През повечето време Гошето е чудесно дете, НОООО.... понякога направо....много ме ядосва. Нали казах, че влезна в бебешкия пубертет! Стана си свободна еденица - има мнение по всички въпроси и се налага да полагам усилия за да го убедя, че нещо трябва да стане както аз искам. ОСОБЕНО когато трябва да се облечем и да излезем. По някаква причина Гошето не държи да излиза от в къщи, най-вече когато трябва да сменяме памперса и да се обличаме. Започват едни гонитби, едни увещания, залъгване със солети, разказване на приказки иииииии други подобнииииии.....
Няколко пъти дори си изпуснах ръката... Понякога тази борба ми идва в повече. Още повече че Гошенцето не иска с НИКОГО вече да стои, освен с мен. Не зная защо, но започва да плаче дори когато искам да го оставя с татко му. Лепнал се е за мен и край. Не че ми пречи това. Но ми се иска ПОНЕ РЯДКО да мога да го оставям за час при татко му. Зная че е период и ще мине най-вероятно. Надявам се.
3 Comments
Най-накрая Гошката смени приказката!!!
Вече наизуст я бях научила "Градче в табакера". Но преди два дни му предложих да чуе друга приказка. Мислех че ще ми откаже както обикновено. Но той каза ДА! Бързо избрах една любима моя весела приказка - "Пипи дългото чорапче". Пуснах му я и о, чудо! Гошето я хареса! Повторих му, че това е приказката за Пипи. И от там нататък познайте! Сменихме "Дин дин" с "Пепе" (така й вика Гошката). Той не може да казва Пипи и казва Пепе. При това изговаря П-то по един особен начин, а именно като поставя езиче между устничките си. Много е мило и сладко. Друга добра новина е, че Гошенцето знае вече 7 букви. Не като звукове а като графични символи. Буквите са А, О, Е, М ( като мама), Т ( като тати), Г (като Гого), а днес научи и Б. Аз го изпитвам ежедневно. Отделям по около 5 минути. А и той сам иска да посочва буквите. По всякакви надписи. Като види някъде например А ( която му е любима) я посочва и казва: "Това А! Това А!" Как го уча ли? Ами една от първите книжки които му бях купила бе една книжка "Вкусна азбука". Вътре срещу всяка буква има някакъв хранителен продукт. И аз още откак започнах да му чета от време навреме я вземах и започвах: "А като ананас. ( и посочвам буквата и съответно плода) Б като бонбони. В като вишни и т.н." По едно време преди около два-три месеца Гогето сам искаше да му я показвам и посочваше някои плодове, които харесваше, и искаше аз да ги назовавам. И така докато онзи ден - преди 6-7 дни, докато се приготвяхме за излизане Гошката започна да ми сочи една торбичка на М-САТ, смачкана на един стол, от която се виждаше само надписа САТ и започна да вика: - А! А! А! - Какво бе Гошка, какво мамо? А той продължава да сочи и настойчиво да ми повтаря: - А! А! А! Викам си, ох, това детенце, какво пък сега иска да ми каже?!...Мина минутка преди да включа, че той ми показва буквата А! - Буквата А ли ми показваш Гошенце? А ли? - и посочих буквата с пръст - Аааааааа! - каза Гошката с интонация, която казваше "Загря най-накрая!" и се засмя почти потърквайки ръчички. - Гошенце ти А-то ли ми сочиш?!?! Браво мамо! Браво!... Веднага направих експеримент. Започнах да му посочвам разни надписи и да искам да ми посочи буквата А в тях. Нямаше грешка. Гошето посочва А-то. Направи две-три грешки, но само в началото. После твърдо започна да сочи А-то. При това положение яхнах вълната и веднага започнах да го уча на други букви. Не съм ги подбирала специално. Просто си мислех кои букви би могъл да произнесе ясно. И така го научих на останалите буквички. Първо на О-то - посочих му едно голямо цветно О, изговорих го и направих с пръст кръгче по контура на О-то. Така няколко пъти. И Гошето започна да повтаря след мен и да плъзга пръстче по О-то. После му показах и Е-то. Е-то малко по-трудно от О-то го запомни - не като звук, а като символ. После Научихме Г-то. После М-то и после Т-то. Г и Т малко ги бърка понякога, но все по-рядко. А вече знае и Б-то. МНого му е интересно да си играем на Буквите. Аз вземам някоя книга със заглавие с големи букви и почвам да го питам: - Има ли А в тази дума? или - Посочи ми къде е буквичката Г? или - А къде още виждаш Е Гошенце? А Гогушлето ми отговаря: - Това А! - Това Г! - Е няма! и т.