Гогушлето е сладкодумник. Не говори много, ама говори толкова сладко!!!!! Също какъвто е той - сладунчо!
Най-хубавите думички, които ясно казав са "мама" и "тати". Особено татко си много го спряга в едно словосъчетание: ТАТИКУ! Какво ли значи това? Различни неща според случая. Често значи "къде е тати"? По 100 пъти на ден Гошката ме пита: "Тати Куу?" А аз: "Тати е на работа" А той пак: "Тати куу?" И аз пак: "Тати е на работа, ще си дойде по-късно." И така по 10-ина пъти в серия. От няколко дни започна да се опитва да повтори след мен: "на работа", но казва нещо като "бакоба". Но каато повторя "на работа ли?", той се усмихва до уши и ми отговаря : "Дааа!" Друг път ТАТИКУ означава: "Това е на тати колата." или "Искам в колата на тати." Оня ден паркирах до колата на баща му и Гошето от задната седалка започва: "Татику?!", А АЗ ПАК: "Тати е на работа" и така няколко пъти докато накрая Гошето ядосано ми казва с натъртване: "ТАТИ КУУУУ!!!!" като сочи към колата, и чак тогава зацепих. "Ааааа! На тати колата ли е това?", а той: "АА-ХАААА!" все едно искаше да ми каже "е най-накрая ме разбра!" Понякога за мен казва: "Мама-Ка", но още не зная с какво го свързав, понеже рядко го казва. Много добре казва думите "Няма го", като набляа на ГО-то. Използва ги както да каже че нещо или някой го няма, така и за да обясни, че не намира нещо някъде, или че определен съд е празен, и изобщо за нещо липсващо. Когато посочва нещо, казва : "Тюуа!", тоест "това". Също отлично изговаря думичките ДА и НЕ. Но по-често използва да-то. А когато иска да каже не, по-често го казва като нещо средно между Не и Да: НЯ! Дипломат е детето! Може и да не говори твърде много, но разбира извънредно добре, което може би е нормално за тази възраст. Знае и посочва всички части на тялото си. Със сигурност знае голям набор от думи, но не мога да определя колко точно. Само наблюдавам колко ме разбира. Опитвам се да го запознавам с нови интересни думи като ШОСЕ, БРАДИЧКА, СФЕТОФАР и т.н. Понякога му подавам по-сложни изречения и за моя изненада след кратък размисъл той ги осмисля и схваща смисъла им. За моя почуда днес установих че сякаш разбира и думите "ляво" и "дясно", защото докато караше камиончето го инструктирах накъде да завива и той го правеше. Е, бъркаше от време на време, но...в повечето случаи завиваше в правилната посока. А колко е сладко когато гопитам: "Мама обича ли Гошето?" , а той отговаря със захлас: "Дааа". После го питам: "А Гошето обича ли мама?", а той "Даааа"!!! Сладичко сладунче е този мой Гошка!
0 Comments
Даааа , отдавна не пиша. Трудно ми е да намеря време. Ако бях само майка... ехееее... нямаше да е толкова трудно.
