Приятели, невероятно е, но съм подложена на натиск да започна да отбивам Гогето. И то от майка ми и свекърва ми.
Свекърва ми се обадила на майка ми да я "информира", че след 1 година кърмата вече не била хранителна и трябвало да наблегна на храненето. Майка ми непрестанно ми намеква или ми казва в прав текст, че трябва да разредя кърменето. Днес отново. Първия й аргумент е, че кърмата обеднявала. Втория аргумент, че "как ще си вадя гърдите да го храня пред хората". "Ти като баба си ли ще правиш? До три години да го кърмиш?"... И следват други от рода, "навремето аз...", " така се прави" и прочие. Чудя се възможно ли е кърмата така скоро да обеднее? Зная, че тя променя състава и конститенцията и дори вкуса си с течение на времето. Замислих се, как хората в страни където няма детска кухня, няма пюренца и дори няма изобилие на храна се справят с изхранването на бебетата и децата в ранна възраст? А навремето? Нашите баби?? И защо Господ ще създава жената така, че да има мляко години наред, ако детето суче, ако това мляко ще е бедно, ще е ненужно и излишно??? А ако някой не вярва в Господ, добре: Защо Природата ще създава подобно нещо??? Смутена съм и защото срещам и по интернет толкова много невежи, елементарни, и дори пошли коментари от рода, че кърмещи деца над годинка жени задоволявали някакви сексуални липси!!! Че, видите ли, ако жената е на 20-30 години, как да е, бива! Но ако е над 30 е срамота! Дори било "грозна гледка"!!! Изумена съм от подобни идиотски коментари! Как е възможно да ти е толкова промит мозъка, че да виждаш такива перверзни неща в нещо толкова чисто и нежно като кърменето?!....Дори днес попаднах на някакъв форум, при това в сайт със заглавие Психология. Там някакви"живо интересуващи се" от психологията на децата девойки си разменят чудни размисли за това колко дълго трябва да се кърми. Там , моля ви се, казват, че дори да се дава кърма на бебето след 1 годинка, то по-добре да се изцеждала майката и да му я дава с биберон, а не да се слага на гърдата!!! Що за тъпоумие?!?!?!?!?! НЯМАМ ДУМИ!!! Прибрах се раздразнена от майкини и веднага се разтърсих в нета, да проверя, да открия ако може, дали има резон в това, да се кърми бебето по-дълго. Намерих няколко доста интересни статии и непременно искам да ви постна линковете към тях, защото си заслужава да се прочетат, особено ако сте в ситуация, подобна на моята. Любопитно - кърмене в страната на Чингиз Хан - Монголия! Колко дълго да кърмя? Кърмене на бебе над 1 годинка? След това, което прочетох съм решена да кърмя до когато мога. Единствената причина да се откажа и да отбия Гого ще е второ инвитро - НИЩО ДРУГО! Помолих Сашо, ако отидем в София и ме "започнат" с намеците и въпросите, да ме защити. И получих неговото съгласие. Зная, че той не си поплюва и мога да разчитам, че ще ме защити наистина. Но мисля, че е крайно време в България да се промени обществената нагласа относно кърмещите майки. Кърменето не бива да е срамно нещо, което да се крие. А нещо, което да се поощрява и насърчава - напук на интересите на производителите на АМ, пюрето, детски кухни и други неща.
1 Comment
Здравейте приятелки!