н. МНого съм доволна. Ако вървим с това темпо се надявам докато стане на две и половина да сме научили буквите и почвам да го уча да чете. Вече пробвах да прочетем МАМА. Но не стана....хихихихи Установявам, че много майки използват телевизията, за да развличат децата си, така че да имат мъничко свободно време и да могат да си вършат домакинската работа. За малки деца се използва най-често един популярен канал Baby TV. Намирам че е доста вредно да се създава навик в толкова малкото дете да гледа към ТВ екран. Просто така то се приучава че забавлението е свързано с гледането в онази там кутия, където разни неща се движат...И какво става в бъдеще? Когато детето стане първи - втори клас и по-голямо родителите се чудят защо то иска да стои пред екрана и не иска да чете и да учи по учебниците?! Като че ли родителите делят периода на училището от периода на детството. Когато е малко може да стои пред ТВ, но когато порасне трябва да стои пред книгите ?!? Трудна работа!
Отскоро Гого започна повече да се занимава сам у дома на фона на аудиоприказки. НО започнах да го приучвам към аудиоприказките постепенно. Първо му пусках приказки в колата докато карам. Един ден той си хареса една приказка - Градче в табакера. Там едно момче-камбанка пееше една песничка "Дин-дин.-дин-диндин." Това се хареса на Гошката и той започна да повтаря Дин-дин. Използвах това и започнах да му я пускам повече, а той започна да ИСКА да му я пускам. Пробвах да пускам и други, но той веднага идва при мен и заявявя категорично: "Това НЕ дин-дин! Дин-дин!" И аз му я пускам пак. И така сега му я пускам а той хем слуша, хем си играе с нещо - с конструктора, с колите, с каквото и да е. Смятам че аудиоприказките са много полезни, понеже развиват въображението - детето трябва да си представя всичко, то рисува картини в ума си и си изгражда представа за образите - нещо, точно противоположно на видео филмчетата. Но да кажа и за четенето на приказки. Някои родители, които чувам да четата все едно очакват детето им да слушано новините по телевизията. Ще ви споделя как аз правя така, че на Гошето да му е интересно - МНОГО ИНТЕРЕСНО - да слуша приказките, които му чета. Първо сядам с него така, че той да може да наблюдава картинките. Когато започна да чета се старая да го правя максимално артистично. Все едно е театър. Избирам си специфична интонация за всеки отделен герой - като тон и темпо на гласа. Преправям гласа си когато чета техните реплики. И не само това - правя гримаси, жестове и мимики с които подсилвам съответните реплики. Когато чета репликата ня някой от героите го посочвам на илюстрациите, така че Гошето да схване, че имено това е героят който говори. Изобщо ако са добри илюстрациите посочвам с пръст всичко, което е илюстрирано и за което става дума в текста, докато чета. Така на детето му е много интересно. А да ви кажа - той слуша не защото е гениален, а защото аз правя така, че да слуша Чела съм и съм разказвала приказки и на други деца. Някои казват че съм любимия им разказвач на приказки. А ви уверявам че не се изискват някакви мноооого специални умения. Ако не знаете как да четете пуснете си няколко аудиоприказки и ще чуете как актьорите говорят или разказват. ПРосто ги имитирайте. Апропо - ето ви линк към един сайт с онлайн аудоприказки. Това е най-голямата онлайн колекция която съм намерила досега: http://lamqta.com/ot-jivota/prikazki-ot-nasheto-detstvo-na-mp3 Искрено вярвам, че когато детето стане любопитно към книжките, нещата които там са написани, то много по-бързо ще иска да се научи да чете. А от това следва че много скоро ще може само да се занимава четейки от една страна, а от друга ще имате доста по-малко неволи когато тръгне на училище и трябва да чете от учебниците. То просто ще е свикнало да възприема и да се забавлява с писано слово. На прага на нова година сме.