Но сега се опитвам да нося няколко дини под една мишница (дано поне са узрели :-))). Гошката ми отнема неимоверно много от времето. Но пък сега с него е все по-интересно. Комуникираме си и той става все по-разговорлив :-) Добре ме разбира, макар аз не винаги да го разбирам толкова добре. Започна да проявява и тичината за възрастта си упоритост. Не много, но достатъчно, за да се чудя как да постъпвам от време на време. Домакинството също изисква своето - чистене, готвене, пране и всичко останало. Както и всички дела, свързани с нашето семейство. Освен това се опитвам да продължа с магистратурата. В момента пиша курсова работа. Това с образованието винаги ми действа супер стимулиращо - изкарва ме от затворения кръг на ежедневието и насочва мислите ми към други, по-интересни неща. За мен ученето е чудесен импулс ком нещо ново - обновява ме и ме вдъхновява. При това ми е и полезно. Предмета, по който пиша е Християнско консултиране в църквата. Отначало бях леко скептична. Но...след това...Нещата които прочетох ми помогнаха да реша един 40 годишен проблем - този с моята майка. Мисля, че за първи път успех да стигна до отговор на въпроса "Какво не е наред между нас?" Не само разбрах, но вътрешно бях променена и можах да простя и да бъда освободена! Разбрах, че това се е случило след последните няколко виждания с майка ми - вече няма раздразнение, няма гняв, които преди все някак избухваха и не можех да овладея. Всъщност започнах да изпитвам благодарност - че я има, че е здрав, че се грижи за нас все още... Голям товар падна от сърцето ми.... Затова когато приключа с курсовата работа, ще я публикувам - може пък а някой друг да послужи по същия начин. Какво друго правя? Занимавам се се фирмените ни дела - администрирането, рекламата и т.н. Това също отнема енергия, особено в края на месеца...Имаме и някои нови бизнес идеи, за които ще трябва проучване и мислене... Затова сайта остава на това утешително пето място по важност. Но пък е често в мислите ми. Искам да напиша много неща за Гошенцето - нали в краят на краищата той ще го чете някой ден. Иска ми се да документирам важните събития в неговия живот, за да знае какво се е случвало в тези безпаметни за него години. Щастливи за мен години. За нас - защото Сашо все повече време отделя за малкото човече. Гошето е страхотен фен на коли и мотори! Напоследък любимите му книжки са каталози с автомобили и мотори, които разглеждат заедно с татко му. Сядат на дивана един до друг или Гошката в скута на татко си и започват да разглеждат: - Това е еди си каква кола , тати - казва Сашо - Даа - потвърждава Гошето. - Коя кола е най-хубава Гошенце? - Етю тя! - което значи "ето тази". - Къде е коримилото на колата? - Тюа! - сочи с пръст волана Гошката - А гумите, тати, къде са? - Тюа! - тоест "ето това" Имаме книжка с 38 различни превозни средства. Гошето разпознава и посочва с пръстче 90 % от тях, между които бетоновоз, каяк, багер, каляска, каруца, валяк, трамвай и т.н. Тя също му е любима. За около два-три месеца Гошето беше голям фен на ключовете, особено за колите. ИСкаше непрестанно да взима нашите. Дори преди време загуби един от ключовете на колата ми. И какво да правим? Отидох там, където се бракуват колите и помолих да ми дадат ключове от бракувани коли. Дадоха ми 7-8 плюс дистанционни 2 броя! То радост настана! Гошката носи по един във всяка ръка. Обикаля край колите пред блока и опитва да ги отключи. И изобщо пробва да отключи всичко, което му попадне пред очите - шкафове, врати, коли и т.н. Добре че тази мания поотмина. Любими играчки са му колите, които някакси успява да прави постепенно на парчета, дори металните. Разбира се обича много да кара кракомобила си. А скоро планирам да му купя тортинетка Микро. Малко са скъпички, но мисля,че това ще е една много добре инвестиция за него. Ясно е че ще я кара главно идното лято, но пък сега зимата ще има превозно средство и у дома. Гошето разпознава всички части на тялото си, вкл. пъпчето и пишката. Посочва ги с пръст като го питам. А също така посочва и нашите части на тялото. Понякога наистина ме учудва с това колко много ме разбира. Веднъж бяхме в кухнята и аз му издадох по-сложно инструкция: "Гошенце, иди да ми донесеш чорапките си, на масата в хола са." Той ме погледна,позамисли се, а аз повторих: "Иди мамо, на масата в хола, чорапките, доне си ми ги!" Той се обърна, отиде в хола и ги донесе. Иначе сериозно обмислям възможностите за детска градина за след година - година и половина. Поне на 4 часа. Имам нужда от лично време. А и все повече мисля ,че Гошето активно трябва да общува с другите деца. Много искам да го запиша в Монтесори, но... дали ще можем да плащаме високите такси - това е въпроса. Иначе за държавна няма да стане - нали сме без ваксини. Пък ииии... не зная дали искам да го пращам в държавна. Обикновено децата много боледуват, а и не съм убедена, че там се грижат добре за междуличностните взаимоотношения между децата. Не ми харесва тенденция да се оставят децата на закона на джунглата - който е по агресивен да оцелява за сметка на другите деца. Мисля, че децата трябва да се възпитават. Това ще търся аз. И дано успея. Отново почвам да тренирам - този път мисля, че ще е наистина. Ще използвам, че в момента съм почти на килограмите, на които бях като забременях. Всъщност с половин килограм повече съм - 65 кг. Това лято отслабнах стремително - дали от кърменето, дали от жегите, дали от размстройството, което ме държа цели две седмици - не зная. Но ще използвам засилката, за да направя добър отскок. Естествено ще ползвам времето на обедния сън на Гогето. Няма как - иначе никога няма да стане, защото все ще го отлагам. Коментара на Гери към предишния ми постинг е едно стихотворение, което като че ли е отговор на моите въпроси...