Имам две новини за вас: 1. Днес ми се обадиха от Фонда. Казаха ми "Вече е време за второто бебе!" Тази новина би ме зарадвала толкова много, ако беше дошла малко по- късно. ДНес тя повече ме притесни.... Поискаха да кажа кога ще си взема документите. Назовах една дата - 26 март. Имам нещо в предвид, но още не желая да го споделям тук. Така, че предстои ми да вървя в София да си взема Заповедта за Инвитро. НО... как ще правя втора процедура като нямам никаква готовност?! Гогето е далеч от отбиване. А ако ще започвам нещо, то трябва да стане в близката половин година. Половин година не е малко.... Обаче, честно - с тези темпове ми се струва направо невъзможно всичко това да се нареди. А и Гогето е още толкова малък - как ще се превивам на две, как ще го вдигам, как ще го обслужвам - той е съвсем несамостоятелен. Да не говорим, че нищо не разбира, и се случва да ме ритне, да ме бутне....Мисля си... че поне ако е на две годинки, малко повече да разбира...ще ми е по-лесно! Не зная какво ще направя. Във всеки случай ще отида до София. А после - ще видим... В края на краищата винаги мога да направя един опит без стимулации. За опит със стимулации не мисля че ще имам финансова възможност. 2. Втората новина е хубава: Книгата на д-р Стаменов "Надежда за дете" вече е достъпна ОН ЛАЙН. Още не съм я прочела, но бързам да споделя с вас тази....сигурна съм... чудесна и ценна книга! Ето я: НАДЕЖДА ЗА ДЕТЕ. От три четири дни решително започнах да давам на Гого да яде и на обяд. Вече все пак е на годинка! Ако аз не настоявам ми се струва, че той може вечно така да си я кара - само на кърма и вечер за десерт по някое пюренце, при това малолитражно.
Иначе хората се чудят че е само на кърма. То при неговия вид не е за вярване че е само на кърма. Като изключим вечерните пюренца - по половин бурканче от средните. Но вече започнах да му давам и в 13.00 часа на обяд. Дано свикне да хапва повече, че наближава времето на плодовете и зеленчуците, бих искала да хапва в по-големи количества през лятото. А и за отбиването се безпокоя. Ако ще правя второ инвитро трябва да го отбия най-късно до втората му годинка, макар да не ми се иска. Относно евентуалните липси на желязо - явно когато бебето е на кърма основно не му липсва желязо. Защото желязото в кърмата макар да е малко се усвоява пълноценно. Но ако бебето е на адаптирано мляко или на друга храна и малко суче, тогава може да има липса на желязо. На Гогето не съм му правила изследвания на кръв и урина, ноне мисля че има анемия - катому гледам червените бузи... Аз всъщност не съм го водила на консултация от ... комай.... седмия месец. От септември миналата година. Не ми се ходи. Все пак ще отида веднъж но когато се стопли времето, че не ми се посещава поликлиниката в грипни времена. Иначе преди два дни на Гого му потече нослето, но... нищо особено. Явно е понастинал. Вечер когато го изкъпем се въодушевява и тича по голо дупе по леглото в спалнята - удря го на гоненица. Голяма веселба е де! Баща му го гони наужким, а той тича наляво и надясно, пълзи и се търкаля и смях, смях!!!! Та, може да е поизстинал. Пък и в студеното ходихме по разсходки. Но вече две вечери по 20-30 минути му включвам Биоптрона, когато заспи и днес почти му е изсъхнало нослето. А вчера бяхме на Ржден ден на Андрейчо - едно приятелско бебе - другарче по разсходки. И татко му ни направи много хубави снимки, ще ги кача в Галерията. Мога само да се похваля.
Гогето продължава да си ака средно веднъж на три дни. Имаше три-четири пъти изключеня, когато го правеше веднъж на два дни или веднъж на 4 дни. Но като цяло всеки трети ден ходи и то с добра консистенция. Най-радостното за мен е ,че вече повече от месец не съм му давала дуфалак. Последно се наложи да му дам на 06-и януари, защото не беше ходил 5 дни до тоалетната. От тогава е редовен. Аз все пак внимавам да му давам основно полдови пюрета, и зеленчукови. Сега от няколко дни започнах да го храня и на обяд, освен вечер. Да видим дали ще зачести ходенето. Много съм уморена, но искам съвсем накратко да ви кажа за болежките ми, понеже бях обещала.