А Гошенцето - нашия ангел, е вече на годинка и единадесет месеца. Скоро - на 27 януари, ще стане на две години! Нямах деца толкова дълго, а ето - моето момченце е на две годинки. Вече излиза от бебешката възраст и става наистина малко момче! Миналата година за неговия рожден ден имаше бедствено положение. Тази година на рождения му ден ще има референдум. Дано да е само референдум без бедствено положение, та да можем да отпразнуваме рождения му ден с всички поканени, а не само с някои близко живеещи. А относно моят дневник? Той започна ей така - помежду другото, а вижте колко време вече продължавам да пиша. И се радвам че го правя. От една страна за тези, които четат. От друга за Гошенцето - ще му е много интересно да прочете своята история и какво се е случвало с него когато е бил още малко бебе. А от трета страна - за мен самата. Сега когато гледам видео записи, които сме правили на Гошката ми е ТОЛКОВА вълнуващо!!! "Леле, колко е бил малък! Ама това Гошенцето ли е? Ах, колко е бил топчест! Как сладко се смее!...." Гледаме със Сашо и самите ние сме с усмивки на лицето. Забравя се! Да, забравя се, защото децата така бързо се променят! А видеото ми отваря прозорче към миналото - към разни мили моменти, сладки хапчици спомени. Що се отнася до дневника - когато препрочитам някои постинги си казвам "Наситина ли тогава стана това?"или " Така ли точно беше? Интересно!" Защото умът често променя спомените... Зная, че някога, след 10-15 години ще е много вълнуващо да седна и да почета - да се върна назад, към това прекрасно време. Време пухкаво, меко, топло и слънчево - като самото ми детенце! Относно ПЛАН БЕБЕ - реших да затворя този дневник с настъпването на втория рожден ден на Гогето. Може би ще отворя нов дневник - ГОГО, или нещо подобно. Не съм решила още. Но нали планът се осъществи. А и Гошенцето вече почти не е бебе. Затова е време да затворим тази страница. И очаквайте ПЛАН ІІ - през 2013. Нова година - ново бебе! :-) Успех на всички бъдещи и настоящи майки и татковци! Бъдете благословени и бъдете благословение за своите деца! Господ да бъде с вас! През декември една приятелка ми каза, че в Регионалната библиотека Славейков, в Детско-юношеския отдел, всяка сряда има четене на приказки за най-малките. Много се ентусиазирах да заведа Гошенцето. Още повече че напоследък интереса му към приказките отново се възвърна. Помните, че по едно време той се беше запалил много по каталозите за мотори и коли. Но отскоро ги забелязах, че вече не ги търси и не се впечатлява толкова, но пък за сметка на това все иска да четем книжки. Почти всяка сутрин след като си направим сутрешния тоалет и го облека ме вика в хола и ми сочи към етажерката, където са неговите книжки. "Искаш да четем приказки ли Гошенце?" питам аз. "Да!" кратко, ясно и въодушевено отвръща Гогето.