Спомням си ясно един момент от детството ми: Била съм може би на 6, 7 или 8 години. Ходих на кино да гледам "Трите лешника на Пепеляшка". Бях удивена да видя как от всеки лешник излизаше прекрасна бална рокля за Пепеляшка. Това е единственото, което помня от филма сега , но тогава бях така впечатлена, че силно исках и майка да го види. Особено понеже тя беше шивач-моделиер. Прибрах се след киното у дома и заразказвах на майка ми за филма. Започнах да я моля да отидем да го гледаме заедно. "Моля те бе мамо, ела да го гледаш! Много ще ти хареса! Моля те, нека да отидем заедно!..." Толкова много я молих, исках да сподели с мен моето удивление, исках да го гледаме заедно... Но тя не дойде, понеже нямаше време. Наистина тя работеше денонощно - за нас! Но аз още помня този случай. И тогава разбрах, че няма смисъл да я карам да правим нещо заедно, защото тя беше много заета.... За себе си твърдо съм решила никога да не допускам други неща да бъдат по-важни от споделеното с детето ми време. Да, тъжно стихотворение и съвсем истинско! ---------------- От отдавна не съм писала тук. Имахме два много натоварени месеца. Нали знаете - във Варна винаги е лудница през лятото - приятели, гости, късно лягане... За мен това са екстра часове на крак след Гошката. А на другия ден, сагата продължава. Накрая на м. август бях на края на силите си. Чувствах се изтощена и физически и психически. Сашо също е натоварен и съответно липсата му е по-голяма, умората също, а помощта към мен - по-малка. Отношенията се изопнаха, най-вече от моя страна. Аз мога да търпя, но в края на краищата вдигам революция! И така отново се стигна до скандал, в който му казах тежки думи, които мисля, но които не биваше да казвам по този начин. Но благодаря на Господ, че след това смекчи сърцето ми и ми даде простителност и милост кам него. Поговорихме си и този път съвсем кротко му казах, че имам нужда да ми помага физически като отделя повече време за Гогето. И той се вслуша в думите ми. Сега отново нещата са наред и то по-добре от преди. Сашо наистина започна повече да се занимава с Гошката, а аз съм много по-спокойна. Просто чувствам неговата подкрепа и това ми стига. За мен е важно Сашо да е пълноценен баща. Така аз мога да съм пълноценна съпруга. Иначе вътрешно загрубявам. Ставам едно мъжко момиче. Не че не мога да се стправя с всичко. Аз всичко мога да правя! Но това ме кара да бъда по-малко нежна към съпруга ми. Когато той е по-грижовен, аз мога да бъда повече жената, от която има нужда. Много ми се иска да драсна нещо за Гошката, но и това ще стане тия дни. За сега ще ви пусна една от последни Онзи ден се запознах с една млада майка, която има момченце малко по-голямо от Гогата. Мъжът й е холандец и живеят в Холандия.