И двете неща вече ми минаха. Нямам симптоми на цистит. Кръста също ми мина съвсем. Да отбележа, че за цистита пих и продължавам да пия натурални сокове, но ФРЕШ, които всяка сутрин си приготвям собственоръчно. Видях рецептата в книгата на проф. Мермерски. Там пишеше, че за цистит се препоръчва фреш от моркови, цвекло и ябълка, в съотношение 9/5/2. Впрочем пих също хранителна добавка чесън, а също и коластра. И двете имат антибиотично действие. И да не забравя - откак ме почна цистита ходя с вълнен шал на кръста - с него и спя. Два дни забравих да си го сложа нощем и пак почувствах болка. Вероятно нощем се откривам докато Гого суче и изстивам. И накрая....вече не помня дали го споменах... доста дни вечер си слагах краката в гореща вода - действа страхотно! Веднага преминава паренето и болката! Е това е за цистита. Иначе за кръста пък използвах и лампата на Цептер - Биоптрон. Тя е прекрасна за болки в костите, мускулите и за кожни проблеми. Та така де. Вече съм добре. Дори полекичка започнах да правя гимнастика. ..... Да не се хваля, че вече няколко пъти започвам и спирам.... Но тия дни осъзнах, че явно няма смисъл да чакам по-добри дни по отношение на личното свободно време. Тоест това свободно време няма да стане повече, дори напротив- ще намалява. Явно ми е нужно по-добра организация на времето. Реших да започна с 20 мин. гимнастика , като времето за гимнастика ще ми е първия половин час от първото спане на Гогето. А после веднага ще си лягам, за да си доспивам. Не е много добре да се ляга след физическо натоварване, но няма как. За сега така ще е. Иначе още от първия път имах ужасна мускулна треска и то само от 10 мин. гимнастика, при това ЗА БРЕМЕННИ - доста лек комплекс. Започнах с този лек комплекс, защото отдавна не съм спортувала. И въпреки това съм с мускулна. Чак се учудих колко съм зле. Но стъпка по стъпка ще се справя и ще вляза във форма. За малко да забравя нещо толкова важно! Гого се оказа почитател на приказките! Не мислех, че толкова малко детенце може да покаже интерес към разказването на приказки, защото мисля, че то не разбира още кой знае колко много вербално. Все пак реших да купя на Гошенцето една-две книжки с твърди страници, за да може да разглежда кратинки. Купих му "Бременските музиканти" и "Червената шапчица".
Реших да експериментирам и да видя дали ще му е интересно да му чета. По принцип и двете приказки са адаптирани за най-малките - тоест със съкратен и опростен текст. Но въпреки това на мен текста ми се стори малко повече и понеже и двете приказки ги зная наизуст реших да му разказвам по картинките. Отворихме книжката с "Бременските музиканти" и започнах да разказвам. Книжката е с много красиви илюстрации, а понеже главните герои са животни това ми дава отлично поле за игра с гласа. ПРеправям си гласа на магаренце, кученце, котенце и петле, като съответно имитрам и звуците, които издават. Когато изричам репликите на съответното животно го посочвам с пръст. Скоро установих, че и Гогето се опитва да посочва с пръстче, когато говоря. Още след първия прочит, когато затворихме последната страница Гого започна да рита с крачета и да протестира - демек, "Искам още". Отворих отново книжката и той се усмихна. Отново я разказах.... И така Н-пъти. Много му харесва. После пробвахме и с "Червената шапчица" Любимото му място е когато Червената шапчица и вълка водят диалог: "Бабо, а защо са ти големи ушите?" казвам аз с тънък гласец и показвам ушите си. "За да те чувам по-добре, детето ми." - имитирам вълка. "Бабо, а защо са ти толкова големи очите??" - отново заговарям с тънък гласец. "За да те виждам по-добре, детето ми" - отговарям с дебел глас и ококорвам очи, а Гогето ме гледа в очите силно впечатлен. "Бабо, а защо са ти толкова големи...зъбите?!?!" отново запявам с тънък глас аз. "За да те ИЗЯМММММ, АМ, Ам, АМ" - казвам с гласа на вълчо и захапвам крачето на Гогето, а той избухва в смях! Голям смях! МНого харесва Червената шапчица. Започнах да му купувам и други книжки - "Дядовата ръкавичка", "Медената питка" и др.. Радвам се че проявява такъв интерес. А днес Сашо започна да му разказва приказка с "Имало едно време" , а Гогето се протегна и взе една от книжките, която беше наблизо до него. Тоест ясно прави връзка между приказките и книжките! Е това е, исках да ви се похваля и да се зарадвате с мен! Страхотно е като виждаш как детето започва да разбира повече и повече. От няколко дни Гогето увеличи речниковия си запас. Докато преди беше основно на буквата Н, сега премина на Д.
