРез цялото време си играха, без крясъци, караници, викове или друго подобно нещо. Ходихме заедно на разходка, на гости, а у дома времето течеше неусетно. Спаха заедно наобяд. А сутрин и наобяд след сън, когато обикновено Гого иска да суче и суче най-продължително Петър просто свърши страхотна работа. Идва да ни събуди рано сутрин в спалнята: - Гоше, ставай, чакам те да играем - сяда Петър до Гого на леглото и се опитва да го събуди А Гошката само като го чуе - няма разбуждане, протягане или сучене - направо скача, все едно че само това е чакал и веднага отива да си играят в хола. Не се сеща, че обикновено суче сутрин. Единствения негатив от всичко е, че бъркотията става малко по-голамя, но пък после ги стягам да приберем заедно и готово. Петър каза, че иска да дойде у нас за една седмица през ваканцията. И аз на драго сърце ще го приема у дома, защото двамата си прекарват страхотно, пък и като едното нищо Гого да спре да суче покрай него. Ето ги двамата сладури: Нали виждате с каква любов гледа Гошето Петър?
НО - има едно голямо НО. За съжаление Петър ще заминава в Автстралия - родителите му планират да емигрират. Всъщност майка му вече замина. Гошето не знае това, но след година го очаква раздяла с Петър. Когато майката на Петър му казала, че заминава и след година и цялото семейство ще отиде там, Петър казал: - Ами Гошко? Той ми е най-добър приятел. Не искам да заминавам. Мъчно ми е, заради Гого, пък и заради Петър, защото всяко голямо приятелство е толкова ценно - както за малките, така и за големите, и е тежко и истинска загуба да се разделиш с добър приятел! Но ... такъв е живота. |
Categories
All
Archives
November 2016
|