Заговорихме се за възпитанието и тя каза, че там, в Холандия, възпитават децата по съвсем различен от тук начин. - Когато малкия беше на около 3 месеца се наложи да отидем на педиатър. - ми каза тя - Той прегеледа малкия и между другото ми каза: "Малко сте го изтпуснали. Но няма нищо - и така става, само дето ще ви е по-трудно на вас." Засегнах се леко, защото си мисля, че е прекалено такова изказване за дете на 3 месеца. Обаче да, моето възпитаване се различаваше от холандското. - В какъв смисъл? Как си възпитават децата? - полюбопитствах - Ами още в пъвите 20 дни (!!!!!) те им дават да разберат, че няма да толерират никакво негативно поведение. - Какво значи това в случая? - Оставят ги да плачат. - Така ли? - Да. Всичко се прави под график. Детето спи, яде, и с него се играе примерно 15 минути, след което майката го оставя в стаята му и излиза да си върши работа. Независимо дали плаче или не, не му обръща внимание. И така още от малко то се научава, че няма смисъл да плаче и да прави сцени.Такива неща - да си играят с детето продължително като нас - няма! Всичко е под график. Изграждат много стриктен график на детето и то си знае какво следва и не протестира. - И какъв е ефекта? - Много голям. Няма да видиш дете да се дърпа или да вика. Ако някоя майка иска детето да дойде при нея не се налага да му вика по няколко път. Просто му казва: "Денис, ела тук". И детето се подчинява. - Хм, аз не бих могла да го оставя да плаче сам. - Ами и аз. Те все ми се чудят (свекърва ми и роднините), че аз съм по-всеотдайна. Не разбират нашия начин за отглеждане. Там посто е съвсем различно и всяка жена постъпва както правят внсички останали. Бях много впечатлена от разказа й. И дори се замислих дали постъпвам правилно с моя Гого... Почувствах се разколебана. Защото и аз искам дете, което да ми се подчинява идеално - доста по-лесно е. Доста размишлявах - добре де, децата в Холандия се подчиняват. Но до какво води в бъдеще такова възпитание? Как се отразява на личността и на взаимоотношенията с родителите в последствие? Дали тези отношения са близки или повече дистанцирани? Дали децата стават творци или повече добри изпълнители? и т.н. И така случайно попадам на следния цитат от един учебник по психология, който сега чета. "Духът на детето бива призован към пълнота чрез нежно докосване с обич и прегръщане. Ако едно бебе не е било държано, прегръщано, люляно, не му е било пято, не са ходили с него, не са му говорили, а са се грижили за него в условията на студено планирано време за хранене и спане, най-вероятно е то да стане възрастен, който да интерпретира целия си живот по същия студено планиран начин. Например той може да се чувства неудобно от прояви на спонтанност и да бъде неспособен да отвори широко сърцето си и да се отпусне доверчиво в любовта на някой друг към него. Неговата сигурност и задоволство ще бъдат в гладкото протичане на програми и планове. Неговото определение за любовта е в даването на материални неща и услуги. Но, понеже неговия дух знае, че има нещо повече от това в живота, той ще изпитва глад, който не може да определи. В него може да се надигне гняв, който той да пренасочи върху тези около себе си, като че и те са длъжни да осигурят някакво облекчение на нужди, които самият той не може да наименува..." Може би все пак привързаното родителство е по-добрия начин, въпреки, че е по-трудния. Впрочем дали е по-трудния? Понякога се чувствам отчуждена от самата себе си.
Грижата по Гошката така ме поглъща, че забравям за себе си - без да искам. Не чувствам глад, не чувствам жажда, не усещам че ми се ходи до тоалетната.... Ето така се случва - слагам го да спи и изведнъж осъзнавам колко съм гладна! Или прибираме се и изведнъж разбирам колко много ми се ходи до тоалетната.. Концентрацията покрай гледането на детето е доста голям. Представете си - функционирането на един отделен човек, което вие трябва да направлявате постоянно. Подходящо ли е облечен, пил ли е вода, дали не хленчи защото е гладен, да не хукне нанякъде, където е опасно, ходя по него, често го вдигам и го нося, следя да не забравим нещо някъде, създавам му занимания, да го отклонявам от нежелани неща като акумулаторните колички, строени в градината ... Изобщо... куп неща. Не че нямам отдих - но в минутите когато той си играе наоколо и всичко е наред, просто се отпускам и се наслаждавам на спокойствието. За малко. Поради тази ангажираност на ума ми се случва да забравям - за разни неща, за себе си, за някои ангажименти. Наистина отстрани никой не може да разбере какво натоварване е отглеждането на дете. Може би това важи преди всичко за нашето време. Още от раждане започнете да го възпитавате на "самостоятелност".