Та затова, когато чух за тази чудесна инициатива на библиотеката с радост се съгласих да заведа Гошката. И така в сряда сутринта, в 10.00 часа отидохме в библиотеката. Там са напривили прекрасен кът за деца - има зелен мокет, като тревичка, малка масичка и детски столчета. А отстрани има дори дъска за рисуване с тебешири. В тази стая на библиотеката има само детски книжки. Венеция, госпожата, която чете, приготвя книжките на масата. Дечицата могат да си ги разглеждат предварително, преди четенето. А когато се посъберем, Венеция избира една книжка и започва да чете. Това са обикновено кратки малки приказки, или стихчета за деца. Ако някоя майка иска може също да се включи в четенето. Изобщо, както каза Венеция, целта е да се чувствате като у дома си и за всички да е приятно и весело. Заниманията са около час, час и половина. Последния път за моя изненада, Венеция бе приготвила и предварително изрязани гирлянди и фенерчета, които децата, с помощта на майките си, трябваше да залепят за коледна украса. Всичко много ми хареса.А особено ми хареса, че в библиотеката могат да се записват съвсем малки дечица! Затова бързо и без колебания записах Гошето като читател на юношеската библиотека. Веднага взехме и първите му 5 книжки. Една от тях му стана любима и всеки ден ме кара да му я чета - по 6-7 пъти. Това е книжката "Горската детска градина" - написана в много хубава рима. Доста длъжка, така че понякога ме заболява гърбото от четене. Но съм щастлива, че Гошката обича да му чета. Толкова е важно децата да имат любов към книжките и четенето. За разлика от гледането на филмите, където участва само едната половина на мозъка, при четенето активно работят и двете половини - тази на логиката и тази на въображението. Да умееш да мислиш творчески, да имаш развито въображение са едно от трите важни неща свързани с интелигентността.Да не говорим колко е важно човек да има навик да възприема и обработва написан текст, при това в голям обем - важно е за образованието. Затова ще се радвам ако успея да възпитам в Гошето интерес към четенето и към книжките. Това ще е за мен голяма победа, особено в днешното време. За всички, които се интересуват ето къде са сбирките на библиотеката във Варна: Детско-юношеска библиотека, кръстовището на 8-и приморски полк и Чаталджа, от 10.00 часа. Адреса е 8-и приморски полк 110. Да не пропусна да отбележа, че заниманията са безплатни. Ето и снимки от последната сбирка, когато правихме украси: Венеция е дамата с дълга черна коса и очила. Вчера Гогето за първи път вдигна температура.
Казах си: "Ето на! Тъкмо се похвалих, че Гошето не е боледувал и стана тя каквато стана!" Сутринта ми се стори, че Гошката е малко по-топъл от обикновено. Но си помислих, че може и да се лъжа, понеже беше жизнен и нищо друго не подсказваше, че може да има Т. Към обяд ми се стори още по-топъл. А най-странното бе, че ръцете му бяха студени. Сложихму поларени дрешки и пак бяха студени....Странно. Но как да му премеря Т? Той само като види термометър веднага го иска, за да играе. Пробвах да му премеря Т на игра, ама то трудна работа. Изобщо не мога да съм сигурна, че меря точно. Затова когато заспа на обяд веднага пробвах. Понеже нямаше друг начин мерих Т на свивката на гушката. 