Това въодушеви баба му и дядо му. Вчера им бяхме на гости и Гогето забърбори: - Дяй! Дядю-ю-ю! Дяа, дядю-ю! - Чу ли!!!! Каза "Дай дядо!" - изпадна майка ми във възторг. - Дяди....Дядю....Дай-й-й! Нтя. Нтяти!..... - Чу ли, бе Христо! Каза "Дядо, дай!... - завика майка ми на баща ми, който не дочува. Гогето бърбореше, а нашите повтаряха след него и се смееха. Голяма веселба. Майтапа настрана, но днес установихме, че май наистина "дяй" е "дай"! Защото когато татко вземаше нещо, Гого протягаше ръчичка и викаше "Дяй!" Явно е запомнил тази думичка от мен, защото често му казвам: "Дай това на мама!" или "Дай ми крачето да го цункам!" "Дай на мама бузка" и т.н. А като му кажа да си даде крачето, обикновено когато го преобувам, той протяга босото си краче към мен в падьомче, и се смее, защото знае, че ще го гризна. Все още не ходи самичък. И дори не иска аз да го държа и да го карам да ходи - разплаква се. Не разбирам защо. И наче сам се държи за мебелите и се придвижва, пълзи си, ходи с проходилка, но не иска да върви самостоятелно, а и виждам, че все още не е достатъчно стабилен. Гръбнака доста ме наболява. Просто Гогето си тежи, и продължава да иска да го поносвам. А и неудобното спане нощем.... явно ми идва в повече. Е като се размърдам сутрин бива. Но вечер усещам преумора на гърба. Все пак се утешавам, че още два-три месеца до половин година макс. и нещата ще са вече по друг начин - няма да се носим непрекъснато. През деня често го вземам и танцуваме, докато татко му свири на китара или просто докато му пея. Той много обича това. Иначе започна да проявява характер - да иска това или онова. Да не ми дава да го преобличам. Не че не иска да се облича, а просто иска да прави нещо друго през това време - например да хвърчи по спалнята и да ме вика да го гоня, или да слезне на земята. Често иска да го вдигна за да гледа какво правя на кухненския плот или на мивката. Но... така ще е, нали сега предстои най-трудната му възраст. Всъщност Гогето е най-спокоен навън и то най-вече когато е по-студено. Почти през цялото време в студовете го извеждах с малки изключения. дори сам за час пак бяхме навън. И най-интересното е, че в най-студеното той си заспива в количката и си спи с часове, докато го разхождам в студа. Та така с Гогето Днес е денят на влюбените. Честит празник на всички, които са влюбени и които обичат! Не мога да измисля някаква мъдра мисъл за любовта в момента, но съм щастлива, че съм изпитала и изпитвам любовта, че обичав, и че съм обичана. Това е най-най-най-стойностното нео на тази земя... И в цялата вселена! Откак навърши годинка Гогето много се разбърбори.
Не че знае думички, не че ги казва. НО работи с каквото разполага - демек с няколкото срички, които знае. Обаче за разлика от преди, когато просто изричаше по някоя сричка, сега прави цели изречения, в които ЯВНО има препинателни знаци. Като: "Ниняню няни ъня?! Мъня! Аню! " Слага и подходяща интонация! МНОГО е смешен. Понякога сам си говори. Но понякога буквално ни приказва, гледайки ни в очите. Много е вълнуващо! Вече почти ми е минал кръста. Цистита май също върви на оправяне. Но все още не съм се оправила напълно. Да се отчета по повод цистита!