Не го кърмете! Не само, че това ще загрози бюста ви. Възможно е детето да се пристрасти към сученето и да иска да продължи да суче, дори когато е напълно захранено. Не го оставяйте да спи с вас – това ще попречи на сексуалните ви взаимоотношения. Отрано го свикнете да спи само, а ако детето не иска и е неспокойно или дори плаче, просто го оставете и затворете вратата – ще свикне. Ако е нахранено и сухо, но все пак продължи да плаче, в никакъв случай не влизайте в детската стаята докато не минат 5 минути, а най-добре докато не минат 20. Не го вземайте много често на ръце, защото може да свикне и да иска повече да е във и със вас. Давайте му играчки, които да гушка вместо вас докато заспива. Давайте му биберони, които да задоволяват сукателния му инстинкт. Пускайте му дискове с музика или приказки, вместо да му пеете и да му четет вие. Вложете творчество – предлагайте му и други заместители на оригинала! Когато плаче не го гушвайте докато се успокои, а по-добре го сложете да легне в количка или кошче и го лашкайте напред назад, докато му се завие свят и се унесе. Слагайте му повече ваксини, и го водете по възможност по-често на лекар. Просто така – профилактично. Нищо че химията влияе върху мозъка му. Вместо да се занимавате с детето или да плащате на бавачка използвайте телевизията, за да ангажирате вниманието му. Така ще имате повече време за себе си. Не го оставяйте да расте у дома до 4 годишна възраст. Вместо това най-добре го пратете на ясли, а после и на детска градина. Когато отрасне и иска да играете с него или да отидете заедно на кино, или на разходка не се поддавайте – първо е важно да свършите своята работа. Детето има приятелчета и играчки, с които може да се забавлява. Когато стане тийнейджър....а, ама тогава май няма да има нужда да правите нищо... то вече няма да ви търси. Отдавна се каня да споделя тази наша радост!
За някои акането е просто акане. Но за нашето семейство всяко акане си беше повод за радост. Говоря без заобиколки, но нали се отнася за детско аки, все пак! Шегата настрана. Пиша го повече за тези, които са имали нашите безпокойства и проблеми. За първи път миналия месец ЮНИ, Гошката ходи 19 пъти до тоалетната. Най-често се случваше така - два поредни дни ходи, след което прескача един. Този месец до момента имаме 14 попадения - тоест четиринадесет дни е ходил до момента до тоалета, като от 10-о число до сега, ВСЕКИ ДЕН! Това не е било откак навърши два месеца. А сега е на година и почити шест месеца. Много се радвам! Акото е с нормална консистенция, нямаме проблеми със запек! Все още си водя записки, ще пиша когато ги захвърля, което ще значи и край на нашите проблеми с акането. НАПЪЛНО! Аз отдавна спряха да се притеснявам, но знаете, че винаги си имате едно на ум когато детето ака веднъж на 3-4 дни. Явно обаче вече поема повече храна, която все пак е малко за възрастта му, но пък изглежда е достатъчно за да се събере баласт за едно ходене. Още нещо да се похваля - днес за първи път Гошето пишка три пъти в ГЪРНЕТО! У дома го пускам да тича по пишка. Но до сега той си пиша и ака където го хване нуждата. Всеки път когато пиша или ака, аз назовавам "процеса". Така че той вече разбра какво е "пиши" и "аки". Обаче не разбира, че трябва да ме извести преди да свърши работата. Обаче днес го гледам че си държи пишлето, а разбрах от една приятелка, че това е признак че му се пишка. И го питам: "Гошенце, имаш ли пиш?" Той казва: "НннДааа" АЗ грабвам гърнето, което ми беше точно под ръка и подлагам, а той се изпишка вътре. Ех, как се зарадвах!!! След около час отново се повтори същото. Аз го питам, той потвърждава и отново давам гърнето, а той се изпишка вътре. Накрая опитах и трети път, но явно имаше много малко пиши, защото като му го подадох гърнето, той милия дори се понапъна за да се изпиша, но имаше много малко. Обаче явно разбра, че аз много се радвам и реши да ме зарадва! Та така - обнадеждена съм, че може това лято някакси да се научим да пишаме в гърнето. Обаче за акането, не зная как ще стане. Често го виждам като почне да се напъва, обаче все не набирам смелост да го сложа на гърнето, да не го секна и да не вземе да се стиска. Още малко ще почакам да свикне да пишка в гърнето и ще пробвам. Та такива ми ти работи! Много акана и пишана стана темата, но какво да се прави - житейска е! Вече съм от така наречените "продължително кърмещи" майки. Този термин всъщност е неправилен, защото трябва майките, които кърмят до около годинка да се наричат "кратко кърмещи" майки, а не да има термин за онези, които кърмят колкото продължава ЕСТЕСТВЕНИЯ цикъл на кърменето. Но както и да е. Не за това ми е думата.