38.6 градуса. Два пъти мерих и дават пъти едно и също показа. След час отново мерих - вече беше 39.1 градуса. Бре!.... Събуди се Гошето, бузките му червени, и очемидно не му е добре - криви се, отпуснат... Звъннах на личната но не вдигна. Звъннах на хомеопатката ни, д-р Ганковска, тя ме посъветва да отидем на спешен, но ми каза да му взема Беладона 30 СН 2х3 перлички. Звъннах и на моята приятелка Галя. Всички предположихме, че има вероятност да е от зъбите, при условие че няма хрема, не кашля и не киха. Дадох му аз на Гошето 7 мл. панадол. Сашето ни качи в колата и отиваме при лекаря. Преди да влезем се помолихме на Господ Гошето да бъде съвършено изцелен в Името на Христос. Лекаря го слуша, гледа гърлото - нищо няма. Изписа ни витамин С, нурофен за разнообразие ако се наложи, тантум верде и нещо за дробовете ако има хрипове по-късно. ПРибрахме се, Гошето беше средна хубост - но вече по-добре. Вечерта дадох Нурофен профилактично, че да не вдига посред нощ. И си легнахме. Днес сутирнта нямаше Т. През деня не наблюдавам никакви обезпокоителни симптоми. Гошката е добре. Нищо повече не съм давала, дори беладона, понеже не успях да купя. Благодаря на Бога. Така че, Гошето е добре. Но още се чудя от какво беше тази висока Т. Зъбки не виждам да са избили?! Чудна работа?! Но важното е, че сме добре. Иначе да спомена че Гошето си каза за първи път името - стана на 14 ноември. Гушкам го аз, и го мачкам, и какот обикновено къкънижа: - Тази хубава гушка на кого е, бе мамо? Твоя ли е? А той: - На Гого - каза го срамежливо и едва-едва като ме погледна очарователно А аз хлъцнах! Първо Гого вече рядко му казвам, но той си го е запомнил това! И после - за първи път го чувам да си казва името! - Саше, Саше, чу ли го какво каза??? Гошенце, кажи, мамо, на кого са тези бузки? - На Гого - с усмивка и отново срамежливо казва Гогето, като поглежда и мен и баща си. А ние - радост! - Браво Гошка, ти имато ли си знаеш пиленце? - Да - казва засмян Гошето Продължихме серията с очичките, ръчичките, гръбчето, дупето, косичката, главичката и всчико което се сетите. И Гошето все отговаряше че са "На Гого"! Впрочем казва го малко затворено и звучи леко като "Н'Гого", като О-то е нещо средно между О и У. Ноооо какво значение има това? Гошето мисли за себе си като човек вече! А вчера ей така на майтап му казах: "Дим дим да ме няма!" и той взе да го повтаря: "Д'м д ме няма". Пуснахме му и песента, но не я отразява. Не прави връзка. Иначе Гошката е много много привързан към татко си. Неговия ТАТИКУ му е постояно в устата. Когато Сашо отива на работа Гошето често плаче и ходи на прозореца, за да го гледа, а Сашо му маха от колата. Така някакси успява да се раздели с него по-леко. Когато Сашо се прибира Гошето оставя каквото и да прави и с усмивка и повтаряйки ТАТИКУ хуква към вратата, след което веднага иска да показва на татко си разни неща; хваща го за ръката и го повежда нанякъде. Случва се понякога когато отиваме да приспивам Гошето той да настоява и татко му да дойде с нас. Лягаме тримата на леглото. Гошето е по средата, усмихва се щастлив, подава ръчичка на татко си, а се обръща към мен и засуква. Някога не иска да легне ако татко му не дойде. Двамата много си играят по мъжки. Гошето ползва тати като катерушка. Сашо го подхвърля, боричкат се на леглото и изобщо мъжки игри си играят. Приблизително веднъж седмично излизат само двамата. МИсля ,че си прекарват добре. Сашо го води със себе си по работа, на разни срещи и казва че Гошето се държи перфектно, без забележки. Ако се счупи някоя играчка Гошето я носи на татко си да я отремонтира и наблюдава как става това. Често и той иска да се включи - ами да, интересно му е. И така... ... И ето че пак стана 12.30 след полунощ. Айде отивам да поспя, че утре пак ме чака работа на детския фронт. Към момента Гошето, който вчера стана на 1 годинка и 10 месеца продължава основно да се храни с кърма. Имам предвид че по-голямата част от храната, която поема мисля, че е кърма. Суче сутрин, после ако не закуси пак към 10.00. Иначе за закуска яде попарка, или неща като просо, или нещо от този род със сирене, масло и мед.