Изчерпах добавката с червена боровинка. Изпих бирата, и спрях да варя лененото семе - омръзна ми. От време на време все още слагам краката в гореща вода и полягвам на ел. дюшече. Не помня споменах ли, че в изследването на урината, което ми правихме се оказа, че нямам бактерии в урината. Чудна работа!? Защото все още когато ходя до тоалетната имам парене и лека болка. Съвсем търпима е, но в никакъв случай не е нормално да имам такава. Ще чакам още седмица и пак ще ходя на лекар да видим какво ще предприема, вероятно ще ме пратят на гинеколог. Иначе в добавка вчера ми дойде. А снощи....Снощи си сецнах кръста! Да бе! Както си държах Гогето се наведох да го оставя на леглото и изведнъж... усетих че нещо се размести в гръбнака ми, мога да се закълна ,че прещрака и ме заболя. Болката не беше непоносима. ПРи определени движения ме отрязваше, а в друг момент не се усещаше нищо. Е само това ми липсваше! Вече бях 3 в 1! Обаче последното беше най-зле. Какво ще правя? Как ще се грижа за Гогето, като не мога да го повдигна. Ами... как ще го кърмя или гушкам? Ако ми се засили болката утре - както често става в подобни случаи?!?! Доста се притесних. Като приспахме Гого, седнахме със Сашо и той се помоли за мен - да бъда изцелена и напълно възстановена! По-късно си легнахме. С роботски движения се наместих в лелото, като внимавах ак лягам и как лежа - гледах да съм в положение да не изпитвам болка. Цялата нощ сънувах стихове от Библията. Че Исус Христос беше издигнат на кръста, както беше медната змия в пустинята, за да може всеки ,който го погледне да бъде изцелен. Че Христос понесе всичките ни болести, за да бъдем здрави. Че в Неговите рани ние сме изцелени! ... Не помня всичките, които сънувах, но имам чувството че цяла нощ ми се въртяха из ума.... На сутирнта станах, мобилизирана, и с нагласата, че ще се наложи да изтърпя болката и че ще трябва да внимавам, когато вдигам Гого и правя каквито и да е движения. Бях скована, и ме болеше, но не беше толкова зле. Сложих си пак вълнения шал на кръста, а отгоре един ортопедичен колан, точно за укрепване на кръста. По обяд осъзнах, че болката не се увеличила, и че всъщност май доста добре се чувствам. След обяд ми направи впечатление, че като че ли болката е доста намаляла. В момента се размърдах - имам болка, но не е силна. Мога да клякам с изправен гръб, и да се навеждам, също по този начин. Мисля, че ми минава! Благодаря на Бога! Наистина милостта му трае до века! Ще ви информирам като ми мина съвсем. Най-накрая да имам малко повече време, за да разкажа за Рождения ден на Гошето.