Искам да споделя с тези от вас, на които предстои да кърмите и захранвате бебето си нещо, което ми стана ясно като бял ден преди около седмица и което не съм прочела или чула от никого казано точно по този начин. А именно: АКО ИСКАТЕ ДА ОТБИЕТЕ БЕБЕТО СИ РАНО, тоест до годинка - годинка и нещо ( независимо по каква причина), ТРЯБВА ДА ГО ЗАХРАНИТЕ ПО ТРАДИЦИОННИЯ НАЧИН. ЗАХРАНВАТЕ БЕБЕТО КАТО ПОСТЕПЕННО ЗАМЕСТВАТЕ ЕДНО КЪРМЕНЕ С ЕДНО ЯДЕНЕ и НЕ ГО КЪРМИТЕ НОЩНО ВРЕМЕ. Ако правите така до около годинка бебето може да бъде отбито без проблем. АКО ИСКАТЕ ДА КЪРМИТЕ БЕБЕТО СИ ЕСТЕСТВЕНО И ДА НЕ ГО ОТБИВАТЕ РАНО, и АКО НЕ ИСКАТЕ КЪРМАТА ВИ ДА СПРЕ РАНО, тогава НЕ БИВА ДА ЗАМЕСТВАТЕ КЪРМЕНИЯ с ХРАНЕНЕ. В този случай кърменето си остава основно ядене, а на бебето се дава свободно (и разумно) да опитва от храната и да яде колкото то пожелае. НОЩНИТЕ КЪРМЕНИЯ ОСТАВАТ. (То без тях и не може ако бебето основно се храни с кърмата). Ако ще отбивате бебето си трябва да го направите до около година и един, максимум два месеца. После това става доста трудно. Ако го отбиете още на 9-10 месеца пък, няма да имате никакви трудности със самото отбиване, просто на тази възраст бебето не разбира много и не се съпротивлява, нито пък толкова много настоява. След тази възраст то вече по-осъзнато търси гърдите на мама, и отбиването става трудно и мъчително и за двете страни. Аз се радвам обаче, че не направих тази глупост. Така се радвам, че успях да се преборя да кърмя Гошката, когато ми беше толкова трудно, кърмата не ми достигаше и прекарвах времето си като се цедях вместо да поспя. Прекрасно е да кърмиш детенцето си. В кърменето близостта е толкова продължителна! Мисля си, колко много време прекарва Гошето, сгушен в мен?! Може би час-два всеки ден! Често когато е легнал в скута ми, суче и ме гледа в очите. Мога да наблюдавам лицето му, израженитео му , да милвам челцето му, да го галя по главичката, да целувам крачетата му... Понякога го закачам, а той се усмихва сучейки... Обичам да галя гръбчето му, често това го отпуска и успокоява още повече. Изобщо времето за кърмене е много, много лично време, прекарано с моето дете, време на голяма близост, време на взаимоотношение... Време, в което просто стоим заедно. Ако жената не кърми всички тези жестове и мили минути са много трудно постижими, особено на възраст след 1 година, защото децата стават много подвижни, непрестанно ходят насам-натам и почти няма време, в което то да седне, да е спокойно и да можеш да го гушкаш и да му говориш. Но когато суче - тогава е точно такова време на мир и покой, и съзерцание - за мама и детето, време на наслада от присъствието един на друг заедно. Затова препоръчвам на бъдещите майки: Кърмете детенцето си колкото можете по-дълго. Това е чудесно време за вас двамата и съм сигурна, че е начало на едни близки, искрени и истински взаимоотношения. Скъпи приятели, предстои ни да ходим на почивка с Гошето. Аз и Гошето. Отиваме на летен лагер!!! Направиха ни страхотно предложение от Методистка църква Варна - ще бъдем за една седмица в Троян - паркхотел Троян. При това на прекрасна цена - 150 лв, на пълен пансион, с ползване на фитнес и басейн. То аз до фитнеса едва ли ще се добера, но... басейна ще го отразим. Купих му малка надуваема жълта жилетка за плуване. Дано не се уплаши.