На обяд хапва нещо, по негово желание - кремсупа от моите прекрасни кремсупички, или пълнена сурова пиперка със сирене, или кисело млеко или плодово пюре. Понякога просто иска да си легне и следователно суче, защото за сега заспива докато суче. След обедния сън пак посуква. После след обяд като излезем навън почти никога не иска да суче ,но пък хапва неща, които съм приготвиля - банан, орехи, други плодове, или някаква кифличка, пълнена пиперка със сирене (много ги обича) и неща от този род. Гледам да не му давам солети, бисквити и т.н. Не че не яде, но гледам да не е всекидневно. Също избягвам кремчета от нишесте и всякакви други ненужни но калорични нещица. Защото Гошето без друго си е с бузки. Пък и за какво да го тъпча с нишесте? Вечер сяда с нас на масата. И сам решава какво ще яде. Често иска да опитва от повечето неща, но сам оси избира какво му харесва. Забелязвам, че обича да се храни разделно. Примерно яде маслинки, после преминава на салата, после на хляб или рибка. Но не обича да ги смесва. Иска да пробва и виното и ракията. Да си призная веднъж много ми досади и му дадох да пробва ракията, та се опари и поплака , но от тогава не е искал повече ракия. На лягане пак суче за заспиване. Нощно време ако го тормозят зъбките суче 3-4 пъти. Иначе се случва да се събуди 1-2 пъти и да суче. Та ,така я караме за сега с храненето. Кърмата е супер храна - явно! Като гледам Гошето как се развива - и физически и умствено. Освен това не боледува за сега, благодаря на Бога! Има много здрава мускулатура, и стабилна костна система, ако мога да съдя за това от цялостната му двигателна активност. Чувствам се като супер жена, защото доставям супер храна :-)) Нашето Гошенце влезна в бебешкия пубертет точно след като навърши една годинка и девет месеца. Почти внезапно започна да употребява думичката НЕ. Докато преди всичко беше ДА, сега започна почти на всичко да казва първо НЕ. Е, поне неговото НЕ не е съвсем категорично, защото не е НЕ, а е НЯ! Обаче последните дни все повече го втвърдява към едно чисто НЕ. Често когато му предлагам нещо, което желае първо казва НЕ, и след като аз кажа: "Добре, не!" той си променя мнението: "Да, да!" Не е само НЕ-то обаче. Гошенцето има строго определени "процедури" за това, как се прави определено нещо. Например задължително когато си ляга иска да е със спалното чувалче. Когато му давам да хапне или дори да опита нещо, трябва да сме на масата в хола, където обикновено му давам сутрешните и следобедните закуски. Може да искам да му дам да пробвам само лъжичка, но това трябва да се извърши имено на определеното място. Аз му подавам лъжичката а той ми посочва с изпънат показалец посоката "ХОЛ" и тръгва натам като се обръща да види дали върву след него. Сяда на дивана и така приема да опита храната или да хапне. Вчера бяхме на площадката и се качи на една от тези люлки дето са като везни - седна от едната страна, а аз от другата натискам с ръка надолу. След малко реших да обърна ръцете и да се преместя от другата страна, че се уморих. А Гошето се развика НЕ, не, не. "Какво бе, Гоше, с другата ръка ли да те люлея?" "Да, да!" Сменям ръцете, а Гошето се ухилва . доволен е! Ама-ха! Нещата трябва да си имат ред - така де! Случва се Гошето да реши че нещо ще е еди си как. Например онзи ден искаше да си легне на обяд с домашните пантофки, които са като обувчици от полар. Опитах да го убедя да ги свали, но не! Той настояваше да си легне с тях. Така че се приспахме с пантофи и после ги свалих. Като цяло съм решила да не му се вързвам - ще го оставям да си прави каквото си е наумил, стига това да не е в разрез със здравето му и някои основни правила за у дома и за навън. Например няма да му дам да ходи бос по теракота повече от 5 минути. Или пък да излезе по пижама навън - зима е.