Аз лично много се вълнувах, защото смятам че първия рожден ден на детето ни е знаменателно събитие. До сега беше на 0 години, а вече става на 1 годинка! Естествено зная, че той нищо няма да помни от РД, но път нали си имаме видеокамера - като поотрасне ще му е много интересно какво е било. И така след много размишления как да организираме всичко реших да го направим у дома на порции. На датата да събера бебетата, с които се разхождаме всеки ден и две-три мои много добри приятелки с дечица. На следващия ден да поканя родителите и брат ми със снаха ми. А на третия ден да почерпиме наши приятели от църквата и други. Невъзможно беше да ги сберем в един ден поради липсата на пространство. Речено сторено. Още от понеделника се заприготвях - направих си план кое в кой ден да си подготвя, че да не ми е натегнато в последния момент. Написах си менюто, какви покупки ще правя, час за фризьор, час за фотосесия, обаждане за да поканя гостите и график за приготвянето на менюто. Мисля, че още в сряда започна да вали сняг и да духа, а в четвъртък - деня преди РД обявиха КОД Оранжево- предбедствено положение. В петък - знаете! Температурите бяха доста под нулата, сняг и студ, и вятър. Още в четвъртък вечер започнах да се чудя какво да правя?! Ясно ми беше, че бебенцата няма да може да ги доведат. Започнах да звъня на майките и да се консултирам дали да не го отложим?! Но понеже мненията бяха разнопосочни, и след консултация със Сашо реших, че няма да го отлагаме. ПРазнуваме пък който дойде дойде! Но две от мамите вече ми казаха, че няма да могат да дойдат. Станахме сутринта в петък - всичко затрупано. В 8.00 се обадих на фотографката да я помоля да отложим фотосесията. - Ама разбира се - каза тя - аз се учудих как не ми се обадихте по-рано. Всъщност дори да дойдете до студиото няма как да влезем вътре. Всичко е затрупано със сняг. ЗНая, че искахте на деня да снимаме, но няма да е възможно. - Добре, ще се обадим допълнително.Жалко че тортата няма да е на лице. Бях поръчала тортата от сл. Неделя специално заради фотосесията. Иначе без друго правих и домашна торта с бишкотки и кисело мляко, за да могат бебетата спокойно да я хапват. След като отложихме фотосесията нещата се поуспокоиха, и започнах без притеснения да довършвам приготовленията за рождения ден, който бяхме обявили за 14.00 Много беше вълнуващо. А Гогето беше впечтален от едрите снежинки, които валяха. В 14.00 започнаха да идват нашите гости. ОСмели се да дойде само едно бебче с майка си - Боянчо. Дойдоха с такси. ПРистигнаха и моите две дългогодишни приятелки Галя и ХРиси, с техните дечица - Сами, Йоско, Вики и Кирил. Гогето беше леко шашнат от толкова деца на едно място. Но не му беше неприятно. Игра си с тях, гледка и т.н. Получи и подарци - играчки и дрешки. Когато дойде момента за тортата пяхме Честит Рожден Ден и после заедно с внсички деца духнахме свещичките. Най-хубавия момент беше когато Сашо засвири с китарата, а ние с Гого танцувахме.Той много обича да го взема на ръце и да танцувам с него. Беше много хубаво! Той се усмихваше с онази негова лека загадъчна усмивка и ме гледаше в очите! Майката на Боби, и тя се казава Галя, ми каза: - Никога не съм виждала бебе да гледа майка си по този начин. Наистина и аз не съм виждала, но... нали знаете приказката за "моето гардже", мислила съм си, че просто сигурно си внушавам. Но явно наистина Гогето ме гледа особено - погледа му е прям, леко закачлив, проницателен, пълен с възхищение, и ...абе...пълен с любов! Танцувахме няколко песни, дакот ръката ми капна! И другите мами се включиха в танците със своите дечица - Галя с Боби и Хриси с Кирчо. Накрая изпяхме "Честит Рожден Ден, Гого", духнахме свещите заедно с всички деца, нарязахме тортата, хапнахме едно сладко сладко и към 17.00-18.00 народа си тръгна. Много съм доволна, беше емоционално и весело, голяма аларма, голяма шумотевица. На другия ден - втора серия. Готвене, пригтовяне, и нови гости. Този път хапнахме по-спокойно. Нашите се зарадваха за празника. Гогето пак блесна в центъра на събитието. И така до 18.00 На третия ден вече малко по-скромно отново се почерпихме с други приятели. И вече наистина се уморих! Викам на Сашо: "направихме рожден ден като циганска сватба - три дни яли, пили и се веселили!" Ами това е в общи линии. Качих малко снимки в галерията, така че можете да добиете и визуална представа за нашия купон. Така си изкарахме.... Дано в бъдеще рождения ден на Гогето да не се случва в такива големи виелици. Ако съжалявам за нещо, то е че Гого не се е родил през лятото, та да си правим купони на открито. Но както казва Сашо, ти гледай, че го имаме Гого. Другото е без значение. |
Categories
All
Archives
November 2016
|