Също така се надявам там да прояде повече и дано да се научи на гърне, като гледа другите дечица! Очаквам с нетърпение да тръгнем. Ще ми е терсене, че Сашо не е с нас, но пък ще си почина от домакинстване, готвене, шетане... Освен това там ще има около 60 деца и Гошката ще може да си общува с повече дечица. Вълнувам се. Не съм ходила на детски лагер откак съм била дете. Наистина и мъничко ще се притеснявам, да не би да има болни дечица. НО нали Господ ще ни пази. Очаквам също да прекарам чудесно време с други вярващи жени, да си общуваме повече на духовни теми и изобщо... да е благословено време! Заминаваме на 08-и юли и ще се върнем към 15-июли. Иначе вдруги ден отиваме до Созопол за два дни. А около 17-и юли пристигат родителите на Сашо с племенника ни. Програмата ще е пълна! Така че, ... не зная до колко ще успея да се добера до компютъра, но съм сигурна, че после ще има много за писане. И снимки също очаквайте! Мерси Гери, ще го почета най-подробно, но дано нямат в предвид детето да е на две годинки! Ние не сме ги стигнали!...
За който не е видял ето един линк от Гери за това, КАК ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО НА ГЪРНЕ ЗА ТРИ ДНИ! Гогето вече го къпеме прав в банята с душа. Това се наложи, защото вече не иска да излиза от коритото и ни стана доста трудно - плач, рев и...борба. Та затова - в банята с душа. Само дето вече и от банята не иска да излиза :-))) Чистник! По повод чистотата - истински бащичко! Само да изцапа ръцете и ги вдига към мен да ги изчистя или... по-лошия вариант - ги облизва като коте, при което аз надавам вик, защото обикновено го прави когато не мога да го достигна веднага. Е , важно е да е чист, нали?. Влезе ли в пясъчника вдига крачета да му изтърсвам обувките! У дома чисти с прахосмукачки и стирки... А ако само видите как си чисти ушите САМ!!!! При това перфектно!!!.... Абе, идилия! Иначе интересите му са изцяло в областта на превозните средства. Всичко що е на колелета е в обсега на неговото внимание. Като излезем навън постояно се притеснявам, защото не подминава нито едно колело, мотор, кола, количка, тортинетка или камионче. Всичко трябва да се бута. Дори велосипедите за възрастни, за които аз му помагам естествено. Често се приближава към колите и ги докосва или иска да влиза в тях, особено ако види отворена врата на автомобил. Що се отнася до нашата кола, като сме навън често ме завежда до нея и иска да му я отворя и да върти волана. А движещите се колички - помощ! Иска да се качва, да ги бута и да се вози! А още не стига педалите! Вече избягвам площадчетата, където са паркирани такива автомобилчета в морската градина. За съжаление - всички хубави площадчета, хората бизнес правят на гърба на майките като мен! В къщи бута коли и камиони, които са в изобилие. И така...Ама нали баща му е завършил автото, нищо че освен да шофира от друго не разбира. Другия му интерес са животните, за което знаете. Посяга към кученца и големи кучета , котенца, гжони гълъбите и враните... Много харесва животинки! Душица! Доста се изморявам, а ми казват че тепърва ще тичам с него. Вече свалих едно кило и тръгнах надолу от 68-те килца на които бях заковала от доста време. Е, това поне е добре! |
Categories
All
Archives
November 2016
|