Също не бих му позволила да рисува по мебелите, нито да си играе с ножовете. Общо взето неща от този порядък. Но гледам в 98 % от случаите да го карам на убеждаване и съвсем спокойно. Слава на Бога почти не ми се налага да се налагам със сила. Гошето е сговорчив и има здрав разум. Не ми е ясно какво схваща от моите обяснение, но явно доста добре ме разбира. Защото обикновено се договаряме както трябва. Напоследък много се разхождаме с тортинетката Мини Микро със седалка. Гошето се придвижва изумително бързо с нея.И ми е приятно да тръгнем по тротоара - аз с количката, той с тортинетката и така за половин час сме до центъра. Междувремено разглеждам магазините, хапваме нещо и си общуваме. Изкарваме си чудесно. Дори - няма да повярвате - научих Гошката да разпознава светофара. Значи спираме на ръба на тротоара. Аз му посочвам червеното човече отсреща и му казвам: - Гошенце, виждаш ли червеното човече, дето свети на светофара? (той знае какво е светофар) - Да!- ентусиазирано отговаря той. - Като свети червеното човече чакаме. После като светне зеленото човече ще тръгнем. Нали ме разбра? И така - чакаме. А като светне зеленото пак го питам: - Виждаш ли Гошенце, светна зеленото човече - тръгваме! - ДА!, Да, да, да!!!! - Бързо, бързо, бързо карай, да пресечем, че идват коли.Хайде, бързо карай! Аз бутам количката, а Гошката бърза с тортинетката да пресече като повтаря: - Кола... кола ,кола, кола... А вчера му дадох задача: - Гоше, като светне зеленото човече ми кажи, мамо, за да пресечем, чу ли? Нали разбра, като светне зеленото ми се обади! Като светна зеленото човече Гошката го посочис изпъната ръчичка и показалец и извика със силен глас: - Атя! - което значи нещо като "ето, светна!" - Браво Гогушленце, точно така, хайде да пресечем! И се спуснахме по шосето. Когато сме у дома, понякога става по-напечено, защото се налага да измислям занимания за Гошката. Има два-три различни пъзела, с които се занимава с удоволствие. Сега у нас е хит и една къщичка с дупки - формички, в които трябва да се вкара съответния елемент. Много чу харесва на Гошето. За моя изненада запомни коя форма е елипса, коя е месечинка... още от първия път!!!! АЗ се изненадах Но пък формите като шестоъгълник и трапец го затрудняват. У дома също така кара тортинетка, свири на ксилофон - с двете ръце, хихи...Но най-обича да е качен на столчето до мен и да ме гледа като готвя или мия чиниите. Когато сме навън се разбираме прекрасно, Гошето ме слуша много, аз също го слушам когато иска нещо и мога да му го позволя. Благодаря на Бога, такива неща като тръшкане, крещене и прочие не са ми се случвали. Само от време на време някоя друга дъгичка в количката или като го взема на ръце за да го "изнеса" от някъде. Но това се случва доста рядко. Наистина си общувам с Гошето като с голям човек - с уважение, с търпение, с обяснения. Не се поставям в позиция:" Ще стане на моето, защото аз така казвам." МНого ми харесва да си общувам с него по начина по който го правя, защото виждам чудесни плодове от това. Първо той ми се противи много по-малко, второ - не се караме, трето - той ми има доверие... Е ,нещата не са идеални. Но са близо до идеалното.Наистина Гошето е чудно, прекрасно дете! Снощи в леглото казах на Сашо, че Гошенцето е истински шедьовър! И това е истина! Не мога да сипредставя по-хармонични и прекрасни отношения между родители и дете! Съвършено е... А това е първата рисунка на Гошето с пастели, които му купих онзи ден. МНого ги харесва.( Колата и светофара са мое дело.) Толкова съм развълнувана - днес Гошенцето за първи път ме целуна.
Тъкмо се бяха прибрали с татко му от разходка. Бяха правили състезание - Сашо с детската количка, а Гошето с неговия си кракомобил. После ходили на моторите да ги разглеждат и изобщо добре се бяха разходили... Сашо се излегна на дивана и говореше по телефона, а Гошето сучеше. Обикновено когато суче аз го галя по главичката и му говоря - не че трябва, но не мога да се стърпя: - Гошенце, ти моето агънце ли си, мамо? - Хмммм - отговаря Гошето, сучейки; това "Хммммм" го измънква усмихвайки се и поглеждайки ме. Като една гугутка е! - Ти моето ангелче ли си? - Хмммм - щастливо измънква той - Ти моето пиленце ли си? А, маменце? - Хмммм - пак се усмихва сучейки Гошката - Ти моето бебуше ли си? Моето детенце ли си Гошенце? - Хмммм - продължава Гогето. ....Ахххххх!!! Този наш диалог! Толкова са ми мили тези моменти! Има нещо много нежно и лично в тях! И така и днес, говорим си, и изведнъж Гошето спира да суче, изправя се на коленца, гушва ме и ... допира устнички до едната ми буза,а... после и до другата.... ЦЕЛУВА МЕ! - Ай, Гошенце, ти целуваш ли ме, мамо, ах сладкия ми! - занареждах аз в блаженство. А той...с едни червени бузки, с леко замаян поглед, и ме поглежда свенливо - да, целунал ме е! - Саше, Гошето ме целуна, не можа да видиш!!!! - викам на Сашо А Гошката отново се навежда и ме целува отново по двете бузи! - О, Гошенце, прекрасно детенце! Обичам те, маменце! - казвам на Гошенцето А той си поляга и пак започва да суче. По-късно вечерта отново ме целуна. А когато го помолих да покаже на татко си как ме е цункал по-рано отново го направи. Допира малкото си носле и устнички в страните ми! Душица! А когато стана време за лягане се развихрихме - Сашо пусна някакво готино парче от 90-те по ТВ и се разтанцувахме с Гошката. Аз импровизирам а той играе неговия танц - тоест върти се в кръг, и от време на време размахва ръчички в опит да ме имитира. След 10 -на минути реших да поседна, но гошето не ме оставя - дърпа ме за ръката и иска още да танцуваме. Така изкарахме 20-30 минути. Големи танци паднаха. Ама и аз се раздадох де! Гошето падна няколко пъти, понеже му се завиваше свят. А аз пробвах да го науча на някое и друго приклякане и движения с ръчички - да разнообрази танца си! Ех, голяма веселба падна! А малко по-късно щастливо си легна и заспа на минутата. Прекрасно е, прекрасно е! СКъпи приятели, преди няколко дни Сашо ходи до София по работи и посети и Фонда, за да вземе нашите документи. Помните, че пуснахме молба за отлагане на процедурата по инвитрото с няколко месеца. И д-р Лалев ни еше казал да отидем за документите си октомври-ноември.
И ето ни - с карт бланш за второто инвитро. Малко се развълнувах и малко се притесних. До сега някакси все едно нямах срок. Просто изчаквах нещо с неопределен срок. От 07 ноември вече имам точно определен срок, в който трябва да се включа - 1 година! Часовникът тиктака. До другия ноември трябва да съм влязла в процедура.... До края на идния октомври трябва да са ми сложили блокираща инжекция.... Продължавам да се колебая ту искам второ бебе, ту се боя... Притеснявам се дали ще успея да отбия Гошката навреме... Зная, че звучи странно отстрани, но той много разчита на сученето. За сега не е готов да бъде отбит - категорично. Надявам се до 6-8 месеца да му поникнат всички зъбки и да е готов да приключи със сученето. Все пак на две годинки и половина ще е... Ще проверя и дали мога да вляза в процедура без да е отбит, въпреки че 100 % ще ми спре кърмата... Ох, какво е правя...не зная още. Но се надявам нещата да се развият от самосебе си. И възнамерявам в следващите 6 месеца да не се тормозя. ПРедавам всичко на Господ, и вярвам, че той ще нареди нещата по най-лекия и правилен начин. Впрочем откривам тема "план ВТОРО БЕБЕ", в която ще попълвам нещата свързани с това мое второ инвитро - подготвка, процедура и всичко, както първия път. |
Categories
All
Archives
November 2016
|